Гор Видал е роден на 3 октомври 1925 г. във военната академия "Уест Пойнт". Баща му е създател на департамента по търговски авиополети и е съветник по аеронавтика на президента Рузвелт. По майчина линия дядо му е слепият сенатор Томас Гор, а вторият му баща е потомък на вицепрезидента Арън Бър. Доведен брат е на Джаки Кенеди. Познава всички, които са излизали на американската политическа сцена през последните 60 години.
Той е автор на над 20 романа. Първият - "Уилиуоу" написва едва 20-годишен. Истински и скандално популярен обаче го прави третата му книга - "Градът и стълбът". "Ню Йорк таймс" отказва да публикува рецензия за скандалния роман, който пръв в американската литература на ХХ век засяга проблемите на хомосексуализма. В България Гор Видал стана любим автор с "Калки", после предизвика небивал интерес с "Вашингтон, окръг Колумбия", "Сътворението", "На живо от Голгота". Автор е на пиеси, играни с огромен успех, на филмови сценарии и стотици есета. През 1993 г. е удостоен с американската национална награда за литература.
Кеворк Кеворкян: Драго ми е, че приехте поканата ни. Вие сте били в София, нали?
Гор Видал: За мен е удоволствие да бъда отново в София. Да наистина, преди около 20 години, в един от периодите на разтопяване на Студената война. Това беше една конференция на писателите от Изтока и Запада. Запознах се с Евтушенко. Връщам се като призрак на екрана.
- Какъв е първият ви спомен за Америка?
- Първият ми спомен. Роден съм в Кадетската болница, в щата Ню Йорк, военната академия, където баща ми беше първият инструктор по аеронавтика. Така че първите ми спомени са май от болницата, която се ползваше от кадетите - знаете, не за да раждат, а за да им поправят счупените крака. Майка ми искала да гледа футбола в събота. Тя беше там сестра и нямало как. Бил съм изроден от един хирург, който по-късно става личен лекар на генерал Айзенхауер.
- Какво значение имаха за Америка хора като дядо ви, сенаторът Томас Гор?
- Дядо ми е потомствен южняк политик. Както знаете, Югът загуби в Гражданската война и аз мисля с основание. Понеже Югът искаше да просъществува робството. Въпреки че неговите предци не били робовладелци, били юнионисти, не искали да се отцепят, но другите около тях ги принудили. Та така станахме партия на народа. Югът беше разорен от войната, фермерите бяха разорени, парите не струваха нищо. Единственото, което ни беше останало, беше политическа власт, опираща се на популизма, ако щете.
И така през 1907 г. той станал сенатор и до 1912 г. дал своя принос за избирането на Уилсън, който пък ни вкарал в Първата световна война, против волята на повечето американци. И до Пърл Харбър, когато ни нападнаха, 80% от американците не желаеха да започне и вторият фронт от Европа. Общо взето дотогава американците са пацифисти хора.
- Вие гледате на американската история като на семейна история, може ли да се каже така?
- Да, бих могъл да кажа, пък и съм го казвал точно така. Били сме в зората на нацията през XVII век, това е по моя майчина линия, били сме сред основателите на Америка, на Конституцията. Аз действително гледам на САЩ като на част от голямото си семейство. Разбира се, към семейството са се присъединили много нови ценни хора.
Винаги е любопитно как ще просъществуват новодошлите, сега от Латинска Америка, в Калифорния съм в момента - част от Мексико, анексирана от САЩ. В тази част от САЩ испанският е основен език и според мен с основание. От друга страна имаме приток на азиатци и оказа се, че много от тях са математически гении, до такава степен, че "Харвард" е поставил ограничение за азиатци по математика и физика. Понеже никой друг не може да се запише в тези специалности, тъй като азиатците печелят всички приемни изпити.
Ние сме нация мелез, това е и част от обяснението на огромната ни сила поне досега. Какво е бъдещето ни не смея да предсказвам. Войната е на прага ни.
- Вие сте пределно откровен към критиката на собствената си страна? Каква цена плащате?
- Не, не критикувам. Критиката ми по-скоро е насочена срещу хунтата, както я наричам аз, групировката, кланът, който узурпира страната ми през ноември 2000 г. Един мой братовчед, Алберт Гор, беше избран за президент с мнозинство от 600 000 гласа. Големите американски пари обаче, корпоративна Америка (това не е народът на Америка), решиха Буш да стане президент. Така че чрез един пуч Буш се възцари на президентското кресло, а губещият отпадна в небитието.
Аз не критикувам страната си - аз съм страната си, - а критикувам една групичка хора, които нямат право да заемат големите държавни постове, които узурпираха, не бяха избрани. И далеч не е случайно, че всички, от Буш-старши до Буш-младши, са хора, свързани с газа и петрола. И какво направиха те - започнаха една война, за да могат да сложат ръка на евроазиатския петрол, на каспийския, въобще каквото могат да докопат.
Истинските американци като мен излязоха в опозиция срещу тази групировка, която държи властта в САЩ, според нас незаконно. И според нас би трябвало да се проведе общо разследване как са се добрали те до властта. И ето това е кризата, в която се намираме днес, тук на бреговете на Тихия океан.
Продължава...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!