Симеон Сакскобургготски: Прогнози не давам - такава ми е природата

- Как сте, като че ли се отдръпнахте публично, откакто сте в това правителство.

- Предишното беше логично - като премиер ща не ща, трябваше да ме виждат. Но това не е моята природа или начинът, по който работя. Цял живот съм работил тихо в един кабинет. Трудно е човек само заради 4 години като премиер да си промени разбирането, мисленето и философията.

Нещата стават, аз ги гледам с по 5 -10 години напред. Съвсем не ме притеснява, ако нещо не е моментът, конюнктурно, да покажем колко сме способни или велики. Много пъти човек реагира на нещо, което в момента, в който разговаряме, изглежда важно или дори съдбоносно, а подир 5 години никой не го и помни.

- Имате ли нещо конкретно предвид?

- Не, не. Пак ще кажа, далеч от някаква критика, само като констатация - колко пъти се изказват политически личности и все - бързо-бързо... Трябва време, размисъл, малко да се успокои темата, тогава човек има и по-цялостен поглед. Мисля, че понякога бързата реакция е старанието да имаш последната дума, което не е най-полезното и най-доброто. Още повече, за да има и спокойствие в обществото.

- Например когато НДСВ подкрепи принципа за уседналост...

- ...когато депутатите имаха избора да гласуват по съвест. Нека да се върнем малко назад и да помислим, че ние нямаме още практика на коалиционни правителства, истински коалиционни, както това. Всяко нещо се драматизира.

Аз понякога имам впечатлението, че има хора, които биха се радвали да се разпадне коалицията, но не за да я заместят с друга. Просто като спорт.. Това ми е интуитивното впечатление. Много пъти се появяват заглавия, които са извън контекста - "Клати се правителството", "Ще издържи ли..."

Когато ме избраха за премиер, ни даваха три месеца, шест месеца, снизходително, една годинка максимум. Трябва да се гледа на нещата по-спокойно и по-реалистично.

И аз го казвам, и го повтарям, може би ставам и досаден, но според мен подобно решение ще бъде от полза конкретно за ДПС. Оттам нататък всеки, който критикува или съчинява, отправя някакви упреци - има си закон, всичко е ясно, другото са клюки или клевети. И това е в полза в конкретния случай и за ДПС.

- Те не го разчетоха така. И реакцията им беше много остра.

- Трябва да се поогледаме в другите европейски страни, не става въпрос за нещо противоконституционно. А слава Богу, никой не може да ме обвини в някакви туркофобски политически виждания. С г-н Доган се познаваме, той беше първия политик, който дойде в Мадрид още 91-ва, ако не се лъжа. Били сме в коалиционно управление заедно. В това отношение мисля, че ме познават всички.

Но нека да погледнем също и как са гласували представителите на по-големия коалиционен партньор. Също е интересно. Това трябва да се проучи спокойно и да се оцени, а не веднага да има някакви реакции и да се търсят Бог знае какви подбуди или по кой начин да се разпадне коалицията.

Коалицията е нещо, което е безкрайно важно. Първо, като политическо упражнение за еднa нова, все още крехка демокрация. Второ, като че ли не сме най-наивните или глупавите, защото го виждаме във все повече страни от Европейския съюз - че една партия "да командва" вече нито е на мода или пък нещо хубаво.

Мисля, че коалиционното виждане на политиката е много полезно и не бих се учудил, че ще бъде все по-полезно. Това е в интерес на цялата страна, на цялото общество. Не е въпрос кой е "пак на власт", много жалко е да се гледа враждебно на нещо подобно, вместо да се погледне с десетина години напред, дали това не е подготовка за друго мислене, да се мобилизира по-голямата част от обществото, да се идентифицира с правителството, да има и по-големи мнозинства в парламента за решения, които са ключови, особено сега.

- Говореше се за загубено доверие по време на гласуването за уседналостта. Доколко е така и как при това положение ще работи коалицията?

