Старите в Румъния отвръщат на удара

К огато следващия уикенд българите гласуват в първите си избори за Европейски парламент, румънците ще гласуват за първи път в историята си дали да отстранят своя президент.

Евровотът в България на 20 май и референдумът в Румъния на 19 май символично дават възможност за поредния паралел между двете страни, които в продължение на няколко години се сравняваха, съревноваваха и сменяха местата си в прерасналото в надпревара съвместно пътуване към ЕС.

След постигането на заветната цел - членство в евросъюза на 1 януари 2007 г., в Румъния се реализира възможно най-лошият сценарий, който надмина очакванията дори на най-големите песимисти.

Отдавна заложените мини в управляващата коалиция, дълго тлеещият персонален конфликт между премиера Калин Попеску Търичану и президента Траян Бъсеску и опитът за реванш на засегнатите от антикорупционните реформи през последните две години доведоха Румъния до състояние на тотален управленски хаос, изходът от който не се вижда.

Референдумът ще бъде просто поредният епизод от политическата сапунена опера, в чийто сюжет партийните и икономическите интереси са тясно преплетени.

Политическа парализа...

"Не разбирам какво точно става", "трудно е да се каже", "много е объркващо и изненадващо" са думите, които чувам от всички анализатори и журналисти в Румъния, които питам как и защо се стигна до настоящата патова политическа ситуация.

Накратко фактите са следните: след продължителни гърчове управляващата дясноцентристка коалиция, която вкара Румъния в ЕС, бе официално обявена за мъртва в началото на април.

Премиерът Калин Попеску Търичану изгони от правителството всички министри от пропрезидентската Демократическа партия (ДП). Сред уволнените бе и необвързаната политически, но подкрепяна от ДП и Бъсеску министърка на правосъдието Моника Маковей, която форсира съдебната реформа и битката с корупцията по високите етажи на властта.

Новото правителство на Търичану контролира едва една четвърт от местата в парламента и разчита на подкрепата на бившите комунисти от Социалдемократическата партия (СДП).

Тази партия, която по време на управлението си до 2004 г. забави Румъния по пътя й към ЕС и се превърна в емблема на корупцията, бе и основният инициатор за отстраняването на президента.

Парламентът гласува за импийчмънт на Бъсеску, без да се съобрази със становището на Конституционния съд, който прецени, че президентът не е нарушил конституцията и няма законови основания за отстраняването му.

Според единодушното мнение на анализаторите корените на настоящата криза трябва да се търсят още в обстоятелствата около раждането на правителството през 2004 г.

"Първата стъпка към многосерийната политическа драма бе формирането на тази коалиция, която не беше съвсем легитимна, тъй като не отразяваше резултат от изборите", смята политологът Стелиан Тънасе. На същото мнение е и главният редактор на всекидневника "Гъндул" Кристиан Тудор Попеску.

"Първопричината за кризата са нестабилните връзки във вътрешното пространство на тази коалиция", казва Попеску.

...и икономически интереси

Според Стелиан Тънасе в отстраняването на Бъсеску и на пръв поглед странния от политическа гледна точка полуофициален съюз между либералите и социалистите има и икономическа следа.

"През 90-те в Румъния се водеше битка за приватизацията - как държавната собственост да премине в частни джобове. Сега се води втора война - за европейските фондове", казва Тънасе.

Мануела Преотеаса, главен редактор на специализирания сайт euractive.ro, също вижда допирните точки между социалисти и либерали не по линия на политическата идеология, а на икономическите интереси.

Един от примерите за това е политикът и бизнесмен Дину Патричу, близък приятел на Търичану и подсъдим за финансови измами по времето, когато е бил президент на петролната компания "Ромпетрол".

Патричу е от ограничения кръг бизнесмени, които се радват на специално отношение и подкрепа при управлението на социалистите, а в ролята си на политик от Либералната партия винаги е настоявал за съюз между нея и СДП и неколкократно е обявявал публично, че мрази Бъсеску.

Всъщност в настоящата ситуация няма изцяло доб­ри и изцяло лоши. Президентът, който в речите си постоянно громи олигарсите и корупцията, също не е светец.

Като кмет на Букурещ например той успява да си "самоподари" жилище в столицата и да си купи ново БМВ на привлекателната цена от 10 000 долара с помощта на бизнесмен, сключил договор за асфалтиране с общината. Но при него тези неща са някак по-дребни, отдавна известни и не толкова дразнещи.

