А сфалтовата настилка по улиците на ромското гето е само далечен спомен. Край пътищата се редят мизерни постройки. Воняща смес се изтича бавно в открити помийни ями. Кой с кого е роднина се разпознава по незаконно прокараните електропроводи, свързващи отделните колиби.
С това нагледно описание започва статия на френския в. "Льо монд дипломатик", озаглавена "Гетоизирането на българските роми".
Публикацията разглежда проблемите на ромите в България, като не пропуска да спомене и главните, разпространени на Запад клишета относно вината на държавата за мизерията на ромското население.
Това не е едно от многобройните гета в страните от Третия свят, а квартал в българската столица София, уточнява за незапознатия западен читател изданието.
Подобни гледки са типични за много други селища не само в България, но и в Румъния, която заедно с южната си съседка се присъедини в началото на миналата година към ЕС.
Икономическият подем в двете страни увеличи търсенето на работна ръка, което от своя страна доведе до драстичен спад на безработицата. Това развитие е осезаемо за голяма част от българското население, но не и за ромското малцинство, отбелязва вестникът.
Заради широко разпространения расизъм,
дефицити в образованието и липса на професионална квалификация ромите нямат шанс да се възползват от дългоочаквания икономически подем. Въпреки почти 100-процентовата безработица във "Факултето" българската държава стимулира вноса на работна ръка от чужбина.
Според официалната статистика в България живеят близо 370 000 роми. Неправителствени организации споменават цифрата 800 000, което би означавало, че ромите съставляват над 10% от българското население.
През последните 15 години голяма част от тях напускат обеднелите селски райони и се заселват в гъсто населени градски квартали, които с течение на времето се превръщат в същински гета. Над половината от българските роми живеят днес в тези т.нар. махали, а шансовете да излязат от тях са сведени почти до нула, разказва "Льо монд дипломатик".
Според изданието нито едно от посткомунистическите правителства в България не е предприело мерки за подобряване условията на живот на ромското население. "Прекалено заети с проблемите на трансформацията, българските политици нямат нито времето, нито куража да се застъпят за правата на това нежелано малцинство."
Подобна е участта на ромските малцинства в почти всички страни от Средна и Източна Европа. Корените на проблема трябва да се търсят дълбоко в миналото, отбелязва вестникът.
Още през XV век, когато ромите се изселват от Индия в Европа, първоначалното любопитство на европейците се превръща много бързо във враждебност. Тя достига връхната си точка по време на Втората световна война, когато нацистка Германия и нейните съюзници избиват около половин милион роми.
Геноцидът е последван от принудителна асимилация в управляваните от комунистически режими източноевропейски страни.
България ограничава ромите в говоренето на езика им, забранява им да свирят музиката си, а по силата на закон се слага край на номадския им начин на живот. Едва през 1990 г., след промените в източния блок, ромите са признати за етническо малцинство.
От началото на 2007 г. с еврочленството на България и Румъния те са и най-многочисленото етническо малцинство в ЕС. Това обаче не променя с нищо съдбата на ромите в България, уловени в дяволския кръг на дискриминацията и пренебрежението, се казва в публикацията на "Льо монд дипломатик".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!