- Първо, има една подписана рамка. Второ, доверието е именно това, което ни доведе да сме и трите политически сили в тази коалиция. Познаваме се все повече. На политическите съвети се усеща, че нещата са вече съвсем различни от първия коалиционен съвет. Всичко това сочи към общото желание да се работи. Аз мисля, че да се акцентира върху даден момент, който в крайна сметка е в пълния смисъл на думата момент, не си заслужава и не е най-полезното.

- Виждате ли необходимост по някакъв начин да се преформатират отношенията между коалиционните партньори? Вече мина година и половина, може би са се видели някакви слабости в конструкцията.

- Аз мисля, че тя е направена с желанието и целта да е поне за 4 години. Оттам нататък е въпрос на тримата коалиционни партньори да споделят това.

Ако всеки момент на прима виста и най-вече извън кухнята се вижда като много специален, би било безсмислено да има нещо, което да е договорено и подписано. Защото всеки ден ситуацията ще се мени. Трябва да се придържаме към дадени параметри и да се търсят общите интереси. Не винаги да се гледа какво да ни дели, а какво ни обединява. Всички, дори и извън коалицията.

Това е главния въпрос за напредъка на една страна. Не е надпревара кой да има последната дума или кой да изглежда най-популярния или най-големия патриот.

- Имах предвид и начина, по който се вземат решения. Доволен ли сте от механизма на вземане на решения в коалицията?

- Мисля, че тук оценките ми биха били субективни. Аз съм страшен прагматик. Просто ставам отегчителен. Нещата трябва да се придържат към една истинска политика и да се търси най-полезното. Да доведе в крайна сметка до резултатите на общите усилия. Аз ви казвам политиката не са приказки, някаква фикс... аритметическа формула.

- А изглежда, че точно формула има в основата на коалицията.

- Тук има прагматизъм, има опит, има интереси, има моменти, които са абсолютно извън българската действителност, с които трябва да се съобразяваме. Да бъдем готови. Въпросът е да има интелектуална нагласа да не се губи окончателната цел.

- Каква е сега целта? Европа беше ясна цел, постигната е...

- Постигната е, но какво предстои...Каква трябва да е новата цел на България? Ами да станем истински европейци, не само на желание и по име. За да се модернизира страната ще трябва още много неща да се уеднаквят с европейските изисквания. Оттам нататък развитието ще даде не само възможности, но може би и нови цели.

- Прави впечатление, че не започва дебатът какви би трябвало да бъдат нашите следващи цели. А се смята, че България, за да се развива в рамките на Европейския съюз, трябва да има някаква стратегия...

- Разбира се, и това е много правилно. Вижте, беше първи януари, днес сме 8-ми март, мисля, че ако погледнем назад...кога започнахме преговорите, кога го постигнахме. Не е въпрос, че на 2 януари трябва да оповестим шумно точно каква ще ни е програмата. Нали трябва малко да разберем какво става в Брюксел.

Ето днес премиерът е на много интересно обсъждане (става въпрос за европейския съвет, на който се обсъждаще новата енергийна политика на ЕС бел. ред.). Това са теми, които също изискват известно време. Пак ви казвам, политиката не е за показност или да се прави на галоп. Може би говоря така, защото съм вече на известна възраст, може би младите са по-нетърпеливи.

- И все пак много от темите, по които се дебатира в Европа, са въпрос на национален избор. Как смятате, че трябва да се води този разговор? Между вас тримата лидери в коалицията или да се постави по-широко?

- Аз съм човек, който винаги се е опитвал да изслуша максималния брой хора. Пускат се слухове, че съм се отдръпнал от политиката, но ако попитате някои от сътрудничките ми, ще ви кажат - по колко часа на ден съм тук и колко срещи имам. Винаги съм готов да се вслушам и мисля, че това е нещо много полезно. За дадени теми има смисъл да се консултира човек с неправителствените и други обществени организации. За мен те са много важни като барометър.