А и е трудно да се повярва на постоянните атаки от страна на СДП, че президентът има собствена олигархична мрежа и покровителства определени бизнесмени, при положение че досега няма конкретни факти.

"Бъсеску има много врагове и атаките срещу него не спират още от времето, когато се кандидатира за президент. Тогава противниците му имаха на свое разположение всички оръжия и ако имаше доказателства за обвиненията, те отдавна щяха да бъдат широко отразени в медиите", казва Мануела Преотеаса.

Въпреки всички недостатъци и грешки на Бъсеску противниците му изглеждат далеч по-плашещо. Показателен е фактът, че парламентарната комисия, инициирала отстраняването му, бе оглавена от лидера на Консервативната партия Дан Войкулеску, медиен магнат и бивш доносник на "Секуритате".

Същевременно масираната кампания анти-Бъсеску по всички възможни фронтове и с всички възможни средства няма как да не събуди симпатии към него.

Притежаваните от Войкулеску четири тв канала например в неделя вечерта твърдяха, че на митингите в Констанца в подкрепа на Бъсеску са присъствали 4-5 хил. души, докато според чуждестранните медии и останали румънски телевизии е имало близо 30 хил.

Против­ниците му в парламента пък не се притесняват да използват всякакви нормативни хватки и поправки в Закона за референдумите, за да му попречат да се върне на поста си.

Теорията, че офанзивата срещу Бъсеску и Маковей идва от икономически среди и от противниците на антикорупционните реформи, които сега търсят реванш, се подкрепя и от действията на правителството и парламента.

Депутатите активно използват месеца между отстраняването на Бъсеску и провеждането на референдума, за да прокарат ключови закони, облагодетелстващи различни интереси. Тези закони могат да бъдат ратифицирани от изпълняващия длъжността президент Николае Вакарою, премиер в правителството на бившите комунисти от 1992 до 1996 г.

Такъв например е законът за дюти фри магазините, който беше върнат от Бъсеску, но сега парламентът пак го прие и очакванията са, че Вакарою ще го ратифицира.

Друг ключов закон - за създаването на Националната агенция за интегритет (АНИ) - който бе затлачен от месеци, бе набързо гласуван в Сената в четвъртък. АНИ трябва да проверява собствеността на депутатите и Букурещ беше обещал на Брюксел, че тя ще бъде формирана още през есента на миналата година.

Приетата сега версия обаче е силно модифициран вариант на първоначално предложения от Маковей закон, като правомощията на агенцията са ограничени, а самата тя, вместо да бъде независима, е подчинена на парламента, т.е. на хората, които трябва да проверява.

Междувременно новият министър на правосъдието Тудор Киуариу, поиска освобождаването на зам.-председателя на Националната дирекция за борба с корупцията Дору Тулуш с мотива, че не се справя с работата си.

Това беше разтълкувано от мнозина като сигнал за спиране на борбата с корупцията и политически натиск върху прокуратурата и съдебната система, тъй като именно Тулуш повдигна в последните месеци обвинения срещу депутати и министри от управляващата коалиция.

Кутията на Пандора

Преобладаващите прогнози са, че Бъсеску ще спечели референдума и ще се върне на поста. Проблемът е, че кутията на Пандора вече е отворена и отстраняването му създаде опасен прецедент, казва Преотеаса.

"В момента като гражданин и журналист аз вярвам, че всичко е възможно, а това е най-опасното нещо." Несъобразяването с решението на Конституционния съд и светкавичните промени в Закона за референдумите показват, че правилата могат да се променят по време на мача и това подкопава самата основа на правовата държава.

Друг тревожен ефект от кризата е, че тя изпраща лош сигнал към прокурорите и съдиите и може да повлияе негативно на разследванията дори в чисто психологически план. Ако някой може просто така да отстрани президента, защо да не може да махне прокурор или съдия и какъв стимул могат да имат те да разследват или да издават строги присъди на политици и бизнесмени?

Оана Станку от в. "Журналул" посочва още един опасен аспект на ситуацията - след поправките в закона референдумът може да бъде оспорен, тъй като според юристи новите разпоредби са неясни. "Това е демотивиращо и объркващо, защото хората не знаят за какво гласуват и какво ще се случи с гласа им."

Така след 19 май Румъния ще има същия президент, същия парламент, същото правителство и същите проблеми. А обезкуражаващият извод от случая е, че членството в ЕС не имунизира срещу корупция и политическа глупост.