Глътка свеж въздух? Дългоочакваното отмъщение на ATI? Или твърде много публичност, която даде възможност на конкуренцията от Санта Клара да подготви ответния удар?
В края на краищата от потребителска гледна точка най-важен е отговорът на въпроса – точно колко получавам за парите си? Може би най-безспорният факт около Radeon HD 4800 е, че предлагат безпрецедентни нива на производителност спрямо цена. Това важи с особена сила за младшият представител на серията - HD 4850, който продължи традицията, започната от HD 3850 преди около половин година.
I. Какво се случи в предишния епизод
Нека започнем с кратка ретроспекция на това, което се случи по-рано: Последната година и половина-две бяха нелеки за графичното подразделение на AMD. Екипът така и не успя да противопостави архуитектура, способна да пребори G80/G92, особено във високия сегмент. Явлението Radeon HD 2900 беше... да речем доволно противоречиво. Доста горещото и лакомо по отношение на енергоконсумацията ядро изоставаше спрямо флагмана на Nvidia поради спорни инженерни решения като суперскаларната архитектура и организацията на текстурниците. Освен друго, последните бяха и малко на брой.
Младшите представители на HD 2600 и HD 2400 си спечелиха подкрепата на доста AIB партньори, ОЕМ и системни интегратори, но тук вече говорим за пазарни сегменти, където наистина трябва да продаваш огромни количества, за да направиш достатъчно пари. И така, в края на миналата година са появи RV670 и серията ATI Radeon HD 3800, която без особени преувеличения можем да наречем простичко HD 2900, ама направен така, както можеше (и трябваше от самото начало). В технологично отношение – стъпката на фотолитографския процес премина от 65- на 55-нанометра. По същество, обаче, ако изключим UVD (Universal Video Decoder) и поддръжката на програмния интерфейс (API) DirectX 10.1, RV670 наследи дизайна на R600, само дето му беше орязана 512-битовата шина на паметта. В края на краищата, от всичко това се родиха Radeon HD 3870 и HD 3850, които се харесаха на геймърите с по-ограничен бюджет. Два продукта от средния клас, последният от които заслужава особено внимание с изкючителното съотношение между цена и производителност. В това отношение видеокартата остана ненадмината и след дебюта на HD 4800.
Явлението HD 3850 беше крайъгълен камък; след него всички заговорихме за „новия” същински среден клас и вкарването в средните му ешелони на продукти с възможностите на високия среден и дори ниския висок клас.
Престижа да държиш флагманската титла винаги е осигурявал известно психологическо предимство спрямо конкуренцията, затова едва ли е чудно, че по някое време в края на януари се появи двупроцесорната Годзила Radeon HD 3870X2. ATI удържа короната, макар и за кратко. След това Nvidia отговориха с два нишови продукта - GeForce 9800 GТX и GeForce 9800 GX2. И така, освен, че станахме свидетели на предела на възможностите на RV670, появата на двуядрени видеокарти и от двете страни на барикадата предвещава промяна на основната парадигма.
А именно, времето на големите монолитни чипове отмина. Причините са очевидни – при гоненето на върхова производителност инженерите вкарват все повече и повече транзистори, при което увеличават размера, сложността и енергопотреблението на чипа. При това добивът на ядра от пластина намалява, а производствените разходи нарастват. Ясно е, че разликата в цената в края на краищата остава за плащане от крайния клиент.
II. Стратегията
Опитът показва, че най-често успяват хората, които знаят какво искат и имат конкретно формулирани цели. Потвърждение на това азбучно правило е и RV770. В предната част споменахме за края на епохата на големите единични кристали в дискретната графика и един от икономическите мотиви, заложен в прехода към мулти-GPU решения. Ставаше дума за производствените разходи и добивите от пластина. Друга част от голямата картинка е фактът, че при традиционната парадигма, младшите представители на графичното семейство се получаваха след „орязване” на флагманския модел. При това те по правило се забавяха поне с няколко месеца спрямо моделите от високия клас. Според проучванията геймърите и хардуерните ентусиасти, които си пазаруват хайенд видеокарти, имат около 5 % пазарен дял. От друга страна, хората, които си вземат среден клас (ATI използва терминологията Performance и го дефинира рамка от $200-$300; тази нова класификация в общи линии се припокрива с „новия” среден клас, началото на който бе поставено от 3850/3870 и преди дебюта на HD 4850 беше представляван от HD 3870 и 8800 GT/GTS) са десет пъти повече, а тенденцията за запазване на съотношението е трайна. Следователно, според досегашната философия на ATI и Nvidia, всъщност голямата геймърска маса можеше да си позволи най-новите технологии примерно половин до една година след представянето им.
Новата политика на ATI e пазарно-, бих казал дори човекоцентрична, доста по-благосклонна за крайния потребител. В същността и е именно разработката на архитектури за нуждите на Performance сегмента, т.е. за геймъра от средния клас, геймъра от народа. Тази архитектура трябва да е мащабируема (scalable design) с достатъчно малки загуби към решения с 2,3 и 4 ядра. Както уточнихме, продуктите от високия клас са нишови и оттук нататък ще бъдат получавани или комбинирайки две или повече GPU ядра на отделни видеокарти (използвайки CrossFireX технологията), или чрез изграждането на многочипови решения на една платка – подобно на HD 3870X2 и предстоящия R700.
Сега крайният клиент е облагодетелстван не само от по-ниската цена, която производителят може да си позволи спрямо хайенд монокристално решение; идеята е новите технологии да станат по-евтини и за средния клас (HD 4850 e обективно доказателство в този смисъл). На свой ред картите от Performance класа от предишно поколение се изместват надолу в мейнстрийм/бюджетния сегмент – след анонса на HD 4800 цената на HD 3850 в Щатите вече е на нива около $120.
Съвсем не на последно място са съпътстващите цени (collateral damage). Препоръчителната мощност на захранващ блок в мулти GPU конфигурация с три или четири видеокарти, ако става дума за енергийно лакоми видеокарти надхвърля 1 kW. Подобен разход е сравним или дори надхвърля цената на една от видеокартите, при това говоря само за първоначалния разход, а не и за цената на консумираната електроенергия.
(следва...)
Източник: IDG.BG
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