В политическия съвет не сме трима, а сме над 20 души. Може да се посочи някоя тема и да се проведе необходимия дебат ? включително на парламентарно ниво, в групите и така нататък. Мисля, че няма скрито покрито. Или нещо, което се решава и оттам нататък - няма мърдане.

- Ще ви дам пример с новия договор с "Газпром". Усещането е, че не дадохте достатъчно аргументи за ползите този договор да бъде преподписан. Има огромни притеснения, че това увеличава зависимостта на България от Русия. Договорът е дълъг, стратегически...

- Това вече е тема за специалисти. Простете ми, но аз не съм такъв експерт и затова няма да развивам теории. Гледайки по-глобално считам, че идеята да се поднови този договор, преди да изтече, и то в момент, когато и "Газпром" са имали интерес, е стратегически по-изгодна и за нас.

Зависимостта от Русия..., ако някой може да ми даде ей сега алтернативата, която от утре може да задейства, бих бил много благодарен и може би бих ви отговорил по друг начин. Каква друга възможност имаме, откъде?

- Правят се опити за обща европейска инициатива, търсят се алтернативи...

- Ама това си е част от общата (инициатива), няма нищо, което да е антиобща... Ето пак днес премиерът разговоря по тази тема, а после отива в Атина по темата за тръбопровода. Говори се все повече за проекта "Набуко". Което е наистина нещо мащабно, ето ви чудесна алтернатива. Но трябва време ? през пет страни трябва да мине и те да се споразумеят. Искам да ви кажа, че алтернативи се търсят, обсъждано е.

- Как се разбирате с БСП по въпросите, които по естеството на партиите ви различават? Да речем - за икономическата политика.

- Това е тъкмо изкуството на една коалиция. Човек да разбере политическите приоритети на едната страна и обратно. И оттам вече да се намери най-полезното решение. Всяка политическа теория или теза си има полезни и практични стойности и цели. Да се абсолютизира или да се казва тия седят тук закрепостени, ония - там - не може.

Една обща цел беше ЕС, кой преди 3-4 години можеше да ни гарантира това, че сега сме в европейския съюз? И ако я нямаше тази коалиция, мисля, че щеше да бъде сигнал за известна нестабилност и би наклонило везната между останалите 25 партньора да ни помолят да изчакаме малко...

- Вижте оформилата се вълна от протести - искания за пенсии, други за заплати... В такава ситуация има очаквания в БСП да надделеят настроенията за по-лява политика. Има ли опасност да се промени досегашната политика на правителството?

- Въпросът не е дали е десен или ляв, а да се постигне балансиран резултат. Равновесието е безкрайно важно. Както някой беше казал "толкова деликатна ситуация, че едно мравче яйце може да натежи". Това го чух преди много години и ми се стори комично, но много пъти в дадени моменти си припомням тази фраза.

- Толкова ли е сложно в коалицията, че едно мравче яйце може да натежи?

- Не, сакън моля ви се... Трябва пак да гледаме нещата по един спокоен начин. Да се види кое с какво може да се реши или да се удовлетворят тези хора, които протестират. Но трябва също да не губим от зрението си действителността, с какво разполага страната като ресурси, какъв е бюджетът, за колко години се говори, какво е било постигнато.

На мен буквално ми става криво (защото се считам във възрастта на пенсионерите, естествено...) заради абсолютната цифра, с която са се повишили пенсиите. Колкото и да са страшно ниски и мизерни, ръстът е нещо, което в други европейски страни не е постигнато.

Желателното е едно, бомбастиката и популизмът - друго. Но с популизъм управлението е краткосрочно или се превръща в диктатура, и тогава човек може да си позволи всичко. В демокрацията се придържаме към реалното и възможното и се опитваме да го оптимизираме.

- Излезе поредно проучване на Евростат, което показва, че българите са между европейците, които се чувстват най-нещастни. Как си го обяснявате?

- Ако имаше малко повече вяра в бъдещето, в собствените ресурси и сили... Ние имаме чудесно подготвени хора, и не го казвам така само от празен шовинизъм. Ето един пример - колко пъти си говорим "Ето България има вече 3 милиона души в чужбина".

