В моята книга необичайно важна е сферата на разсъжденията и на познавателните и епистемологическите въпроси, която е тясно свързана със соларистичната литература и самата същност на соларистиката, но за съжаление филмът е съзнателно очистен и от това.
Съдбата на хората на станцията, за които разбираме само в малки епизоди - те също не са някакъв екзистенциален анекдот, а големият въпрос, който засяга мястото на на човека във Вселената и т.н.
Моят Келвин решава да остане на планетата без всякаква надежда, а Тарковски е създал филм, в който се появява някакъв остров, а на него - къщичка. И когато чувам за къщичката и острова, едва не излизам вън от себе си от възмущение.
Това е емоционалният сос, в който Тарковски е потопил моите герои, да не говорим, че е ампутирал напълно "сайентисткия пейзаж" и е въвел маса странности, които за мене са съвършено непоносими." (Вж. подробна филмография по произведенията на Лем).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!