50 години от развенчаването на Сталин

П ромените започнали почти веднага. Пълният текст на доклада беше публикуван в СССР чак в края на 1989 г., но откъси били разпратени на партийни апаратчици и четени на събрания.

Реабилитирали политическите затворници, на печата била дадена някаква свобода, били възстановени отношенията с Франция и САЩ.

Политическите противници на Хрушчов изпаднали в изолация, но все пак се спасили от разстрел, който би бил неизбежен при Сталин. В чужбина речта предизвикала огромен интерес, когато я разпространили членове на комунистическите партии.

Хрушчов предизвикал необратими промени, но специалистите твърдят, че той е скрил собствената си роля в кървавите репресии. Едва през последните пет години се изясни напълно неговото участие в сталинския терор.

Историкът Жуков намерил в архива на Политбюро телеграма, изпратена от Хрушчов в Москва. В нея той, току що избран за лидер на Украйна, искал от Кремъл разрешение за разстрел или поне за арест на 30 000 души. Веднага след това започнала жестока чистка на интелигенцията и на "вражеските елементи".

Година по-рано, когато Хрушчов бил партиен ръководител на Московска област, той поискал разрешение да разстреля 8500 "предатели" и да изпрати в лагери 33 000. "Тези преследвания са били реални и са извършвани по заповеди на Хрушчов", казва Жуков.

Младият руски интелектуалец Дима Биков казва, че

Хрушчов е бил старателен слуга на Сталин.

"Докато бях учител, разказвах на учениците за 20-ия конгрес и използвах такава аналогия: представете си, че Химлер признася антифашистка реч на нацистки конгрес след смъртта на Хитлер", обяснява той.

Ограниченията на хрушчовото "размразяване" станали очевидни няколко месеца след доклада, когато Никита Сергеевич изпратил съветските танкове да потушат въстанието в Унгария.

Mакар да разрешил на Александър Солженицин да публикува роман за лагерите ("Един ден на Иван Денисович"), той забранил романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго", в който последиците от бошевишката революция са представени без симпатия.

Никита Хрушчов, 46-годишен журналист, кръстен на дядо си, признава, че съветският лидер не е бил такъв герой, за какъвто понякога се опитват да го представят.

"Разбира се, че дядо ми е участвал в репресиите - казва той. - Разбира се, че може да се види подписът му под списъците на хора, с които властите трябвало да се разправят. И разбира се, че ще се появят още много документи от архивите.

Но това, че той се е осмелил да разобличи Сталин, е негово лично мъжество. Било е истински подвиг. Означавало е, че той е победил сталинизма в себе си."

Биков определя Хрушчов за смел човек, който признал грешките си и се опитал да извърши реформи, но не му достигнала воля, за да разруши напълно системата.

"Хрушчов е бил полудиктатор и полулиберал. И Путин е такъв. Разликата е, че по времето на Хрушчов главното е било поривът към свобода. Сега движението е в обратна посока. Хрушчов събуди свободата. Путин е нейният гробар", завършва статията във в. "Гардиън".