"Капитал": Как Румъния ни изпревари

Какво направи Букурещ

1. Прие голям пакет от закони за реформиране на съдебната система, които предполагат по-надеждни гаранции за независимостта на магистратите, поставят по-голям акцент върху тяхната отговорност и отчетност, въвеждат конкурси при назначенията на съдии и прокурори, както и персонална отговорност на главния прокурор и прокурора, оглавяващ Директората за борба с корупцията (ДБК).

2. Увеличи правомощията и независимостта на ДБК, фокусира дейността й само върху случаите на мащабна корупция и назначи подходящ човек да я ръководи.

3. Застави всички политици, държавни служители и магистрати да попълват детайлни имотни декларации, които са публично достъпни в интернет.

Тайната на успеха

Голяма част от предприетите в Румъния мерки изглеждат малко театрални, а повечето от тях вече са приложени в България - без особен ефект. Съществуват обаче няколко важни разлики, които дават предимство на северната съседка в борбата с корупцията и реформите в съдебната система.

Решителност

Румъния
Президентът Траян Бъсеску въпреки всичките му недостатъци е твърдо зад опитите за промяна на румънската политическа среда. Най-важните реформи в областта на правосъдието бяха проведени още в началото на мандата на правителството. През 2005 г. беше изцяло снет имунитетът на висшите длъжности в съдебната система и парламента.

България
Нито бившият премиер Симеон Сакскобургготски, нито наследникът му Сергей Станишев изглеждат готови да застанат зад радикални реформи. Предното правителство на НДСВ и сегашното започнаха с реформите в съдебната система едва във втората година от мандата си. В началото на 2006 г. имунитетът на депутатите беше частично премахнат.

Министър - неконформист и извън системата

Румъния
Министърът на правосъдието Моника Маковей е бивш адвокат по правата на човека, консултант на Световната банка в Босна и Херцеговина и безпартийна. Тя няма проблеми да разтърси система и да преследва корупцията, тъй като не принадлежи и към нито една партия и е била извън системата. Има навика да разработва политиките си като проект, разписан с цели, средства, резултати и методи за контрол по изпълнението.

България
В министерствата на правосъдието и вътрешните работи, дори когато попаднат външни за системата министри, те рядко имат смелост за радикални реформи. В редките случаи на такива опити (2002 г.) се оказва, че няма достатъчна политическа воля. В момента министърът на вътрешните работи Румен Петков предпочита ченгеджийските изпълнения, а Георги Петканов с нищо не е показал, че иска да постигне напредък в съдебната реформа.

Съсредоточаване върху важните проблеми

Румъния
Когато Моника Маковей поема поста министър на правосъдието, най-сериозното обвинение в корупция по нейните думи е срещу контрольор във влак, който не издавал билетчета. От 2005 г. насам антикорупционните усилия на специализираните органи са съсредоточени върху престъпления за сума над 20 хил. евро.

България
В България доскоро най-гръмките обвинения в корупция бяха срещу лекари и учители. В последно време в прицела на правоохранителните органи попаднаха чиновниците, които са подписвали нарушенията на висшестоящите. Няма усилия да се стигне до дъното на проблема.

Когато една структура не работи - промени я

Румъния
Тъй като прокуратурата се оказа неспособна да се справи, се създаде специално звено, за което бяха подбрани работещи хора. Те са и очевидно политически независими.

България
Засега има само призиви за създаване на такава структура. Новият главен прокурор Борис Велчев има шанса да докаже, че и без кардинална промяна може да се работи.

Опити за въвеждане на нулева толерантност

Румъния
Пътната полиция в северната съседка за няколко месеца се е преобразила и не смее да "урежда проблеми" дори с чужденци.

България
Полицията нямала законова възможност за справяне с проблема. Подбуждането към подкуп от цивилни полицаи е престъпление.

Публично достъпни декларации за имотно състояние

Румъния
Повечето разследвания са на базата на декларациите на над 100 хил. държавни служители, политици и магистрати (те са публично достъпни) и в резултат на това вече има 4 присъди.

България
Резултат от публикуването на имотните декларации беше скандалът от 2000 г., когато стана ясно, че политиците се ползват с доста щедри командировъчни. Тази година парламентът на практика засекрети доходите на депутатите.

Отчетност в партийното финансиране

Румъния
Отчетите за партийните финанси трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник (няма данни дали отчетите са детайлни, бел.ред.).

България
Отчетите на партиите се предават в Сметната палата. Те обаче са обобщени и не дават възможност за проверка на тяхната коректност.

