Ричард Лин: Има няколко обидени българи, но не го приемайте лично

П роф. Ричард Лин (RLynn.co.uk) се занимава с изследване на човешката интелигентност от 1977, когато публикува първото си изследване на IQ. Завършил психология в Кеймбридж. Работил е като лектор по психология в Екситър, като професор по психология в Института за икономически и психологически изследвания в Дъблин и сега е лектор в университета в Ълстър.

Професорът обаче си мисли, че столицата ни е Букурещ, констатира в разговор с него Христо Митов от "Дарик радио" по повод заключението на учения, че сме на едно от последните места по интелигентност.

- Професор Лин, на какво се базират вашите изследвания?

- Основата и целта на моите изследвания беше да се съберат данни за коефициенти на интелигентност на различни нации от цял свят, които са били публикувани от 1915 г. до днес. Аз събрах около 600 изследвания, които след това разпределих по страни и раси. Така събрах коефициентите на интелигентност на 113 страни и за всички раси. Това беше отправната точка на изследванията ми.

- Кой ви предостави информацията?

- Никой. Информацията е безплатна. Просто отиваш в библиотеката и намираш статиите и изследванията от различните години. Събираш цялата информация, след това я сортираш по начина, който описах.

- Значи вие просто сте събрали информация?

- Да. Изследванията на коефициента на интелигентност стартират от 1915 г., 10 години след като е измислен самият тест от Алфред Бинe в Париж през 1905-а. Оттогава хората се подлагат на този тест.

- Тоест вашите изследвания не се базират на специална методика, а на проста математика?

- Да, това не е висша математика. Защото тестът за интелигентност ви дава резултат, конкретно число. И след това да пригодите определен алгоритъм към тези цифри. Аз приех коефициента на интелигентност на британците за 100 и след това сравнявах коефициентите на другите нации с техния.

- Колко човека средно от страна сте изследвали?

- Това зависи от страната. Както казах, изследванията, които събрах, бяха около 600 и някои от тях са доста обширни, които включват 2000-3000, дори 4000 души. Но има и страни, в които изследваните са само 40 до 50 души. Затова разликите са големи.

- От една малка страна като България например колко човека изследвахте?

- Да, от България изследванията са две. Едното е проведено от германец на име Бадж през 1994 г., а другото ? от някакъв българин през 1991-а. От двете изследвания ми стана ясно, че резултатите е са се променили за три години. Когато разполагам само с две изследвания за една държава, аз просто осреднявам резултатите. Важното е, че резултатите при повечето страни не са много различни.

- Знаете ли какви хора участват в изследванията?

- Изследванията са представителни за цялата нация. Участниците може да са както възрастни, така и деца - обикновено са 50 на 50. Но, разбира се, хората са представителни за нацията, няма изключения като ученици или студенти от елитни учебни заведения.

- Мислите ли, че няма разлика в коя година се прави изследването на IQ - през 94-та или 12 години по-късно - през 2006?

- Коефициентите се повишават. За половин век има чувствително покачване на данните за коефициентите на интелигентност на всички нации. Аз пресметнах разликите, които може да се получат. А подобренията в резултатите, според мен, се дължат на по-качествената храна, която ядем.

- Направихте ли разграничение между мъжете и жените? Използвахте ли евгеника при разделението на резултатите?

- Да. Заключението ми гласи, че момчетата и момичетата имат един и същ коефициент на интелигентност до 15-годишна възраст. Но след това, момчетата, които се превръщат в мъже, повишават коефициента спрямо този на жените с няколко пъти. На 21 г. мъжете имат IQ, което е с пет точки по-високо от това на жените. Причината за това е, че мъжете имат с 10% по-големи мозъци в сравнение с тези на жените, а колкото по-голям е мозъкът, толкова по-висока е интелигентността.

- Човек все още ли използва 1/4 от мозъка си?

