'Ройтерс': За цената на 'дарената' кръв в България трябва пазарлък

З�ц цената на "дарената" кръв в България трябва пазарлък, предупреждава "Ройтерс" в репортаж от София за здравната си рубрика. На пръв поглед кръвните центрове в България не се различават от подобните в коя да е друга европейска държава: отпред има постоянна опашка от кръводарители, които търпеливо чакат на малки групички, и по всичко изглежда, че доброволци не липсват, коментира агенцията. Ето и останалата част от материала:

"За разлика от останалите европейски страни обаче, тук чакащите отпред донори често не искат да влизат в центъра, преди да са се споразумели за цената с клиента - което често води до часове пазарлъци, предшестващи "сделката".

Това е част от почти незаконната търговия с кръв в бедната балканска държава и се търпи заради страшния недостиг на обществени ресурси за болнавото национално здравеопазване. Кръвните банки почти нямат запаси и хората, които ще се нуждаят от кръвопреливане, се очаква сами да осигурят необходимото им количество, преди да влязат в болницата.

Според българския закон платеното кръводаряване е приемливо само при изключителни обстоятелства, но след като в публичните кръвни банки няма кръв, продавачите и клиентите могат лесно да ви убедят, че всеки случай е спешен.

След пазарлъците около цената, която обикновено е около 50 лева (25 долара) за 450 мл от по-разпространените кръвни групи и 100 лева за по-редките, донорът взема парите и влиза в кръвния център наблизо. После болницата, където ще се състои операцията, бива информирана, че кръвопреливането е осигурено.

Д-р Бойка Маринова, която работи в кръвния център в Благоевград, потвърждава пред здравната рубрика на "Ройтерс", че политиката в българските болници е всеки пациент да си осигури кръвта за лечението. "Понякога хората молят роднините си да дарят кръв - разказва тя. - Друг път обаче, когато роднините не са в състояние или не желаят, или когато трябва прекалено голямо количество кръв, или когато става въпрос за рядка кръвна група, пациентите трябва да си купуват кръв. Хората тук не даряват кръв доброволно, а само когато роднините им имат нужда. Всеки пациент трябва да осигури кръвта за операцията си и понеже никой не дарява, това принуждава хората да си купуват кръв."

Д-р Десислава Христова, която работи в благоевградския кръвен център, признава, че положението не е идеално, но добавя, че това е единственият начин. "Платените кръводарителства не съществуват в никоя европейска държава, но ако в България се забрани вземането на пари от донорите, запасите просто ще се изчерпят", казва тя. Христова добавя, че проблемът се влошава от страховитите истории, които подхранват опасенията на хората, ако дават кръв - че здравето им ще се увреди, че ще напълнеят или отслабнат. Освен това сега, когато българинът осъзнал, че може да изкарва пари от това, вече не желаел да дарява безвъзмездно кръв.

В миналото военните са били поощрявани да даряват кръв, но тази практика е била прекратена, както е спряно и даването на отпуски и подаръци на редовните кръводарители - което сега е финансово невъзможно за здравеопазването на страната. Българският червен кръст, който води предварително изгубена битка за привличането на доброволни кръводарители, организира кампании за популяризиране на тази дейност, но хората остават подозрителни.

Според д-р Венцислав Даскалов, джипи от Благоевград, изпразването на кръвните банки води до все по-големи рискове при спешните операции. Когато един пациент се нуждае от спешно преливане, дарената кръв не се изследва за нищо друго, освен за да се установи кръвната група и Резус факторът. Даскалов вярва, че реформирането на законите, уреждащи работата на кръвните центрове, са унищожили връзката между донора и пациента. "В миналото, когато дарявахте кръв в Благоевград, знаехте, че тя ще бъде използвана в местната болница. Сега процесът е централизиран, кръвта отива в София и това вероятно кара мнозина да се откажат от кръводарителство."