Ясен план за действие

Румъния
Първата стратегия за борба с корупцията от март 2005 г. имаше няколко основни точки с количествени измерители за изпълнението й. Цялото общество беше наясно с преследваните цели, макар по тях да нямаше консенсус. Оценката е съсредоточена върху постигнатите резултати, а не върху предприетите законодателни мерки. Неправителствените организации, които са включени в наблюдението, имат некомфомистки подход и критикуват правителството, вместо да търсят начин да му направят добра услуга с "умерени критики". В мониторинга официално беше включена Европейската комисия.

България
В края на 2005 г. правителството прие 104 мерки в отговор на критиките на Европейската комисия. Дори държавната администрация едва ли е запозната с тях. Повечето от мерките са изцяло бюрократични и не целят конкретен резултат. В стратегиите за противодействие на корупцията (от края на 2001 г., от началото на 2006 г.) има много смислени действия, но няма контролни инструменти дали са постигнати. Повечето по-конкретни мерки си останаха пожелание (публични регистри на доходите на данъчните и митническите служители например). Правителството отказва достъп до документите от мониторинга на Европейската комисия и критиките стават ясни само след изтичане на информация към предпочитани медии.

Румъния очевидно не е открила тайно заклинание,

което магически превръща страната от оставач в лидер в реформите. Северната съседка направи това, което България беше принудена да извърши през 1997 г. - само че вместо кардинална промяна във финансовата сфера започна кардинална реформа в политическата сфера. Кризата дойде в края на 2004 г., когато Румъния съвсем насериозно беше заплашена с отлагане на членството.

Само няколко месеца по-късно българските политици получиха подобен сигнал, но правителството отказа да реагира. Вместо това се зае да отбива номера със стотици мерки, които не касаят същността на критиките - борбата с организираната престъпност и корупцията. Сега за три месеца екипът на Станишев трябва да покаже резултати, които при малко усилие можеха да бъдат постигнати през последната година. В България остава да се намери поне един министър или прокурор, който има характер да свърши това, което обещае.

Горещата тема в Румъния в началото на седмицата, когато екипът на "Капитал" пристига в Букурещ, е птичият грип.

Няколко квартала на столицата са отцепени и поставени под карантина, като хората и автомобилите, на които е позволено да влизат и излизат от тези части на града, преминават през щателна дезинфекция. Междувременно в България опасността от една друга карантина - отлагане на членството в ЕС с една година или влизане от 1 януари 2007 г. с тежки предпазни клаузи - продължава да бъде водеща тема в дневния ред.

Всъщност управляващите в Букурещ могат да си позволят лукса да отделят за известно време взор от евроинтеграцията и да се занимаят с епидемията от опасната зараза. Мониторинговият доклад на Европейската комисия (ЕК) от 16 май потвърди това, което е ясно още от миналата година - Румъния вече води на България с една обиколка по пътя към членство в ЕС.

В най-кризисните области за София - съдебната система и битката с корупцията по високите етажи, светофарът пред Букурещ вече не свети червено. След като дълго време Румъния беше възприемана като мудния и изоставащ член на дуета, сега ситуацията се обърна.

Какво успя да се промени отвъд "Дунав мост" за толкова малко време

Краткият отговор на Мануела Преотеаса, главен редактор на специализирания сайт euractive.ro, e: политиците. Разликата между България и Румъния не е в реалността, която няма как да се трансформира толкова бързо, а в управляващите.

Дясноцентристкото правителство на Калин Попеску Таричану, което дойде на власт в края на 2004 г., определено има съвсем различен стил на управление в сравнение с бившия социалдемократически кабинет начело с Адриан Нъстасе. Според източници от Брюксел от България се иска много малко - само знак за ясна политическа воля, казва Преотеаса.

Кристиян Тудор Попеску, главен редактор на всекидневника "Гъндул", казва, че факторите за

смяната на местата между София и Букурещ

са два. Първият от тях е свързан с България. "Извинете, но за съжаление според мен истинската ситуация в България не беше коректно представена пред Брюксел. В продължение на години тежките аспекти на криминалните организации и мафията в България и поръчковите убийства не бяха достатъчно оповестени пред ЕС. Не искам да обиждам никого, но това е реален проблем. Тук, в Румъния, имаме много проблеми с корупцията, но няма нито едно показно убийство."

От друга страна, в Букурещ се усеща решимост и воля за справяне с реформирането на съдебната система. Според Попеску, а и според мнозинството журналисти и анализатори този фактор за Румъния си има име и се казва Моника Маковей. "Тя е джедай", казва за министъра на правосъдието полу на шега, полу на сериозно Мариус Драгичи, журналист в телевизия Realitatea.

