Хроника на проблема с досиетата (1990-2006)

Редакция "Справочна информация" на БТА предостави за публикуване Хроника на проблема с досиетата в България през последните 16 години. Ето пълният текст на публикацията:

На 5 януари 1990 г. с Решение на Министерския се закрива Шесто управление на Държавна сигурност при МВР.

Решението влиза в сила от 26 февруари 1990 г. С отделна (неогласена публично бел. ред.) заповед министърът на вътрешните работи Атанас Семерджиев нарежда да бъдат унищожени всички работни дела на сътрудниците на Шесто управление. Идеята за отваряне на досиетата възниква на Kръглата маса в началото на 1990 г.

На 23 август 1990 г. Седмото Велико народно събрание (ВНС) създава 21-членна Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател Георги Тамбуев, зам.-председател - Румен Данов и секретар - Александър Стамболийски. През декември 1990 г. е приет Правилник за работата на комисията.

На 22 април 1991 г. в. "Факс" (бр. 24) публикува

"Списък на доносниците във ВНС" (1990-1991).

Списъкът е разделен на рубрики:

"Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури" - с 22 имена;

"Народни представители във ВНС, поели определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление" - с 8 имена;

"Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС" - три имена.

Списъкът не е официален документ. Досиетата не са отворени.

През 1992 г. е образувано дело за унищожените архиви на Държавна сигурност (ДС).

О.з. генерал Атанас Семерджиев и о.з. ген. Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на бившата ДС

преди 10 ноември 1989 г. Смята се, че тогава са изчезнали 41% от 250-те хиляди досиета и 75% от отчетите на информаторите. О.з. ген. Семерджиев в качеството си на министър и о.з. ген. Серкеджиева като шеф на Управление "Архиви" разпореждат промяна в нормативните документи за реда за съхранение и унищожаване на делата за оперативна разработка.

Умишленото унищожаване на архивни единици започва на 29 януари 1990 г. Ход на делото е даден на 17 декември 2001 г.

През април 2002 г. Върховният касационен съд осъжда генерал Атанас Семерджиев на 4 години и 6 месеца затвор. На 2 години затвор е осъдена ген. Нанка Серкеджиева.

На 13 декември 1992 г. министър-председателят в оставка Филип Димитров издава заповед КВ-215/13.12.1992 г. "Относно предоставяне на информация за досиета на сътрудници на ДС".

Дадена е възможност на всеки срещу такса от 1000 лв. да получи удостоверение, че не е сътрудничил на бившата ДС (с изключение на Първо ГУ и Шесто ГУ).

В 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991 - 17 октомври 1994) въпросът за досиетата е поставян 12 пъти, без никакви резултати.

През декември 1993 г. депутатът Любомир Павлов внася проект за решение на Народното събрание - да престанат да бъдат държавна тайна сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната им информация за периода до 13 октомври 1991 г.

Проекторешението е отхвърлено с гласовете на депутатите от БСП на 10 декември 1993 г.

На 30 юли 1997 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за достъп до документите на бившата държавна сигурност. На 8 август 1997 г. в МВР е свикано първото заседание на Комисията за отваряне на досиетата, създадена в изпълнение на приетия закон.

Председател е министърът на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, секретар полк. Серафим Стойков, началник служба "Архив" на МВР.

На 22 октомври 1997 г. министър Богомил Бонев като председател на комисията огласява в Народното събрание списък с

имената на 23-ма политици и държавни служители, работили за бившата Държавна сигурност.

14 от тях са народни представители в 38-ото Народно събрание (1997-2001): Петър Башикаров, Любомир Божков , Тодор Костадинов и Евгени Кирилов (ПГна Демократичната левица), Георги Манов (ПГ на Народен съюз), Людмил Маринчевски (ПГ на Евролевицата), Георги Колев (ПГ на СДС), Георги Агафонов, Христо Иванов и Христо Смоленов (Български бизнес блок), Кемал Еюп, Осман Октай, Юнал Лютфи и Ахмед Доган (ПГ на ОНС).

На 28 февруари 2001 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС и на бившето Разузнавателно управление (РУ) на Генералния щаб (ГЩ). Това е пълното наименование на популярния

"Закон за досиетата".

Законът урежда достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето РУ на ГЩ, включително и техните предшественици и правоприемници в периода от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г. В обхвата на закона се включват и документите на бившия Разузнавателен отдел на Гранични войски.

Депутатите отхвърлят предложението на Иван Генов от ПГДЛ да бъдат разсекретени българските граждани, агенти на чужди разузнавателни служби КГБ, ЦРУ, ЩАЗИ, Мосад, МИ-5, МИ-6 и други. Създадени са 2 комисии: - 7-членна постоянно действаща Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (т.н. Комисия Андреев). Председател на комисията е Методи Андреев (СДС), зам.-председатели - Евгений Димитров (Евролевица) и Красимир Вълев (Народен съюз), членове - Христо Марински, Мохамед Реджеп, Веселин Ангелов и Владимир Велков.

