Мария Липман: Путин доказа, че Русия може и без демокрация

Мария Липман е известно име в руската журналистика: тя е главен редактор на социално-политическото списание "Про и Контра", а преди това е била зам. главен редактор на още две издания - "Итоги" и "Еженедельный журнал".

Именно медийната сфера в Русия е основната й област на експертиза, като има няколко книги по въпроса, издадени в страната и в чужбина. Редовен външен автор на коментарни рубрики във вестник "Вашингтон пост" и експерт към руския клон на института "Карнеги".

Политическата журналистика не е особено престижно или ползотворно занимание в Русия в последно време.

Мария Липман сама признава, че обществената сцена, на която действат журналистите в страната й днес, е сведена до незначителност и нито една сериозна история няма шанс да отекне за по-продължително време в медийната реалност, контролирана от Кремъл.

Главната редакторка на списание "Про и Контра" и член на руския клон на института "Карнеги" обаче е един от тези руски журналисти, с които е особено интересно да се поговори.

Не само защото името й, което се появява често на страниците на издания от цял свят, символизира професионализъм, откровеност и ясна позиция, а защото практикува тези си качества вът­ре в самата Русия: нещо, което напоследък се превръща във все по-забележително постижение за видните критици на настоящото управление.

По време на телефонния разговор преди интервюто тя пита за какво ще говорим. Оказва се трудно да се отговори на този въпрос, защото има много за обсъждане - журналистката и политически анализатор е интересен събеседник.

Разговорът естествено се насочва именно към най-горещата тема от политическата сцена в Москва. Тогава Владимир Путин все още не е обявил новия кабинет (направи го във вторник), но името на премиера вече е ясно - Виктор Зубков.

Питам Липман дали смята, че в състезанието за президентските избори вече има нов претендент. Тя се усмихва и вдига ръце:

"Ако живеете в Русия, ще разберете, че вече над година всякакви слухове и намеци се носят за това какво ще се случи. Има поне дузина теории, но никой не успява да отгатне истинските намерения на Путин.

Това е така, защото ние на практика не се опитваме да прогнозираме взаимодействията на някакви политически тенденции и фактори, а гадаем за идеите на

Един-единствен ум

който е и доста склонен към секретност.

"Липман все пак се спира на една от теориите, според която Путин ще направи Зубков президент. Причините според нея са няколко: защото му вярва, тъй като Зубков дължи всичко на Путин, защото не е свързан с никоя от управляващите групи и защото е стар.

Това подсказва, че руският президент е избрал една конкретна игра - да остане, както самият той казва, "в редиците" и да държи конците в сянка.

Това ще му позволи да се върне, когато реши, но е съмнително дали подобно двувластие ще удържи един толкова сложен конгломерат от интереси и групировки, който самият Путин подреди в годините си начело на страната.

Липман подчертава, че победителят зависи от едно-единствено нещо - авторитета на Путин.

"Той е не само най-популярният човек в Русия, той е и единственият източник на властта, единственият взимащ решения, единственият арбитър на различните властови лобита, казва тя. Путин се оказа много по-добър политик от очакваното и изненадва непрекъснато всички." Липман обаче се съгласява с предположението, че политика, определяна еднолично, има много недостатъци независимо от създателя й.

Тя говори за Путин, но думите й сякаш описват образа на съвременна Русия - никога да не се усмихваш, да си самотен играч, да сплашваш, вместо да привличаш. Такова отношение вреди и на бизнеса, за който страхът е лоша основа.

След като Путин слезе от сцената, дори формално, ще се промени ли нещо в Русия?

Журналистката поклаща глава. "Путин доказа, че без политическа модернизация, без свобода на словото, без обществено участие, без демокрация, може да направи Русия по-богата и важна на световната сцена. Но ще издържи ли това развитие в дългосрочен план? Ако петролните цени паднат, явно не. Но те не падат."

Маша Липман признава, че живеем в интересен период, когато все повече държави като Китай и Сингапур например оспорват общоприетото мнение, че само демокрацията води до просперитет.

"Русия е част от тази вълна. Като либерал обаче аз вярвам, че има граница на такъв вид развитие. Трябва да освободиш социалната енергия за технологии, развитие, разнообразяване на икономиката. Русия има огромна нужда от модернизация, чуждестранни инвестиции и технологии, по-ефективно и отворено правителство.

"Президентът на фондация "Политика" и водещ на телевизионно предаване Вячеслав Никонов тези дни заяви пред американски журналист от CNBC, че лидерът на руската опозиция Гари Каспаров представлява само 3% или 4% от електората, тъй като толкова били либерално мислещите хора в Русия.

"Ако проведете публично допитване и питате хората за какво се притесняват най-много, демокрацията няма да е дори в топ 30", каза Никонов. Липман има отговор на това: "Тази апатия аз наричам

Пакт за неучастие

- правителството ни бута назад, а обществото просто се оттегля от обществената сцена, защото така е свикнало. Това се подсилва от факта, че руснаците живеят много по-добре. Нежеланието да се събереш с други хора за някаква кауза е подсилено от мотива "живеем толкова по-добре".

Журналистката е видяла от първа ръка как се случва "избутването" на обществения интерес.

"Когато аз започнах в медиа през 1995 г., си мислехме, че ще ги направим по правилния начин и няма да се поддаваме на натиск. На практика беше така - руските медии възпроизвеждаха западните стандарти в техните демократични устои.

Днес това е напълно изоставено и сега се копират западните медии в бизнес стила им." Вестникът, в който тогава работи, е купен от "Газпром-медия" - втория по големина медиен собственик в Русия след правителството според журналистката.

Липман признава, че това са жизнени, много добре изградени бизнес предприятия, които обаче се отдалечават от политиката и се прочистват от политическо съдържание просто защото е по-безопасно.

"Кремъл по много изискан начин не упражнява натиск върху публични фигури като известни журналисти. Той атакува собствениците, което е представяно като икономически конфликт, а не като нападение срещу свободното слово. Резултатът е, че всеки е зависим от волята на Кремъл, а когато си зависим, естествено ставаш и внимателен."

Като пример за журналист, отказал да бъде внимателен, Липман посочва най-добрия според нея телевизионен водещ в Русия - Леонид Парфионов, който е в черния списък и вече не може да работи в телевизията. Подобно на много други той е преминал в печатния сектор.

Вестниците, заедно с интернет, според руската журналистка все още дават някаква по-реалистична картина на Русия, отколкото тази в телевизията.

"Дни след идването си на власт Путин започна атака срещу най-голямата частна медийна група. Той знаеше колко важна е телевизията за политическия имидж, тъй като неговата собствена популярност се дължеше на това.

"След като "Медия мост" и нейният канал НТВ стават собственост на "Газпром", линията е ясна. Липман цитира само няколко дати - до 2002 г. вече няма нито едно политическо токшоу на живо, до 2004 г. са свалени и сатиричните политически предавания и Кремъл на практика има пълен контрол върху телевизионните канали, които на теория могат да стигнат до абсолютно всички руснаци.

"В България участвах в предаване с главни редактори на печатни медии. В Русия това просто няма как да се случи: пишещите журналисти няма как да говорят на живо по телевизията", вдига рамене тя.

Според нея хората са наясно за манипулативната роля на телевизията, тъй като са свикнали с това още от годините на СССР. Руснаците може да са цинични, но не са глупави, казва Липман с усмивка.

Няколко дни след интервюто в Москва лидерът на прокремълската партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов заяви на всеослушание, че ще запълва празнотата, оставена от СССР, с "нов вид социализъм - социализъм 3.0". Явно цинизмът на руснаците ще има още доста възродени спомени за преглъщане.