Традиционно водещите медии по света обявяват своя класация за събитие на годината. За 2001 г. не беше трудно да се досетим кой е безспорният фаворит. Но отвъд факта, че топслучка за последната обиколка на Земята около Слънцето се оказа събитие с негативен характер, може би стои истината, която ще определя и бъдещите номинации. И може би и тя заслужава своята "награда" като водещ нов фундаментален фактор, създаващ процеси и насочващ съдби в близкото бъдеще.
Това, което ни показа Осама, заедно с другите знайни и незнайни виновници, е идването на нови правила на ползването на силата като фактор за постигане на цели. Без да се правят някакви пророчески аналогии, предишните два пъти, когато това се е случило, са били съответно Първата и Втората световни войни.
Първата, защото за пръв път се е ползвала сила с гигантски размах и на цялата планета едновременно. За пръв път се е ползвала новата идея за тотална война, която да разреши всички проблеми на човечеството и да бъде последната война. Да постави след това статуквото на такива основи, че да обезсмисли безкрайните локални сблъсъци за преодоляване на текущи цели.
Втората световна е малко по-близо като пример до днешните условия. Новият фактор, на който тя се опира, е всеобщото залагане на тежкоразрушителни технологии като средства за воюване. Това е новото правило, което, приложено от Хитлер, за доста кратко време срива цялата военна система, създадена след Първата война и насочена да гарантира мира. Фюрерът залага на много танкове, много авиация и изобщо на всякакви механизирани средства, а също и на пълната милитаризация на икономиката, с които смила превъзхождащите като численост френски и английски пехотни сили и завладява Европа.
Интересен факт от тази близка история е, че и в двата случая новото идва като пълно отрицание на текущото състояние, изградено на база на опита от последната предишна промяна. Цялата отбранителна система на Европа преди Хитлер е била създадена върху опита от Първата световна война. В момента цялата световна военна машина е създадена върху опита от Втората световна - безброй и най-модерни тежкоразрушителни оръжия, непрекъсната модернизация и тотално превъзходство по численост.
И ето че без това непременно да значи Трета световна, но Осама дойде и намери "цаката" и на тази система. Решението се казва "тотален тероризъм".
Новото правило, на което се основава този път промяната, е принципът, че е възможно да се ползват цивилните инфраструктури като оръжие. Философията, която убягна на униформените експерти е, че в света се развиват не само военните технологии, но и останалите. И че чрез тях се изгражда (особено в напредналите страни) една могъща инфраструктура, много по-могъща от военната, която по определен начин може да стане опасна.
Теоретично използването на невоенни средства за военни цели е доста стара тактика. Но сега за пръв път тя влиза в толкова пряка употреба. И това се дължи на много мащабното развитие и появата на тежкоопасни цивилни обекти. По-просто казано - едно е да мобилизираш всички коли в държавата, за да ги ползваш на фронта, а съвсем друго - да поразиш крупен промишлен обект от типа на ядрена централа.
Това, което е новият фундаментален фактор, определящ събитията, е именно средствата, изградени за осигуряване на благоденствие, да се ползват като средства за осигуряване на заплаха. И Осама е само първият, който вкара в употреба тази тактика и "отвори" очите на всички потенциални нейни "потребители". Тази тактика е фундаментална както и в предишните два случая, защото обръща силата на най-силните най-силно срещу тях. Колкото си по-напреднал, толкова повече инфраструктури имаш, толкова по-уязвим ставаш...
Аналитичните кръгове на Великите сили в момента трескаво търсят бързо решение на проблема. Защото очевидно е, че самолетите са само една много малка част от заплахите. И което е още по-очевидно - за осигуряване на защита на определена инфраструктура са необходими средства, които могат да надхвърлят приходите от самата нея и така за разбият икономическия модел на съществуването й. Тоест - тя или да не е обезопасена, или да изчезне.
В момента решението със засилването на мерките за контрол по летищата е просто "кръпка". Държавата налива страшно много пари там, за да помогне на авиобизнеса. Тези пари авиобизнесът не може да ги осигури сам и следователно става дума за поддържането му чрез косвени субсидии. Но държавата не може да финансира по подобен начин всички потенциално застрашени области.
Изключителното предимство на терористите в настоящия момент е, че инфраструктурите вече са изградени, действат и не могат да се спрат, като в същото време те не са проектирани да бъдат пазени от подобни агресии. Един язовир може да бъде отровен целият от една-единствена "игла" с токсини. Има се предвид: отваряш шишенцето, потапяш игла в смъртоносната течност и я хвърляш във водата. Това е. Язовирите очевидно не могат лесно да бъдат защитени срещу подобни удари. Достъпът до тях не може да бъде ограничен, а дори и да бъде - в тях се вливат безброй реки и подводни потоци... След заразяването застрашен от отравяне е цял град, но дори и да се засече навреме заплахата, градът ще пострада от елементарната липса на вода. Един град не може да съществува дълго без вода, а изграждането на нови тръби до следващия най-близък язовир е бавен процес.