- Втората комисия съгласно закона е непостоянно действаща, която ще се свиква по искане на председателя на първата комисия и ще установява окончателно принадлежността на дадено лице към бившата ДС или към РУ на ГЩ. Тя се сформира от двама представители на Върховния касационен съд, двама прокурори от Върховна касационна прокуратура, посочени от Главния прокурор и председател, назначен от президента. Председател е Георги Ананиев (секретар на президента Петър Стоянов по въпросите на националната отбрана), членове - Мильо Марков, Петрана Бандова - прокурори, Ваня Алексиева, Христо Странджански - съдии.

На 11 май 2001 г. четири партии - СДС, Демократическата партия, БЗНС-Народен съюз и Бизнес блокът на Христо Иванов, искат комисията по досиетата да провери техните кандидат-депутати за евентуално сътрудничество с бившата Държавна сигурност.

На 21 май 2001 г. в доклад номер 1 на Комисията "Андреев" се посочва, че е установена

принадлежност към бившата ДС за 129 народни представители в парламентите от 1990 до 2001 г.

Проверени са 1225 народни представители от 7-мото ВНС събрание и от 36, 37 и 38 ОНС. Съгласно закона е решено да бъдат огласени имената на лицата с безспорни доказателства. Списъкът с депутати от ВНС и трите обикновени народни събрания след това, за които има безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС включва 52 имена.

От тях най -много са на депутати от ВНС- 24, от 36-ото НС -14 депутати, в 37-ото - 19, в 38-ото - 16. Този доклад е вторият официален документ на орган, създаден със закон за разкриване на досиетата.

На 30 май 2001 г. Конституционният съд (КС) се произнася по образуваното на 29 март 2001 г. дело за обявяване на противоконституционност на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, образувано по искане на 54 депутати.

Решението на КС е, че законът не е противоконституционен, с изключение на един текст от него, гласящ "или срещу него има или е имало образувано и прекратено впоследствие предварително производство за такова престъпление".

На 1 юни 2001 г. в доклад номер 2 на Комисията "Андреев" за извършената проверка на кандидатите за народни представители в 39-то НС се посочва, че е

установено агентурно минало на 170 от кандидат-депутатите,

за 71 от които обаче липсват лични и работни дела, а за други 21 има документи, но те не са безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС.

В документа няма имена на кандидат-депутати от ОДС. От кандидат- депутатите на "Коалиция за България" шестима са били щатни сътрудници на бившата ДС и четирима нещатни. За двама от кандидат-депутатите няма безспорни данни за принадлежност към ДС, 13 са картотекирани без запазени лични и работни дела. Един е бил щатен сътрудник на РУ-ГЩ.

Между издигнатите от коалиция Национално движение Симеон Втори кандидат-депутати петима са били нещатни сътрудници на ДС, двама са със спорна принадлежност към ДС, шестима са картотекираните. Един от кандидат-депутатите е бил щатен сътрудник на РУ на ГЩ и двама са били нещатните.

В коалицията ДПС- Либерален съюз- Евророма седем от кандидат- депутатите също са били нещатни сътрудници на ДС, принадлежността към ДС на други трима от кандидат-депутатите е спорна, а 16 са картотекираните.

Сред кандидат-депутатите от ВМРО- Гергьовден трима са били щатни сътрудници на ДС, двама са нещатните , двама са спорни и шестима са картотекираните.

От коалиция Евролевица, БЕСДП-обединени социалдемократи, БЗНС двама кандидат-депутати са били нещатни сътрудници на ДС, шестима са картотекирани и двама - спорни. В РУ- ГЩ нещатни са били двама, двама са спорни и един е картотекиран.

На 11 юни 2001 г. в доклад №3 (продължение на доклад №2/1 юни 2001) Комисията "Андреев" оповестява още 34 кандидат-депутати за 39-то НС, за които има безспорни доказателства за сътрудничество с бившата ДС.

Комисията оповестява резултатите от проверката и на останалите кандидат-депутати. Сред тях за 97 има данни за принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Установено е, че за 23-ма кандидати има документи, които не са безспорни доказателства за сътрудничество, а 40 фигурират в картотеките, но липсват лични и работни дела.

"Гергьовден -ВМРО" имат в листите си един спорен сътрудник на бившата ДС. Двама сътрудници с безспорни доказателства и един спорен са сред кандидатите на Коалиция за България, посочени допълнително в новия доклад на комисията.

Един е безспорният сътрудник на бившата ДС в листите на Обединените земеделски сили, нещатен сътрудник. Двама спорни и един картотекиран са в кандидат-депутатските листи на ВМРО - БДДД.