С цялото ми уважение към статистиката, едва ли е чак така. Но защо не се говори за милиардите, които постъпват тук благодарение на тези хора. Всяко нещо си има недостатък, но си има и положителната страна.

Друго заглавие гледах миналия ден: "И подир десет години пенсионерите ни ще са бедни". Страшно, но посочете ми в кои страни пенсионерите се смятат за богати. Пак казвам, че трябва да обърнем нещата. Да кажем "ние целим да постигнем това и това, полагаме усилия".

Предприемачеството - стотици, бих казал даже хиляди българи в различни мащаби вече са осъзнали това, и ето го резултатът - чудесен, блестящ и налице. Ние имаме потенциал, но постоянно сме най-бедните, последните... Няма нищо подобно.

Дали това е някаква черта, властта каквато и да е - централна, местна - винаги се отрича. Значи "ние, които сме потърпевши, нещастници" и "те, които там злоупотребяват, крадат, ядат и не знам си какво". Ето това е страшно. Просто убийствено като обществена нагласа.

- В този контекст бихте ли се ангажирал с някаква оценка за работата на правителството.

- О не, по никой начин, аз никога не го правя. Изпитах го лично, никога не допусках, че ще трябва да стана премиер. Виждам колко е сложно. То е навсякъде, в която и да е страна. Да дава човек оценки, когато е бил в кухнята, ми се струва малко неетично. Да изчакаме, и подир десет години да погледнем какво е било това време, дали всъщност се е работило в добрата посока или е било неадекватният път.

- И все пак, струва ли ви се, че има области, които не се развиват с желаната скорост?

- Нормално е.

- Кои са?

- Пак не бих акцентирал. Всеки би си пожелал всичко да върви перфектно, което за съжаление е изключено, където и да било, дори в една Швейцария.

Лично аз например, ако утре бих се събудил и биха ми казали, че здравеопазването или въобще политиката е идеалната и всички са доволни, бих се зарадвал безкрайно. Това е може би целта, но едва ли винаги може да бъде постигана заради нещата, които са се случвали много по-отдавна, заради икономическото състояние, заради манталитета.

- Смятате ли за несправедливи тезите на опозицията, която поиска вот на недоверие за здравеопазването?

- Ако с това се оправя здравеопазването... Това е една от темите - както и образованието, които ни засягат за цял живот - чувствителни теми. Но пак, аз съм на възраст, имал съм възможност да пътувам, да наблюдавам, не съм чул някой да ми каже "нашето образование е топ, безупречно" или "здравеопазването е идеално".

- Да поговорим за НДСВ. Знаете, че социологическите проучвания показват доста сериозен спад в подкрепата...

- Знаете ли, аз се учудвам как вече не сме под нулата, защото всеки ден има по-голям спад. А пък сме втората по големина партия в една широка коалиция.

- Смятате ли да предприемете някаква промяна в политическото си поведение, все пак, да се отличите?

- Политиката за мен не е нещо статично. Аз мисля, че съм от хората, които са по-разчупени. Не бих си позволил да създам едно движение, ако бях догматик или ако считах, че всичко е бетонирано завинаги.

- Не се притеснявате, че НДСВ губи позиции?

- О не, моля ви се, притеснявам се, защото като реалист знам, че тези неща се отразяват. Но човек да реагира, да импровизира, да прави някакви ходове, да маскира. Еволюцията е нещо постепенно и заедно с имиджа трябва да върви и вътрешния имидж на човека. Той е доста по-важен от това, което може да се покаже.

- Вярвате, че хората оценяват такива неща на избори.

- Хората гласуват за това, което искат и си го получават.

- Какви са очакванията ви за предстоящите избори за европейски парламент. Кое бихте определили като успех?

