Трудовата заетост при 40-годишните

П родължителността на живота в Европа непрекъснато се увеличава. В професионалния свят е обратно - остаряването настъпва все по-рано. Много трудно е да се намери работа след 40-годишна възраст.

Германия не е подмината от този феномен. За това в страната е създадена първата по рода си агенция, специализирана в намирането на работа на по-възрастни хора.

За щастие някои сектори, най-вече търговията, търсят сътрудници именно на такава възраст.

48-годишната Елизабет Мес остава безработна след закриването на предприятието, в което е работела. Тя е омъжена, майка на 16-годишно дете. Първоначално се обърнала към агенцията по заетостта, но безуспешно.

Обадила се на 40-ина обяви за работа, търсещи специалисти като нея, но ударила на камък. Без да признават гласно, работодателите предпочитали по-млади кандидати.

Едва тогава Елизабет се обърнала към агенцията, специализирана в осигуряването на заетост на по-възрастните.

"Бях регистрирана като безработна. Агенцията за реинтегриране установи контакт с агенцията по заетостта, за да научи какви кандидати се търсят. Бях избрана, защото едно предприятие търсеше да наеме човек над 40 години с опит.

Интервюто за работа продължи един час. Последваха три седмици пробен период. След това подписахме договор.

Днес мисля, че са доволни от мен. Имах голямо желание да работя и да получа този пост", разказва Елизабет.

Иначе в Германия 60% от предприятията отказват да наемат хора като Елизабет. Това прави задачата на агенцията за реинтеграция още по-трудна.

Аргументите на работодателите са клишетата: работник на 40 години - твърде стар, твърде скъп, прекалено бавен, много често болен.

В Грузия конфликтът между поколенията всъщност е конфликт между две системи. От една страна имаме системата, запазила се от съветско време. От другата страна са представителите на "революцията на розите". Това са младите хора, дошли на власт през 2003 г. Те са прозападно настроени и са около 30-годишни.

През 2004 г. властите обявиха голяма реформа в администрацията. Нейна жертва станаха чиновниците над 45-годишна възраст, които не владеят нито английски език, нито имат компютърни умения.

Няма официална статистика, но се смята, че са били уволнени 15 хил. души.

Администрацията е била намалена наполовина. Това се отнася и за обществената телевизия. Резултатът обаче е безработица, равняваща се на близо 40%.

Битка е поведена и срещу корупцията и бюрокрацията, наследени от съветската епоха. Нищо обаче не се прави в помощ на засегнатите хора, които се чувстват изгубени.

Изходът за тях е работа за кратко време и малко пари.

Икономическата активност у нас започва на 15 години и продължава до 64 години, но намирането на работа не е лесно.

За хората над 40 години е трудно да намерят работа и в чужбина. От миналата година бюрата по труда започнаха да приемат документи за работа в Германия.

В предложенията за работа в областта на хотелиерството и туризма основното изискване е възрастта. Търсят се готвачи и готвачки до 40 годишна възраст с професионално образование и опит.

Възрастовото ограничение важи за разрешителното за работа и за останалите страни, в които приемат българи. За да кандидатствате, например по програма за допълнително обучение и квалификация в чужбина, също се натъквате на условието - възраст между 20 и 40 години.

Така Иван, 40-годишен сладкар, не може да замине да работи в чужбина.

Според него няма и смисъл да емигрира, защото може да има само неквалифицирана работа, каквато може да намери и тук.

Емиграционни нагласи обаче остават. 1/4 от българите са готови да напуснат страната: това са 50% от работещите на възраст 30-50 години и 93% от младите, стана ясно на поредната дискусия по темата за развитието на работната сила.

Работодателите у нас проявяват нескрито отношение на възрастова дискриминация спрямо хората над 40 години, аргументирайки се, че са необходими работни места за младите.

В същото време българските фирми не разполагат с достатъчно средства и не са много мотивирани да инвестират развитието на новоприетите кадри.