Използването на пощенските служби за пренасяне на заразени с антракс писма пък е коренно различна заплаха и в съвсем друго измерение. Ако не беше антраксът, а нещо по-опасно, практически всеки терорист би могъл за няколко дни да създаде начални епидемични точки на различни места в една или повече държави. Това би било много сериозен проблем, защото едно от основните средства при борба с епидемиите е карантината на заразената област. Но когато областите са много, изолацията им е затруднена.
Терористите биха могли и със сравнителна лекота да разбият някой танкер, пълен с нефт, в близост до бреговете на държава мишена. Една пълна с взрив яхта е достатъчна, за да го настигне и пробие. Последствията от разлива на неколкостотин хиляди тона от черната течност са непредвидими. А ако рекат и да я запалят...
Когато един самолет удари небостъргач, той го срутва. Но ако същият самолет се забие в химически завод? Дори и елементарен завод за производство на амоняк? Буууууум!!! Ами ако заводът е военен, за производство на експлозиви? Но има и далеч по-опасни центрове. Има места, където по стените тече вода, а хората работят в гумени костюми и джапат в течност, защото това е единственият начин да се избегне появата на искра. Дори една искра е достатъчна за детонация. То за там не трябва и самолет.
Преди време, докато все още имаше часове по гражданска отбрана, в тях се преподаваше и урокът за действия при т.нар. "крупни производствени аварии". Разбира се, далеч повече внимание се обръщаше на ядрените, химическите и биологическите оръжия. Сега този урок става изключително актуален, защото тероризмът превръща авариите от злощастни случайности в целенасочен процес.
Но макар и доста впечатляващи като видим ефект, конкретните удари по места са само изграждащите единици на по-големия цялостен удар, който може да се получи при прекалено много тероризъм. В доста случаи на нападения срещу инфраструктури се атакува пряко и най-важната инфраструктура на едно развито общество - мотивацията на стопанските субекти. Най-видимият факт в случая е намаляването на потреблението на потенциално опасни услуги. Примерно хората се возят много по-малко на самолети.
Такава икономическа заплаха е изключително сериозна, защото в съвременното общество отделните отрасли са много тясно свързани помежду си и голям срив на едно място може да повлече верижни сривове и другаде. Като намалеят пътниците, намаляват и поръчките на самолети, намалява търсенето на метали, електроника, двигатели, намаляват поръчките и в следващите точки и т.н. Модерната икономика е изключително ефективна и дава изключителни богатства, но само когато функционира като цяло. Иначе тръгва устремно надолу. И проблемът е, че поради крехкостта си това тръгване е много лесно инициируемо чрез терористични средства.
В крайна сметка чрез засягането на икономиката се дозатваря порочният черен кръг - на държавите ще им трябват все повече пари за осигуряване на безопасност, а теоретично ще получават по-малко приходи. Преките данъци от бизнеса ще намалеят заради срива на самия бизнес, а косвените от потребителите - заради страха и заради намалелите заплати покрай свития бизнес.
Икономическият удар може да е най-сериозното поражение на тероризма срещу развития свят. Всъщност предимствата на САЩ, ЕС и Япония се крепят точно на стопанската им мощ. Оттам идват парите за оръжията и самолетоносачите, с които те налагат волята си на останалите. Западането на икономиката ще удари пряко и военните. Типичен пример за това е Русия, която все още е Велика сила, но доста трудно вече поддържа военно равновесие.
Осама е само първият. Доста по-лош от смъртта на хилядите хора в небостъргачите и Пентагона, е фактът, че всякакви други терористи ще осъзнаят и видят новата възможност и ще я включат в арсенала си. И тогава - жална й майка на инфраструктурата. Особено като го няма и последният ограничаващ фактор - инстинктът за самосъхранение и необходимостта да се опазва собственият живот на терориста при удара. Предизвикателството пред мозъчните тръстове е огромно, защото трябва да преодоляват проблем от фундаментален характер.
При предишните два случая решение е намерено. Тоталната Първа световна е спечелена с тотални средства и безчет жертви. После Хитлер е смазан също с тежкоунищожителни въоръжения, които при съюзника му Япония опират и до ядрено оръжие. Ако и в днешния случай държавите тръгнат да ликвидират тероризма със собствените му средства, т.е. с някаква форма на държавно обоснован тероризъм - това може и да е ефективно, но във всички случаи ще напише нова страница в световната бруталност. Между впрочем такива идеи вече се прокрадват. В крайно десни среди в Израел се призовава да се избиват семействата на атентаторите камикадзе, за да действа тази заплаха като възспиращ фактор...
Дано векът да не си личи по заранта.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!