- Ще са много интересни. Много е важно хората, които представляват България, да бъдат качествени и полезни за цялата тази идея и проект, какъвто е Европа. Като беше тук Пепе Барозо (председателят на еврокомисията Жозе Мануел Барозо - бел. ред.), седнахме на вечеря в съвсем тесен кръг и се върнахме много назад към времето от когато го познавам - от правителството на Фелипе Гонсалес...

Ето трябва време и за един проект като Европа, който е ключов за целия континент. Затова всеки нов принос, както сега дават България и Румъния, е част от еволюцията и напредъка на идеята. Не би било хубаво да изостанат някои, както аз ги наричам, островчета - имам предвид страните като Сърбия или Хърватия, или Албания, или Босна, да не пропуснем и Македония.

Много е важно да се окомплектова този пъзел и да сме наистина един обединен континент. Младите не си дават сметка. Само фактът, че се избягват войни, това вече е колосално нещо, то е неизмеримо.

- Прогнозите, които се дават за НДСВ и представянето за европарламента сте ги виждал - какво очаквате да постигне партията?

- Това, което цели всяка партия - да може със своето присъствие и идеи да допринесе с нещо. Не съм гадател и не съм си взел кристална топка, за да ви отговоря. Ще положим всички усилия, както и другите партии, които се готвят, за да бъде положителен резултатът.

- Как ще коментирате появата на партията на Бойко Борисов ГЕРБ? Партньорите ви в коалицията проявиха известна ревност към вас по отношение на Борисов. ГЕРБ конкурент ли е на НДСВ или възможен бъдещ партньор?

- Появата на нова партия в една демокрация е нормално явление и полезно за плурализма на идеите в обществото. Няма да коментирам това, което другите си мислят, но не виждам защо две политически сили трябва непременно или да си партнират, или да се конфронтират. Хубавото е, че с времето всяка партия може да докаже ориентацията и потенциала си.

- Продължават да се появяват твърдения, че предстои скорошното ви оттегляне от НДСВ, има очаквания едва ли не това да стане на предстоящия конгрес на партията.

- Какво ли не се появява - днес даже прочетох, че съм си написал завещанието. Мога да им кажа, че завещанието съм го написал и редактирал преди 25 години. И тази новина е от същия калибър като стойност, както много други.

- Тоест не се оттегляте?

- Какво по-хубаво от това да имам свободно време. Но човек си знае силите и момента. Да видим на конгреса. Прогнози не давам - такава ми е природата. Важно е човек като индианците да слага ухо на земята и да усети това, което се случва, а не да вярва на слухове.

Опитвам се всичко да върша по най-добрия начин и с добро желание, както ме е възпитавала майка ми и не се водя от егото си. Много неща ги възприемам като саможертва в името на идеали - зная, че за някои това звучи отвлечено.

- Доволен ли сте от свършеното?

- Като се гледам в огледалото не се изчервявам.

- Постигнахте си целите?

- А, целите чак. Човек , ако каже, че си е постигнал целите, престава да работи, става мързелив. За по-добро винаги има място.

- Въпросът с вашите имоти като че ли продължава да бъде инструмент за натиск в коалицията.

- Мисля, че в коалицията всички са наясно, че това не е нещо вътрешно. Тази тема е удобна да се уязвява човек може би, да си мислят някои, че го държат. Това са хора, които понякога може би забравят, че 55 години не разчитах на тези имоти. Други не са разбрали принципа на частната собственост и наследството. Или опитват да ме очернят - не ме засяга

- Въпросът е доколко настина сте уязвим и зависим на тази тема?

- Много хора гледат на другите със своя си аршин. Фактът, че не отговарям и не реагирам не значи, че не гледам и миналото, включително и това как други хора гледат на властта.

- Кое беше най-трудното ви решение?

- От малък съм бил изправен пред много трудни моменти. Може би за това се чувствам толкова стар. Но, ако трябва нещо по-актуално да кажа - решението дали да приема да стана премиер.

- Защо?

- По мнооого причини.

- Правилно ли решихте тогава?

- Това ще го кажат хората.