Любомир Христов: Правителството не разбира сериозността на финансовата криза

Любомир Христов е съпредседател на Института на дипломираните финансови консултанти в България. През 2008 г. влиза в състава на новосъздадената към Европейската комисия Експертна група по финансово образование. В периода април 2007 - юни 2008 г. заема поста изпълнителен директор на Централния депозитар. През 2001 - 2006 г. е ръководил проекти в американски компании. От 1995 до 2000 г. е бил съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България. Преди това е бил член на управителния съвет на БНБ.

- Как започна финансовата криза?

- Кризата за мен не е нещо изненадващо. Не че съм я предвиждал или знам колко ще продължи, или колко ще е дълбока, но от 1995 г. до 2001 г. кризи имаше в Мексико, Югоизточна Азия, Русия, Бразилия, Аржентина. Всъщност необичайното са годините между 2001 и 2007 г. - те бяха необичайно добри и спокойни в глобален мащаб, в това число и за България. И сега дойде време да се плаща сметката.

- Напоследък се надигнаха гласове да се дадат доста повече правомощия и на Световната банка, и на Международния валутен фонд (МВФ), който едва ли не да се превърне в нещо като световна резервна банка. Като човек, работил по тези структури, как бихте коментирали подобни идеи?

- Както казах, периодът 2003-2007 г. беше чудесен за света - имаше ниски лихви, сравнително ниска инфлация, изобилно външно финансиране. Това обаче бяха тежки години за МВФ и бюджета му. Фондът беше изместен встрани, а портфейлът му от заеми спадна от 103 млрд. до 17 млрд. долара.

Разбира се, МВФ ще продължи да съществува, но предстои да се реши под каква форма и с какви правомощия. Най-вероятно ще се даде по-голяма тежест на системно важните развиващи се страни - Китай, Индия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Бразилия.

Междувременно МВФ вече обяви готовност да помага, особено в т.нар. нововъзникващи пазари. Например отпуска 6 млрд. долара заем на Исландия, от които 1 млрд. са собствени средства.

При криза фондът не реагира само за своя сметка, а координира и заеми от различни източници - например в Мексиканския през 1995 г., от 50 млрд. долара, който беше най-големият за времето си, САЩ се включиха с най-голяма част от сумата.

А вижте за какви суми говорим сега - Германия и Франция имат нужда от по 400-500 млрд. евро. Затова казваме, че кризата е без прецедент. Властите, които трябва да се справят с нея, действат пипнешком.

След време може да се окаже, че позволяването Lehman Brothers да фалира е било грешка, защото доведе до изпаряване на доверието и пресъхване на ликвидността.

След Bear Stearns представата беше, че няма да се позволи на голяма финансова институция да фалира. След Lehman Brothers обаче вече нищо не се знаеше. Тогава изведнъж много ясно се видя колко е глобализирана финансовата система.

Това, което действително е важно за кризата обаче, е, че няма да се превърне в депресия. За българския читател разликите между рецесия и депресия може да изглеждат чисто терминологични, но те са много съществени.

Освен Великата депресия от 1929-1933 г. друг пример е Япония след 1990 г.. Тогава след пробиване на балона в недвижимите имоти индексът Nikkei беше стигнал 40 000 (при сегашни нива от около 8500). Тогава се казваше, че оценката на земята под императорския дворец в Токио е по-голяма от оценката на земята в целия щат Калифорния. Ето това е балон.

Защо преобладава оценката, че световната депресия ще бъде избегната? Рецесията е част от нормалния бизнес-цикъл. Сега тя е усложнена от задръстването на кредитния пазар и е възможно да е по-дълбока. Но за да има депресия, трябва да има грешки във водената политика, а сега простно няма такива.

Наблюдаваме безпрецедентна, някои биха казали безпринципна, активност на власти в САЩ и Западна Европа. Преди време поради своята култура, че не можеш да обиждаш партньора си, японците в продължение на 5-6 години не предприеха никакви мерки срещу сериозните проблеми на банковата си система.

Сега обаче в рамките на два месеца и в САЩ, и в Европа въпреки соченето с пръст и търсенето на вещици има и експериментиране с нови, различни мерки за справяне със ситуацията.

- Kак очаквате България да усети рецесията?

- Като рецесия. България щеше да има проблеми независимо от международната финансова криза. Тук хората забогатяха, цените на недвижимите имоти се вдигнаха драстично, имаше прилив от капитали.

Въпросът е колко ще платим сега за натрупания дисбаланс. Имаме 20-25% дефицит по текущата сметка за първата половина на 2007 г. Ако си представим България като едно семейство, това означава, че изкарваш 1000 лв., а харчиш 1250 лв. А това може да стане само по два начина - или взимаш заем, в случая от чужбина, или продаваш семейното сребро.

Това се наричат преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Напоследък те се оттичат. И следователно България ще трябва да съкрати рязко потреблението си с 25%. Лошата новина е, че не е задължително изтичането на пари да спре дотук - то може да отиде по-надолу.

Европа очевидно отива в рецесия. Въпросът е какво да се прави сега. БНБ може да се справи с определени ситуации, но арсеналът й е ограничен. По-нататък е правителството.

И там е моят проблем - нямам основание да имам доверие във водачите на тази страна, че те разбират за какво става дума, осъзнават дълбочината на проблема и скоростта, с която той може да се развие, и взимат адекватни мерки.

Чувам например, министър-председателят да казва, че правителството ще вземе едни мерки, които ще се състоят в това, че БНБ може да намали минималните задължителни резерви.

А ако премиерът ми казва какво може да направи БНБ, която и без това знае какво да прави, и не ми казва нищо друго, това за мен означава, че той няма други идеи. А това вече е опасно.

