К ристиян Ноайе, една от ключовите фигури в Европейската централна банка, препоръча на страните от Централна Европа засега да забравят за членство в еврозоната и да намалят темпото на икономически растеж, съобщи агенция "Блумбърг".
Първо трябва да се намали дефицитът по текущата сметка до стабилни нива преди да сте готови за приемане на еврото и в преследването на тази цел трябва да проявите търпение, препоръча французинът на конференция на латвийската централна банка в Рига.
"Днес новите страни членки са пред предизвикателството едновременно да поддържат стабилност и да догонват" каза още Ноайе. Той допълни, че това означава да се избягват дисбаланси, което пък се превежда като понижаване темпото на растеж, посочва още "Блумбърг".
Дефицитите по текущата сметка на балтийските държави и България се раздуват бързо заради лесния достъп до кредити, който стимулира търсенето на вносни стоки, посочва агенцията. И четирите споменати държави са във валутен борд и са приели монетарната политика на зоната на единната европейска валута, което обаче силно ограничава възможностите на централните им банки да регулират търсенето.
"Монетарната политика на еврозоната е създадена за развити икономики и не е подходяща за по-малко развитите", откровено посочи Ноайе.
"Това, което на практика ЕЦБ казва на балтийските държави, е да забравят засега за еврото. Постигнете стабилен растеж и ограничете дисбалансите си", коментира Ларс Кристенсен, анализатор в скандинавската "Данске банк".
Думите на Ноайе следват изявление в същия дух от 1 октомври на члена на борда на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги. Тогава той заяви, че валутните бордове се превръщат в проблем за бързо растящите икономики на новите страни в ЕС, които отчитат и най-високите нива на инфлация в Европа.
"ЕЦБ започва да звучи все по-критично по отношение на валутните бордове - де факто това дори е тревожно. Новите страни членки трябва да постигнат стриктните Маастрихтски критерии за стабилен растеж, зад които стои много силна икономическа логика", каза на конференцията и Зигурдс Вайкулис, икономист в "Парекс Асет Мениджмънт".
"ЕЦБ категорично не казва, че определена политика на валутен обмен е подходяща за една или друга страна. Тя обаче повдига въпроса, че е важно държавите с фиксирани курсове да защитят доверието към техните политики и да поддържат стабилен икономически растеж. Това изисква да се поддържа отчетлив излишък в бюджета, силен надзор над банковия сектор и растяща производителност на икономиката", коментира управителят на естонската централна банка Андрес Липсток.
Латвия поддържа най-високия дефицит по текущата сметка в ЕС - през второто тримесечие той намаля до 23.5% от БВП. Естонският показател е 14% от БВП, Литва е с 16% за същия период.
Българският недостиг по текущата сметка е 11% за първите седем месеца и според МВФ ще достигне 20% в края на годината.
Балтийските републики и България отчитат пик на инфлацията, която е в пъти по-висока от тази в еврозоната и това се възприема като признак за прегряване на икономиките им.
България държи тазгодишния рекорд в ЕС от 12% към август, Латвия (най-бързо растящата икономика в съюза) е с 11.4% към септември.
В зоната на еврото средната инфлация е 1.7%.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!