"Трябва да палим свещи, да се топлим на дърва, да ядем суха храна и колбаси, защото не можем да си сготвим - казва пред "АП" Атанас Ангелов, 73-годишен циганин, който едва свързва двата края във втория по големина град в България. - Като повечето ми съседи, и аз съм отчаян. Нищо не можем да сторим. безсилни сме."
По повод деня на ромите "Асошиейтед прес" пише още:
"За петте милиона източноевропейски цигани - от Будапеща до Букурещ и от Пловдив до Прага - животът във второто хилядолетие не е по-различен, отколкото в предишното. Някои се опасяват, че посред растящото чувство за мизерия и отчаяние, могат да поникнат бъдещи конфликти. В Румъния и Югославия полицията ежедневно малтретира циганите, съобщи неотдавна Държавният департамент на САЩ в годишния си доклад за човешките права. В Словакия, Чехия и Хърватска крайнодесните банди на "бръснатите глави" редовно тероризират циганите, наричани още роми. Според организацията "Спасете децата" (Save the Children) в източните части на континента половината от циганските деца никога не са посещавали училище или са принудени да посещават институции за умствено недоразвити деца", съобщава агенцията.
Пред "АП" Антонина Желязкова, която оглавява Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните контакти в София, казва: "Никой не прави нищо за ромите и това трябва да престане." Бившата комунистическа държава дори не е в състояние да постигне единен отговор на въпроса колко е циганското й население, камо ли как да му се помогне, коментира "Асошиейтед прес". Официално в България има 350 000 роми, но тъй като при преброяване на населението мнозина от тях се определят като турци, действителният им брой вероятно е 650 000, или 8% от населението, информира агенцията, като се позовава на ромски активисти.
"От 240-те депутати в парламента, само двама са цигани. Девет от всеки десет роми са безработни. Много българи ги обвиняват, че са прекалено мързеливи, за да се хванат на работа; циганите твърдят, че никой не би ги наел", пише авторът Уйлям Дж. Коул.
Сред героите в материала е и 32-годишният Крум Михайлов - безработен готвач, който търси обявите за работа в пловдивските вестници. Разказва, че е намерил едно място, обадил се и разбрал, че той е единственият кандидат. Надеждите му обаче били попарени. "Хвърлиха ми само един поглед и казаха: "Не, мястото вече е заето." Като видят, че сме цигани, дори не искат да говорят с нас", жалва се той.
Пловдив е древен град на река Марица, където турците, циганите, евреите и българите са живели в хармония векове наред, но неразбирателствата помежду им сега се ожесточават, коментира "АП" и разказва подробно за проблемите между ромите и местното "Електроснабдяване", като цитира и кмета на града Иван Чомаков. Той казва: "Проблемите идват от начина им на живот. Никой не обича да си плаща сметките, но бедните българи се издължават. А в ромската общност няма ценности. Трябва да играят по правилата."
Според агенцията за много цигани тези правила са се променили драстично през 1992 г., когато България приела "закон за реституцията", който връщал в частни ръце земите, национализирани от държавата при комунизма. Циганите трябвало да оставят скромните си къщички и работата си по зеленчуковите градини в държавните кооперативни стопанства (ТКЗС-тата), където за жените се полагали предродилни грижи и се осигурявали контрацептиви, а децата получавали топла храна в училище и стигали поне до осми клас, пише "Асошиейтед прес". И добавя: "Неграмотността, която при ромите е била 9% през 1995 г., се е удвоила до 18%. Продължителността на живота също е спаднала - средностатистическият българин доживява до 69 години, а ромът - до 55." Според Антонина Желязкова "българите си получиха земята - но сега циганите нямат нищо. Нашите политици превърнаха циганите в крадци."
"АП" заключава: "Много роми се склонни да създават големи фамилии - да има по 15-20 души в едно домакинство съвсем не е нещо необичайно. Те твърдят, че са завъртяни в най-жестокия от порочните кръгове - тъй като нямат работа, не могат да си позволят да пратят децата на училище, а без образование децата няма да могат да си намерят работа. Въпреки че пловдивската община е наела на работа около 250 роми като улични метачи, перспективите пред останалите не са кой знае какви. Някои просят, като онзи човек в София, чийто два крака са ампутирани под коленете, който се провира между двете платна на уличния трафик с протегнати длани. Други се ровят в боклука, като престарялата жена в дрипи от "Столипиново", която преравя кофите за смет.
Антон Карагьозов, който ръководи ромска фондация в "Столипиново", предупреждава, че ако условията не се подобрят, социалното напрежение ще нараства. Според него през следващите 10-15 години това може да доведе до катастрофа.
Нещата никога не са били толкова безсперспективни, съгласява се и Антон Колев, ромски учен и философ от Пловдив: "Ако не внимаваме, пропастта помежду ни ще се увеличава и ние повече няма да сме в състояние да живеем заедно", казва той пред "Асошиейтед прес" в материал по повод Световния ден на ромите 8 април.
Виж още:
RomaCulture - проект "Опазване и популяризиране на ромската култура в Централна България"
Romani.org (на английски)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!