'Сега': Държавата натиска БТК да вдигне още малко цените

Д ържавата натиска БТК да вдигне още малко цените, извежда "Сега".
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не одобри вчера предложението на БТК да промени цените от 1 юни тази година. Мотивът на регулаторния орган е, че то не съответства на изискванията на Закона за далекосъобщенията.

В действителност за първи път у нас регулатор иска от една компания да вдигне цените с повече отколкото самата фирма е предложила. "От предоставената на КРС информация не може да се направи точна преценка как промените ще засегнат интересите на потребителите и какво ще бъде реалното общо увеличение на цените", пише в съобщението.

Затова хората на Георги Александров са върнали предложените тарифи за преработка. Преди месец БТК предложи месечната такса за домашен телефон да стане 13,80 лв. с ДДС, т.е. да се вдигне с 1 лв. Срещу това в новия абонамент трябваше да се включат вече не 40, а 50 минути разговори. Таксата за откриване на нов пост трябваше да се намали от 84 лв. на 25 лв. с ДДС. За шест града в Европа пък трябваше да се въведе преференциално таксуване от по 18 ст. на минута. 

България може да се върне към уранодобива, пише издението. Това станало ясно по време на десетата междуправителствена българо-руска комисия, която приключи своята работа вчера в Москва.

Резултатите бяха оформени в протокол с десетки препоръки, обяснява "Сега". Една от тях е да се проучи дали България да не отвори отново своите уранови рудници. Преди години страната ни произвеждаше уран по договор с Москва. Той бе суровина за производството на ядрено гориво и така се спестяваха разходи на АЕЦ-Козлодуй.

След дълги спорове, в началото на 90-те, мините бяха затворени, тъй като страната реши, че ще й излиза по-евтино да купува готово свежо ядрено гориво. Сега при поскъпването на всички енергоизточници темата за собствено производство отново излиза на дневен ред.

Двете страни да работят за осигуряване на свежо ядрено гориво за АЕЦ-Козлодуй и връщането на използваното за преработка за целия срок на експлоатацията на централата, гласи друга препоръка на смесената комисия. Според друга точка от протокола руските организации трябва да използват по възможност наши специалисти в строителството на АЕЦ в трети страни.

Бизнесът ще се представлява от една организация в ЕС, отбелязва още вестникът. Над 300 фирми се обединиха в организация на едрия и средния бизнес, наречена "Конфедерация на работодателите и индустриалците в България". Това решиха във вторник вечерта в две паралелно проведени общи събрания членовете на БИБА и на Съюза на работодателите в България.

Целта е след 1 януари 2007 г. организацията да се насочи към единно представителство на българските работодатели и индустриалци в Европейския съюз чрез членство в UNICE (Съюз на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа).

Русия поиска да се увеличи вносът на хубави вина от България, информира "Стандарт". Родните доставчици могат да заемат нишата, открила се, след като Москва забрани вноса на продуктите от Грузия и Молдова заради открити в тях пестициди.

Руските потребители искат да консумират качествени български вина, заяви Сергей Наришкин, който е ръководител на апарата на правителството на Русия и съпредседател на руско-българската междуправителствена комисия.

Аз лично мога да потвърдя, че България произвежда много добро вино, каза той. Наришкин посочи, че в подписаната вчера програма за разширяване на двустранния стокооборот са набелязани пътища и за увеличаване на българския експорт на вина за Русия. 14 шефове на родни изби участваха в икономическия форум."

Рекордни инвестиции заради сделки с имоти, пише ежедневникът.
С рекордните 92% се увеличават инвестициите у нас за периода януари - март 2006 г. спрямо същия на м. г. Те достигат 755 млн. евро, сочат данните на БНБ.

Най-много са привлечените средства от Австрия (23,7% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции), следвана от Великобритания (21,5%) и Холандия (17,6%). Парите са се насочили в недвижими имоти (258,7 млн. евро), преработващата промишленост (211,7 млн. евро) и финанси (169,4 млн. евро).

Няма отчетени приходи от приватизационни сделки за тримесечието. За периода дупката в търговията ни е 1,038 млрд. евро, а текущата сметка е отрицателна в размер на 1052,4 млн. евро (4,4% от брутния вътрешен продукт).