Един от коалиция ДПС-Либерален съюз-Евророма е в новия доклад на комисията по досиетата като безспорен сътрудник на бившата ДС, и един е картотекиран.

Трима от кандидат-депутатите на НДСВ са картотекирани според архива на МВР и един - в архива на службата "Сигурност - Военна поли ция и Военно контраразузнаване" при Министерството на отбраната. Десет от проверените партии нямат в листите си нито безспорни сътрудници на бившата ДС , нита спорни, нито картотекирани.

На 26 юни 2001 г. в доклад №4 на Комисия "Андреев" се посочва, че за 121 членове на изпълнителната власт от 1990 г. до 2001 г. има данни, че са сътрудничили на бившата ДС и бившето РУ, безспорни доказателства обаче има само за 44 души.

За 43-ма души липсват лични работни дела, имената им фигурират само в картотеките. За други 23-ма има документи, които не са безспорни доказателства за сътрудничество. Имената на 11 души не се разкриват на базата на мотивирани доклади от сега действащите служби за сигурност. За 10 министри от кабинетите от 1990 г. до 2001 г. има безспорни доказателства, че са сътрудничили на бившата ДС или РУ на ГЩ.

Най-много министри и зам.-министри, доказани сътрудници на бившите служби, има в правителството на Жан Виденов - 12.

Шест са в правителството на Андрей Луканов, по петима - в правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров и Стефан Софиянски, и четирима - при Ренета Инджова. В кабинета на Иван Костов един зам.-министър е с досие.

На 17 юли 2001 г. председателята на Комисията по досиетата Методи Андреев заявава, че са открити имената на трима големи български интелектуалци, сътрудничили на бившата ДС: Доньо Донев и двама с псевдоними Димитър и Витанов. Правилата за работа на комисията не позволяват да се разкрият истинските имена на двамата.

На 8 август 2001 г. Комисията "Андреев" съобщава за приключилата от нея проверка на министрите от правителството с министър-председател Симеон Сакскобургготски за принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Установено е едно лице, за което има данни, които не установяват по безспоред начин неговата принадлежност към бившата ДС.

На 11 септември 2001 г. в доклад №5 Комисията по досиетата установява безспорни доказателства за сътрудничество на бившата ДС за един кандидат от Национално движение за права и свободи (НДПС) за общински съветник в местни избори в с. Куклен (16 септември 2001 г.). Това е Фаик Сюлейман Коркмаз.

На 22 октомври 2001 г. в доклад №6 Комисията по досиетата съобщава, че не съществуват необходимите законови доказателства, които по безспорен начин да доказват принадлежност на регистрираните кандидати за президент и вицепрезидент на предстоящите президентски избори (11 и18 ноември 2001 г.), към една от двете институции. Докладът се основава на документи, предоставени на комисията до 17 октомври от МВР, НРС, Служба "Военна информация" и Служба "Военна полиция и Военно контраразузнаване" към Министерството на отбраната.

На 29 октомври 2001 г. председателят на Комисията по досиетата Методи Андреев съобщава, че гражданите могат да поискат проверка дали бившата ДС е събирала информация за тях.

На 11 януари 2002 г. в доклад №7 на Комисията по досиетата е установено наличие на безспорни данни за 28 народни представители от Девето (сегашно 35-ото) Народно събрание за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тринадесет от тях са починали. За двама бивши депутати по безспорен начин е установено, че са принадлежали към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. За шестима има документи, които не са безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС.

Тридесет и трима са картотекирани в бившата ДС, но за тях няма безспорни документи.

На 11 януари 2002 г. в доклад №8 Комисията по досиетата съобщава, че в Съвета за електронни медии (СЕМ) има безспорен нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и той е Веселин Стойков.

На 20 март 2002 г. в доклад №9 на Комисията за разкриване на документи и устоновяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб е съобщено, че радиожурналистката Божана Димитрова (член на УС на БНР) е била нещатен сътрудник към Шесто управление, първи отдел (за работа с интелигенцията) на бившата Държавна сигурност от 1975 до 1978 г.

На 5 април 2002 г. Комисията по досиетата съобщава, че е готова да публикува списък на кредитните милионери и банките, отпускали необезпечени кредити като се посочва че в списъка са имената на 1258 банкери, 39 синдици, синдици към Търговския закон, 370 кредитни милионери, 1480 лица от 1420 кредита. Според зам.-председателя на комисията "Андреев" Евгений Димитров общата сума на заемите и кредитите, в това число и необслужените, е 608 229 140 000 стари лв или 608 милиона нови лева. 83 милиарда стари лева от тези суми нямат въобще обезпечение.

На 18 април 2002 г. Комисията "Андреев" разпространиява доклад №10, в който се посочва че кандидатът за кмет на Омуртаг на частичните местни избори (20 април 2002 г.) Енвер Ахмедов (ДПС) е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност.

