Проблемът с кюрдите - в Турция и Ирак (II част)

Първа част.

След войната в Залива през 1991 г. в Северен Ирак ООН създава зона за сигурност. Започва да действа програмата "Петрол срещу храни", която се превръща в основен доходоизточник за хората от региона. В района на Джизре, Силопи и Шрнак има изоставени около 50 000 камиона. Контрабандата на гориво е основен доходоизточник за хората в региона. Стотици турски цистерни всекидневно правят совалки до Ирак. По неофициални данни, обаче близо 90% от пренасяното гориво е контрабанда.

"Преди три години тук имаше много работа и хората печелеха добре. Имаше работа, защото разстоянието от Джизре до границата е само 46 км. Колоните започваха от тук и стигаха до контролно-пропускателния пункт. Бяха само от камиони, които чакат да влязат в Ирак. От две години, обаче вече няма работа. Всички загубиха парите си и сега тънат в мизерия. Хиляди камиони стоят изоставени в полето. Ако те заработят, хората отново ще забогатеят. Всичките им надежди сега са свързани с Ирак", казва турчинът Момтаз Шахин. Животът тук замира преди около две години, когато границата на практика се затваря. Не може да се преминава от Турция в Северен Ирак.

Анкара не признава режима от другата страна на границата. "Това стана, защото Барзани окупира Северен Ирак и иска да го направи отделна държава - Кюрдистан. Затова турското правителство спира търговията - като реакция, за да не позволи отделянето на самостоятелна държава", смята Момтаз Шахин. В пограничните райони всичко е свързано с търговията с Ирак.

Второто нещо, което прави впечатление, след изоставените камиони, са дългите редици от автоработилници. Сега почти никой не може да приближи на по-малко от 15 км турско-иракската граница. От началото на 90-те години Турция има военно присъствие в Ирак. Целта на Анкара е да не допуска Кюрдската работническа партия да използва своите бази там за бунтовнически нападения срещу Турция. Въпреки че ПКК официално оповести, че слага край на въоръжената борба, опасност все още има.

В същото време войната срещу режима в Багдад дава надежда на кюрдите в Северен Ирак, че евентуалното сваляне на Саддам Хюсеин ще доведе до разширяване на автономията им в региона. Точно това, обаче плаши правителството в Анкара. Южните турски райони са населени предимно с кюрди и даването на по-големи правомощия на кюрдските лидери в Ирак може да разбунтува и кюрдите в Турция. "Има проблем в турското правителство. Те са националисти и не искат създаването на Кюрдистан в Северен Ирак. Аз обаче не мисля, че това ще създаде проблеми за Турция като държава. Ето вижте какво стана с републиките от бившия Съветски съюз. СССР вече го няма - има отделни държави, които не създават проблеми. Така че, ако има Кюрдистан, това няма да е проблем за Турция", смята кюрдът Хосамедин Билге.

"Турското правителство не се страхува от кюрдите. В парламента има около 100 кюрдски депутати. Турското правителство се страхува от тероризъм тук", убеден е турчинът Момтаз Шахин.

В средата на март турският парламент даде мандат на правителството да изпрати още войски в Северен Ирак. Те ще трябва да възпрат кюрдското население там да търси някакъв вид независимост, както и да предотвратят бежански поток към Турция. Кюрдските лидери от другата страна на границата заплашиха, че ще посрещнат на нож турските военни, ако започнат да влизат на тяхна територия. Това означава нова война.

"След войната през 1991 г. тук дойдоха около 500 000 иракски бежанци. Правителството иска да предотврати нова такава вълна и затова иска да изпрати още войски в района. Другата причина е, че дори и сега има активисти на ПКК, които се намират в Северен Ирак. Така че армията ще отиде там от една страна да спре бежанците, а от друга да не позволи тук да навлязат терористи. В момента Ирак не е отделна страна. Там има три отделни страни - Северна, Централна и Южна. Така че, за да се предотврати влошаване на ситуацията, турските войски трябва да влязат там", смята Момтаз Шахин.

"Не искам Турция да влиза в Северен Ирак. Не мога да направя нищо, но не искам. Ако те го направят, ще се сбият с кюрдската армия и отново ще загинат много цивилни", обезпокоен е кюрдът Рашид. "Турските войски нямат право да навлизат в Северен Ирак. Ако аз си стоя в къщата, никой няма право да влиза в нея. Нека да спрат бежанците на границата", казва Недиме, също кюрд.

На този етап САЩ успяват да убедят турското правителство да не изпраща войски в Северен Ирак. Специалният пратеник на Вашингтон в Анкара разговаря и с кюрдските лидери. Напрежението на пръв поглед спадна. Така с последните новини около решението за изпращане на още турски войски в Северен Ирак, журналистите започнаха да напускат района, а с тях си тръгват и парите.

"Хората тук не знаят как да свързват двата края. Те нямат пари и зависят единствено от волята на бога. Разчитат на случайността, защото нямат пари, нямат и работа. Всичко тук спря. Има хора, които нямат пари и просто седят по улиците или в кафетата, без да могат да си купят дори и кафе. Има малцина, които са богати. Те, обаче напуснаха района и отидоха на запад.", описва безизходицата на кюрдите Хосамедин Билге. Около 80% от хората тук нямат дори начално образование. Живеят в подобия на къщи.

"Старите жители, кореняците, са образовани. След 1991 г. обаче дойдоха много хора от селата, които нямат образование. Семействата тук имат по много деца - от 5 до 15. Те не могат да си позволят да ги образоват добре и да им осигурят качествен живот. От друга страна правителството също не може да го направи. Ако това се случва в някоя европейска страна, и там ще са в такова положение", казва Момтаз Шахин.

"Ние не искаме да сме много богати. Просто искаме нормален живот. Искаме свобода. Точно сега не мога да дам никакъв съвет на младите, защото знам, че те нямат нито работа, нито пари. Какво можеш да кажеш на гладни младежи, без пари!", тъжно отбелязва Хосамедин Билге.

"Ако Саддам си отиде тук всичко ще е наред. Отново ще има работа, ще тръгне търговията, ще дойдат парите. Животът ще е по-добър. Много хора тук и сега са богати, но не правят нищо за развитието на района, защото се боят от тероризъм и бягат в Западна Турция. Местните хора тук са образовани и могат да работят навсякъде. Ако търговията между Турция и Ирак потръгне, както беше в миналото - нещата ще се оправят", надява се Момтаз Шахин.