- Това зависи от отделните личности. Има мързеливи хора, които са интелигентни, но не използват мозъка си, освен по най-тривиалния начин. В същото време има и други, които пък използват мозъците си на максимум. Затова този въпрос е индивидуален.

- Нека отново се съсредоточим върху вашите изследвания - не мислите ли, че е обидно за страната майка на световните шампиони в шаха за мъже и жени, да бъде на едно от последните места по коефициент на интелигентност?

- Да, и има доста обидени от изследванията ми. Аз получих доста оплаквания от Балканите, където коефициентите са около 92 до 94. Това са наистина малко ниски резултати в сравнение с тези в Северна Европа. По този повод получих доста оплаквания.

Също имаше доста оплаквания от жени, които не бяха съгласни, че мъжете са по-интелигентни от тях. Получих имейли с оплаквания и от Африка, където коефициентът е около 67, и Южна Азия. Като цяло коефициентът на интелигентност на европейците е между 94 и 104. Затова, ако тези резултати бъдат сравнени с точките на индийците, които са 82 на брой, или с тези на африканците, разликите при нас, в Европа, са доста малки.

- Обидената страна, за която говорех, е България.

- Да, има няколко обидени българи. Но не смятам, че е необходимо да се чувствате обидени, защото все пак хората с най-висок коефициент на интелигентност са японците, китайците и корейците - около 105. Разликите между нас, на север, и вас е от пет до седем точи. В сравнение с резултатът на Индия - 10, това е просто една миниатюрна разлика.

От друга страна пък и европейците се обиждат, когато аз правя заключението, че азиатците са по-интелигентни. Тези разлики не означават, че има генетични различия между различните нации, защото нивото на интелигентност не се определят само от гените, а и от средата, в която живееш.

Никой не трябва да се засяга лично - някои хора просто са по-добри в една област от други. Цветнокожите, например, са по-добри в бягането на къси разстояния и в бокса в сравнение с всички останали. Ние просто трябва да приемаме фактите такива, каквито са.

- Не беше ли по-добре да проведете ново изследване, а не просто да обобщавате числа?

- О, това би изискало много сериозна работа и финанси. Според мен сегашните обобщени изследвания са адекватни и достоверни, макар и някои от тях да са проведени през 90-те. Да се проведат тези 600 изследвания наново, ще отнеме много време и труд и ще струва милиони долари, лири или евро. Винаги е добре да имаш повече информация, но ще е безсмислено да повтаряме всичко отново.

- Колкото по-евтино и лесно - толкова по-добре.

- Е, добре е да разполагаш с няколко милиона лири, за да се направят повече изследвания. Но по-важна е практичността.

- Какъв е вашият коефициент на интелигентност?

- Моят коефициент? Това е доста личен въпрос...

- Да, но вие така или иначе сте публикували коефициентите на доста хора и нации.

- Това е личен въпрос.

- Над 100 точки ли е?

- Мисля, че да. Ще дам следния пример. Аз учих в университета в Кеймбридж, който е доста известен и престижен и е нужен доста висок коефициент на интелигентност, за да влезеш в него.

- А аз бих казал, че името на един университет не е гаранция за висок коефициент на интелигентност.

- Доста е трудно да се влезе в университет като този в Кеймбридж. Те провеждат приемни изпити, интервюта и с това целят да отсеят най-интелигентните кандидати!

- Да, но вие сте правили тест за интелигентност?

- Всъщност, не съм и не искам да ви давам резултат. Наистина не мога да ви отговоря на този въпрос.

- Последен въпрос ? знаете ли къде се намира България?

- Разбира се, че знам.

- И отговорът е?

- България е ... вие имате излаз на Черно море, доколкото знам. Аз никога не съм бил в България, но знам къде се намирате на картата.

- Тогава, щом не сте били, защо не ни посетите в столицата Букурещ в България?

- О, това е много мило от ваша страна. За какво ще е посещението?

- Напишете ми имейл с подробности около целта на срещата ни. Просто ще се срещнем в Букурещ, в България и ще разговаряме.

- Добре, идеално.