Изстрел в главата - последният писък на демокрацията

К аква е картината в днешното демократично общество? Из улиците патрулират въоръжени бойци от спецслужбите и невидими агенти с лиценз да убиват. Ако стане нещо, стрелят на месо - и то в главата (по тялото си заподозреният може да носи експлозиви).

Грешки се случват и висши политици предупреждават, че те са неизбежни, коментира Андрей Миловзоров в руското електронно издание Утро.ру.

Британските командоси от SO-19, участвали в 20 операции през последните осем години, са допуснали "само" пет грешки - като онази със застреляния в Лондон бразилски електротехник.

Полицаи преглеждат дамските чантички, а полицейските кучета, точейки лиги, душат около съмнителните граждани. Свикнахме вече и с това, и с личните обиски по летищата.

Тепърва ще се наложи да свикваме с биометричните паспорти, дактилоскопичните проверки, сканирането на очните ириси и други житейски удоволствия, осигурени от високите технологии,

прогнозира авторът.

Телефоните се подслушват - истина, стара като света. В редица страни обаче тази практика може да се легализира и записите да се представят пред съда като доказателства.

Засега само Германия като че ли не следва духа на времето и ограничава правото на полицията да се намесва в "телефонния живот" на гражданите. Затова пък в САЩ и Великобритания е налице противоположната тенденция; на Острова, например, се готви закон, който разширява пълномощията на подслушвачите.

След лондонските атентати британският премиер Тони Блеър изпревари цялата планета, засилвайки мерките за борба срещу тероризма. Нищо, че те ощетяват главно невинните, наблюдавани непрекъснато от хилядите видеокамери, подлагани на все повече полицейски проверки и на риска да пострадат в бъркотията.

Заподозрените чужденци пък може да бъдат задържани до две седмици без повдигане на обвинение, като се подготвя закон за увеличаване на тази "присъда" до цели три месеца.

Континенталната доктрина за "превантивно лишаване от свобода" предвижда

социално опасните елементи да се изолират от обществото, даже ако не са сторили нищо лошо.

Изброените "неприятности" далеч не изчерпват списъка с промените в правното положение на хората в западните държави. Освен това "демократичните" спецслужби често действат в разрез със закона - особено американците, които изобщо не се притесняват от националните граници.

ЦРУ е обявило същинска хайка срещу ислямските проповедници в Европа. Схемата е проста - цивилни (или преоблечени полицаи) отвличат някого и бързичко го прехвърлят, да кажем, в Афганистан, където няма забрана върху изтезанията. И там "обработват" похитения заедно с местни колеги, за да изкопчат от него имената на евентуални помагачи, плановете им и т. н.

Неотдавна в Италия така бе отвлечен един имам, което силно разгневи Рим. Италианската прокуратура обяви за издирване пред Европол цели 19 агенти на ЦРУ, а Берлускони даже привика за обяснения посланика на САЩ.

На политическо ниво обаче има стремеж конфликтът да бъде потулен. Отвлеченият молла Абу Омар съвсем не е мирен проповедник - трениран от "Ал Кайда", той бе следен от италианските власти, планирали ареста на цяла група ислямисти. Американците не пожелаха да чакат и го отвлякоха изпод носа на италианската Темида.

Подобни "отвличания" напоследък има и в други държави. През юли баварската прокуратура поиска от Вашингтон имената на агентите, замесени в отвличането на германеца от ливански произход Халед ал Масри през 2003 г. Той бил прехвърлен в "солните мини" - таен затвор на ЦРУ в планините на Афганистан.

Ал Масри бе освободен благодарение на влиятелни политици, но най-странното е, че по данни на германската полиция той съвсем не е бил замесен в терористични действия (за разлика от Абу Омар).

ЦРУ изобщо не можа да обясни как така скромният строителен работник и баща на семейство е попаднал в черните списъци. Е, нали сме предупредени, че грешките са неизбежни.

Не е изключено Италия и Германия да съдят ЦРУ; подобни искове вече разглеждат съдилищата в Канада и Швеция. От 11 септември 2001 г. до днес ЦРУ е отвлякло близо 100 души. Можеше и да са повече, но да не забравяме "приноса" на концлагера в Гуантанамо, където Вашингтон действа без "посредници" експерти по изтезанията.

Как изглежда днес положението с човешките права в "демократичния свят" в общия световен контекст?

Отново нараства конфликтът между Запада и Изтока, ударил западното население от две различни посоки - чрез бомбите на терористите и чрез ответните мерки на органите на реда.

Впрочем населението на Изтока отдавна го заплашва същото, само че бомбената опасност там идва от самолетите на НАТО. Страните в конфликта се ръководят от чисто военна логика - да отвръщат на удара с удар и по възможност да изпреварват противника. Съответно и населението трябва да живее по суровите военновременни закони.

Жителите на Ориента са свикнали с това положение, но западняците още не. Западното общество - а то боготвори свободата си и дори се наема да я разпространява в други култури - по ирония на съдбата ден след ден губи тази скъпоценна свобода.

Кой лишава хората от това благо? Враговете ли? Не - собствената им държава.

И все така ли ще е занапред: лични обиски, подслушване, проследяване, профилактични арести?

Това ли са новите норми на живот в демократичните страни? Или тази странна война все някога ще свърши и държавата ще започне отново да спазва човешките права?

Днес е трудно да отговорим, признава авторът на коментара. Първо, не се знае кога и как ще приключи конфликтът между Изтока и Запада. Никоя от страните в него засега не се опитва да отхвърли военната логика.

За какъв диалог между цивилизациите може да се говори, след като едни насаждат на други своята култура (икономическа, правна и дори битова), а те се отбраняват, без да подбират средствата?

Конфликтът само ще се задълбочава, а може да въвлече и нови участници.

Примерно Китай. Освен това дори терористичната заплаха да изчезне, западните държави надали ще се откажат току-така от бележитите си постижения в контрола върху гражданското общество. Просто ще сменят антитерористичната реторика с, да речем, глобализационна.

Ще обясняват, че светът става все по-крехък, че действията на хората трябва да се регулират и съгласуват, че е недопустимо всеки да прави каквото си ще. Че всеки е длъжен да изпълнява своята функция в световната икономическа и политическата система - да създава добавена стойност, да консумира колкото може повече и да участва в избирателния процес.

И за да работи тази световна конструкция, трябва всичко и всички да бъдат под контрол. Тогава ще постигнем чуден напредък, ще възтържествува хуманизмът и демокрацията.

Мрачна перспектива, но какво да се прави - машината на материалния прогрес, подчинила държавата, вече работи с пълна пара, набира нови сили. Работи за сметка на хората, уловени в примката на собствените им желания да живеят по-добре, по-удобно и без проблеми.

Всъщност "новото качество на живота" е само комплект от инструменти за задоволяване на растящите материални потребности.

Нищо повече.

А не бива да забравяме, че нашата човешка същност не се изчерпва с материалното, припомня авторът. И че трябва, без да го отхвърляме, да насочим стремежите си малко по-нависоко от ежедневието и бита.

Само тогава полицейските мерки и външните заплахи няма да могат да ограничат вътрешната ни свобода - напротив, може дори да я направят по-достъпна. А външната свобода винаги е относителна, смята Андрей Миловзоров.