На 24 април 2002 г. 39-ото Народно събрание приема Закона за класифицараната информация, с който се прекратява дейността на комисията "Андреев".

Съгласно закона информация с гриф "Строго секретно" ще има срок за защита 30 години, с гриф"секретно" - 15 години, а с "поверително" - 5 години. Закона за достъп до обществената информация. Със закона се създава Държавната комисия по сигурността на информацията (ДИКСИ).

Председателят на Народното събрание, президентът и премиерът имат право на достъп до всички нива на класифицирана информация, без да бъде извършвано проучване за надеждност. Министрите, главният секретар на Министерския съвет, народните представители, съдиите, включително и от Конституционния съд, прокурорите и следователите, имат право на достъп, без да бъдат проучвани за надеждност, до нивата на класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост да се знае", т.е конкретна информация, която се налага от служебните им задължения.

Законът за защита на класифицираната информация отменя Закона за Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

На 29 септември 2002 г. Конституционият съд (КС) отхвърля искането на 57 народни представители за обявяването за противоконституционен на Закона за защита на класифицираната информация, внесено на 29 май 2002 г. Оспорван е текстът, който закрива Комисията по досиетата и ги засекретява. С това свое решение КС на практика потвърждава закриването на комисията "Андреев". Досиетата се засекретяват.

На 11 ноември 2002 г. правителството на Симеон Сакскобургготски приема решение, съгласно което целият архив на бившата Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателноуправление на ГЩ (т. нар. Комисия Андреев) да бъде предаден на ДКСИ.

Назначена е ликвидационна комисия, която ще се председателства от зам.-министъра на финансите Нахит Зия и членове от МВР, НСС, МФ, МО, МИ и Главно управление на архивите при МС.

На 19 декември 2002 г. ВАС спира постановлението номер 262 от 15 ноември 2002 на МС за създаване на ДИКСИ и за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването на дейността на Комисията "Андреев" На 23 юни 2004 г. 39-ото Народно събрание, след гласуване и прегласуване, с 84 гласа "за", 8 "против" и 99 "въздържали се" отхвърля промените в Закона за защита на класифицираната информация, внесени от депутатите Йордан Бакалов и Иво Цанев от ОДС и Николай Чуканов от ПГ на НДСВ.

Според отхтвърлените текстове щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето РУ на ГЩ не могат да заемат длъжности, свързани с класифицирана информация. Това се отнася и за членовете на Държавната комисия по сигурността на информацията, за служители, които осъществяват контрол по защитата на класифицираната информация, както и за служителите и кандидатите за работа на службите за обществен ред.

На 13 април 2005 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов заявява, че разсекретяването на досиетата е невъзможно,

защото в тях има данни, които според действащите закони не могат да бъдат достъпни.

Разсекретяването на досиетата е планово и става само по конкретни искания. Съгласно Закона за МВР (приет на 9 декември 1997 г.) архивите на министерството се съхраняват както в самото министерство, така и в регионалните дирекции. Ако се създаде нов параграф към Закона за защита на класифицираната информация и там се запише, че архивите на МВР се предават на Централния държавен архив, а не на Държавния архивен фонд, тогава министерството ще бъде длъжно да ги предаде, казва министър Петканов.

В архива на МВР има 2 000 000 архивни единици. Над 1400 единици вече са били разсекретени, като всеки отделен документ с гриф "секретно" трябва да се преглежда поотделно. Трябва да се проверява и дали срокът на информацията е изтекъл и ако националните интереси не изискват, той да бъде удължен, казва Георги Петканов.

На 1 март 2006 г. 40-ото Народно събрание отхвърля при първо четене проект за промени в Закона за защита на класифицираната информация, внесен от ДСБ и предвиждащ разсекретяване на всички документи,

свързани с дейността на бившата Държавна сигурност /ДС/ и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА. Обявяването, че тези документи не съставляват класифицирана информация и не се ползват със защита по закона, изключва дългата процедура по декласификация и налага те да бъдат предадени в Държавния архив и отворени за гражданите, пише в мотивите на вносителя.

На 4 май 2006 г. журналистката Ангелина Петрова иска с писмо от министъра на вътрешните работи Румен Петков материалите на Държавна сигурност за нея и за още няколко видни журналисти - главните редактори на в. "24 часа", "Труд", "Новините на Би Ти Ви" (Венелина Гочева, Тошо Тошев, Люба Ризова) и за генералните директори на БНТ и БНР (Уляна Пръмова и Поля Станчева) и за председателката на Съвета на Нова телевизия - Силвия Зурлева. В списъка са също и Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иво Инджев и Георги Коритаров. На 17 май Петрова получава достъп до архива на МВР и съобщава за две от общо 11 имена, които са били секретни сътрудници на бившата ДС.