Т олстой пише, че на практика руската литература е била облагодетелствана от Студената война: западните служби издават не само Сахаров и Солженицин, но да кажем и еротичната поезия на Пушкин и Лермонтов.
Пастернак дължи на Студената война публикацията на своя "Доктор Живаго", Нобеловата награда и световната слава.
Затова пък съветският печат се нахвърля най-безмилостно върху него, той е изключен от писателския съюз и е принуден да откаже Нобеловото отличие. Борис Пастернак умира през май 1960 г., а "Доктор Живаго" е издаден официално едва по време на перестройката на М. Горбачов.
Иван Толстой цитира холандеца Йооп Ван дер Вилден, който лично е организирал отпечатването на романа на руски език в Хага. Агентът на ЦРУ, който му дал ръкописа, казал: "Бъдете спокойни, ние имаме наш човек в Нобеловия комитет, наградата ще бъде присъдена на Пастернак".
Но всичко това, казва Иван Толстой, изобщо не намалява литературните качества на романа. Не бива да разделяме литературните достойнства на книгата от моралната, от гражданската постъпка на Пастернак. Той е преодолял онова, което не е сторил нито един писател в Съветския съюз.
Например Андрей Синявски е изпращал своите ръкописи на Запад под псевдонима Абрам Терц. А в СССР през 1958 г. е имало само един човек, който заявил ? Ето, аз съм Боис Пастернак, аз съм авторът на романа "Доктор Живаго". Искам той да бъде публикуван във вида, в който беше написан."
Този човек получи Нобеловата награда. Смятам, че тя е била присъдена на най-правилния човек в света по онова време."
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
