След войната в Залива през 1991 г., кюрдите в Северен Ирак получиха известна автономия от режима в Багдад. Сега войната срещу Саддам Хюсеин подхранва надеждите им, че може да разширят тази автономия. Това, обаче плаши Турция, чиито южни райони са населени предимно с кюрди.
Важна подробност е и фактът, че в Северен Ирак се намират най-богатите нефтени находища на Ирак - Мосул и Киркук.
С началото на войната, Анкара струпа военни части по границата си с Ирак. Официално за това обаче не се дава почти никаква информация. Журналистите не се допускат дори и до изградените в пограничните райони 3 бежански лагера. Още с решението на турския парламент - военни части да влязат в Северен Ирак, се появи информацията, че около 1 500 командоси вече са го направили. Часове по-късно това беше отречено.
"Нормално е турската армия да влезе в Северен Ирак. Американските и английските войски са изминали хиляди километри, за да дойдат в Ирак. Така че какво толкова ще стане, ако Турция влезе", смята турчинът Момтаз Шахин. "Турция няма право да влезе в Северен Ирак. Дори и да тръгнат бежанци към границата, те могат да ги спрат там и да ги вкарат в лагери", е мнението на кюрда Хосамедин Билге. "Кюрдите трябва да имат своя собствена държава, защото това е наше право. Аз искам това право за Северен Ирак. Не само, защото са кюрди - просто, защото това е тяхно право", категоричен е Джума, имам, кюрд.
Тук всичко е замръзнало в очакване на изхода от войната. Най-близко до границата с Ирак са градовете Джизре и Силопи. Основните приходи в момента идват от журналистите, напълнили единствения хотел в Джизре, който конкурира приличен европейски хотел единствено с цените си - 85 долара за стая. Покрай тях сега преживяват таксиметровите шофьори и дребните търговци. Журналистите пристигат тук от Диарбекир. Градът е задължителна спирка за репортерите, преди да стигнат до границата, защото тук трябва да се вземат специалните акредитации за региона.
Рекетът почва още от летището. Там обаче снимането е забранено. Наобиколен от всички таксиметрови шофьори, чужденецът няма избор. Трябва да избира между тарифа от 10 долара за 5 километра и приключението да се придвижи с целия си багаж пеша. В таксито, шофьорът започва да предлага услугите си и за следващите дни. Защото, за да се стигне до границата, трябва кола.
За целта също е създадена стройна организация, защото той се обажда на друг - англоговорящ, чрез който трябва да стане пазарлъка. Първата сума, с която стряскат шофьорите е 150 долара за близо 300 километра.
Цените за кола под наем също започват от 150 долара за ден, плюс разходите за храна и нощувки на шофьор. Търговците отстояват тарифите си с едни и същи реклами - как точно предишния ден са дали кола и шофьор за екипите на "Ню Йорк Таймс" и Би Би Си за близо 400 долара на ден.
От Диарбекир на юг, Турция е различна. Огромни каменни морета... кирпичени къщи... и военни поделения. В продължение на 15 години тази област е във военно положение. По тази причина е увеличен броят на армейските поделения, а пътищата се пазят от военни постове. Според кюрдски източници за всички тези години са изразходвани над 80 млрд. долара. Причината за извънредните мерки са терористичните актове и атентатите, организирани от радикалната кюрдска фракция ПКК.
"След 60-та година започва война между кюрди и турци. Причината е, че някои групировки искат да провокират кюрдите тук. Те искат да провокират война срещу турците. Тези групировки се подкрепят от външни сили и когато това спре и активността им ще спре", разказва Момтаз Шахин.
Началото на кюрдския проблем е поставено през 20-те години на миналия век. С договор между Антантата и Османската империя се предвижда създаването на независим Кюрдистан. След това той е отменен и е решено по-голямата част от кюрдските земи да останат под контрола на Анкара. Другата част са разпределени между Сирия, Иран и Ирак. Турция не признава съществуването на кюрдите. Езикът им е забранен. Това слага началото на партизанската война на кюрдите срещу Анкара. През 1984 г. Кюрдската работническа партия - ПКК започва въоръжена борба срещу Турция.
"Заради множеството терористични актове през последните години в Турция са убити около 30 000 души. Други 40 000 бяха ранени. Турското правителство търси начини и се бори да намали тази агресия", разказва Момтаз Шахин. Множеството терористични актове карат Анкара да вземе решение за налагане на военно положение в региона.
"Преди 80-та година тук нямаше проблеми между кюрди и турци, защото в този район представителите на много етноси винаги са живеели заедно. След идването на военните обаче те вече не се харесват помежду си. Проблемът тук го създават военните", казва Хосамедин Билге. Турция вижда в лицето на кюрдите заплаха за целостта и националната си сигурност и слага началото на изселническа и асимилационна политика. В кюрдски периодични издания от този период се твърди, че от 1993 г. до 1997 г. са обезлюдени над 3 000 села и около 3 млн. души са накарани да напуснат домовете си. Къщите са разрушени, за да се попречи на обитателите им да се завърнат отново там. Кюрдски семейства са разпръснати из цяла Турция.
Подобна е съдбата на кюрдите и в Ирак с тази разлика, че Багдад не отрича съществуването им. През 1961 . Мустафа Барзани оглавява въоръжената съпротива на кюрдите. През 1970 г. той постига споразумение със Садам Хюсеин за културна автономия. Тази договорка, обаче не пречи на Саддам да изсели принудително около 2 млн. кюрди в така наречените "колективни градове", където може по-лесно да ги контролира. Към края на иранско-иракската война през 80-те години са екзекутирани около 180 000 кюрди, включително и с отровен газ.
"Около 5 000 души бяха убити само за една нощ, с една химическа бомба в Халабча. Улиците бяха покрити с трупове - всички като замръзнали. Бебета, деца, мъже, жени. Саддам наистина е ужасен човек. Той е убил толкова много хора, както в Южен, така и в Северен Ирак. Но с атаката в Халабча показа, че мрази не само хората. Той унищожи всичко там - и растенията, и животните", разказва за ужаса Хосамедин Билге.
Следва продължение....
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!