Второто, което ме кара да се опасявам, е, че се обявява на 15 октомври, че макар и да няма нужда в България границата на гарантираните депозити ще бъде вдигната от солидарност до 100 хил. лв.

Сега си говорим 6 дена по-късно и все още нищо не е направено. А в момента 50 хил. евро е гаранцията в Дания. В Ирландия е пълна. Това е проблемът - бавността, с която се действа, е индикатор, че те въобще не си дават сметка колко бързо могат да се влошат нещата тук.

- А какви са все пак мерките, които би могло да вземе правителството?

Да не върви след събитията и по този начин да създава паника, а да върви пред тях - да излезе и да каже какви точно мерки мисли и има намерение да вземе. И тези мерки да бъдат такива, че да знам, че ще могат да го направят.

Първото нещо, което вече пропуснаха да направят, беше да не похарчат нито лев от излишъка. Защото той ще трябва за много по-сериозни работи. Фактът, че те харчат, е третото нещо, който показва, че не са наясно, не разбират или нехаят - или комбинация от трите.

Второто нещо, което трябваше вече да са направили, е да престанат да крадат и да приведат ясни доказателства на българския данъкоплатец и на Брюксел, за да отпушат за следващата година финансирането от ЕС.

Третото нещо е да разработят резервен план за това какво ще се случи при различни варианти за развитие на ситуацията, а не да ми обясняват, че бюджетът за 2009 г. предвиждал растеж под 6%. Защото и 4%, и 2%, и 0%, и -6% са под 6%. Тоест, или да се отнасят сериозно към данъкоплатците, или да не очакват гласове.

А какво да прави човек с личните си финанси?

Хората ще бъдат засегнати различно в зависимост от това дали са се подготвили предварително или не. В този момент, ако човек не си харесва работата, е добре да не търси да си я сменя - и без това може да я загуби не по своя инициатива.

Също така винаги е благоразумно човек да има един резерв, който да покрива минимум три месеца от разходите му. Това ти позволява някаква възможност за маневра, когато загубиш редовния си доход.

Ако хората могат да изчакат с покупката на имот, е по-добре да изчакат. Ако имат пари, най-добре е да ги инвестират в предсрочно изплащане на заем. Това е най-високата доходност, която могат да си докарат в момента.

Следващата най-добра позиция е кеш - т.е. възможно най-ликвидни пари. Много скоро ще дойде времето да се купува.

Така че човек има избор и инструменти, с които да го направи, но трябва да има план. А планът изисква да имаш резерв, застраховка на имущество и на други неща, които не можеш да си позволиш да загубиш, и дългосрочен поглед върху нуждите си в бъдеще. Който има инвестиции в момента, най-добре да не мърда - това не са истинските цени.

Всичко това е предмет на знание, което е в публичния домейн - въпросът е то да бъде поднесено по подходящ начин. Тези, които искат да имат някакъв контрол върху живота си, могат да се образоват. Така както всички имаме някаква култура на хигиена, е необходимо да се разпространи по-широко и една базисна финансова култура.

Сега съм член на експертната група по финансово образование към Европейската комисия (ЕК), чиито основни цели са да съветва ЕК в сферата на финансовото обучение и членовете й да разменят опита и най-добрите практики от техните страни.

В България нямаме формално приета национална стратегия, но на практика има доста усилия и резултати в тази област, които обаче не са координирани. КФН и БНБ например имат отделни инициативи в тази област. Става дума за обучение и за предоставяне на информация по начин, който да позволи на хората да взимат решения за финансовото си бъдеще на база на някаква концепция за това какво се случва, а не защото "в момента е най-ниска лихвата по ипотечни кредити в швейцарски франкове".

Утре може да се окаже, че няма една стая от апартамента, който сте купили, или целият го няма заради валутния риск - но все пак трябва да се знае какво е това валутен риск.

Защо регулаторите се интересуват от финансовото образование?

Част от финансовите регулации се състоят в това на инвеститори, кредитополучатели, депозитори да бъде разкрита информация. Такава се дава. Но все пак някой отсреща трябва да може да разбира тази информация.

Конкретен пример е Асоциацията на управляващите дружества, която започна да публикува стандартно отклонение като обща мярка за риск. Инициативата е похвална, но много хора не знаят какво е това. Всъщност, така както гледат километража на автомобила си, така хората трябва да могат да използват и тази мярка, т.е. да знаят какво значи две инвестиции да имат различно стандартно отклонение.

А интерпретацията е проста - при определени обстоятелства можеш да очакваш, че доходността на една инвестиция ще се движи в границите между -2 стандартни отклонения и +2 стандартни отклонения в 67% от случаите.

Например, ако един фонд има 9% доходност и 9% стандартно отклонение, това означава, че в седем от десет години можеш да очакваш доходността да е в диапазона от -9% до +27%.

Тоест, от една страна, има регулаторни изисквания за разкриване на информация. След това идва въпросът как да се интерпретира тази информация.

И именно тук е сферата на финансовото образование, или по-скоро на финансовите знания и умения за взимане на най-добрите решения.

На върха на тази пирамида са финансовите съвети. Когато ходим на лекар и ни каже нещо, което ни изненадва, търсим второ експертно мнение. По същия начин е възможно човек да сметне, че има нужда от второ мнение, преди да вземе опредено финансово решение.

Но тези финансови съвети трябва да са професионални. А такива в България все още нямаме. С тази цел през 2004 г. основахме Института на дипломираните финансови консултанти с две мисии - да популяризира и въведе финансовото консултиране в България на професионална основа и да разпространява финансова грамотност сред широката публика.

Първият випуск от такива консултанти вече завърши, но обучението е само една част от професионализма. Другите са опит в работата с клиенти, етичност и продължаващо обучението.

capital.bg