Малко вероятно е Маковей да владее някаква свръхсила, но кураж и енергия със сигурност не й липсват и това се оценява високо както от европейските наблюдатели, така и от румънците. Донякъде изненадващо за министър на правосъдието, тя е третият по популярност политик в страната и същевременно е истинска звезда в Брюксел, като според румънски журналисти е любимката на еврокомисаря по въпросите на правосъдието Франко Фратини.

Решителната крачка към реформиране на съдебната система в Румъния бе предприета през лятото на миналата година в подходящ момент преди октомврийския доклад на ЕК. Прокарването на пакета от закони през парламента мина драматично с цената на отхвърлен вот на недоверие и заплахи за оставка на правителството и предсрочни избори.

Положените усилия и демонстрацията на решимост

се харесаха на Брюксел и случайно или не, подобна политическа миникриза се случи и тази година, отново малко преди последния доклад на ЕК. През февруари Сенатът отхвърли иницииран от Маковей указ за трансформиране и разширяване на правомощията на Директората за борба с корупцията (ДБК) - специалната прокуратура, която се бори с корупцията по висшите етажи. Все пак указът бе прегласуван и приет.

Всичко това създава впечатлението, че правителството в Букурещ спазва политическите си ангажименти пред Брюксел и води епична битка в името на влизането на страната в ЕС въпреки упоритата съпротива от страна на социалдемократическата опозиция и магистратите.

Според Виктор Алистар, изпълнителен директор на "Трансперънси интернешънъл" в Румъния, съпротивата не е била чак толкова силна, колкото се опитва да представи Моника Маковей. Но това е добра реклама, а министър Маковей има усет за PR, отбелязва той. "Разбира се, политическите партии не са щастливи, защото бяха свикнали да използват властта в свой собствен интерес, но това е курс, който вече е история и те приемат - запазват това, което са откраднали, но се съгласяват, че други хора няма да имат възможност също да крадат. Така те са щастливи, защото имат нещо, и затова в този момент не е трудно да се прокарват антикорупционни мерки, ако човек е умен и знае как да прави политически маркетинг", твърди Алистар.

В резултат известната доскоро с повсеместната си корупция и бавния ход на реформите Румъния вече има добра законова рамка за съдебната система и ясни и строги антикорупционни мерки. Проблемите при пренасянето на реформите

от хартията в реалността

обаче остават. Една от големите трудности е промяната на манталитета на съдиите. "Има много съдии, които са корумпирани и много трудно могат да бъдат отстранени. Изключително сложно е да се разследва корупция при съдии, защото те не могат да бъдат отстранени от поста им", казва Попеску. Според него, когато преди няколко години съдиите са получили прекомерна независимост, е направена грешка.

"Първо трябваше да се прочисти съдебната система и след това да им се даде тази привилегия, това необходимо право да не бъдат отстранявани, така че да могат да действат независимо при решаването на делата. Но беше прекалено рано да им се дава такава защита и сега имаме много проблеми с това законово положение." На практика Румъния започва да се сблъсква с проблема на България - безотговорността на магистратите. За разлика от политиците в София тези в Букурещ обаче предпочетоха да оставят спорния проблем за след присъединяването.

Въпреки това според Попеску Румъния е на прав път както с промените в съдебната система, така и със стартиралата операция "Чисти ръце".

През последните месеци в страната кипи безпрецедентна кампания срещу корупцията по висшите етажи, като сред разследваните са фигури като бившия премиер Нъстасе и настоящия вицепремиер Георге Копос.

Все още повечето от заведените дела са на етап разследване или внасяне в съда и е трудно да се прогнозира колко от тях ще приключат с осъдителни присъди. Не липсват и съмнения, че няма да има вкарани в затвора. "Много от хората не вярват, че на едрите риби ще им се случи нещо", казва Мануела Преотеаса. "Тук имаме поговорка: за кражба на яйце човек получава много години затвор, а за кражба на милиони долари не получава нищо. Въпреки това активността на прокурорите оказва много важен психологически ефект, защото, когато виждаш, че има депутат, който е разследван, ще си помислиш два пъти, преди на направиш нещо незаконно." Със сигурност и ефектът върху еврокомисарите в Брюксел също е много положителен.

Румънската рецепта за трупане на червени точки пред Брюксел в най-важ­ния момент не изглежда толкова трудна за изпълнение. Пък и за разлика от борбата срещу птичия грип враговете са далеч по-малобройни.