Израелски учени: Мойсей е взимал халюциногенни, еврейска нация няма

Б иблейският пророк Мойсей може да е бил под въздействието на силни халюциногенни вещества, когато е показал пред еврейския народ скрижалите с десетте Божи заповеди, твърди израелският професор Бени Шанон.

В провокативна статия, публикувана тази седмица във философското списание "Тайм енд майнд", професорът по когнитивна психология от Еврейския университет в Йерусалим твърди, че приемането на психотропни вещества е било част от религиозните ритуали на древните евреи, описани в книгата за Преселението в Библията.

"Що се отнася до слизането на Мойсей от планината Синай, това е било или свръхестествено космическо събитие, в което аз не вярвам, или легенда, в която също не вярвам, или - и това е най-вероятното - събитие, при което е станало единение на Мойсей с народа на Израел под въздействието на психотропни вещества", посочва проф. Бени Шанон.

В Библията пише, че народът "вижда звуци" - класически феномен, съществуващ в традициите на Латинска Америка, където също "виждат музиката", добавя ученият в подкрепа на своето твърдение.

Той разказва също, че в пустините Синай и Негев виреят растения с халюциногенни свойства, които и днес се използват от местното население - бедуините.

Междувременно историкът Шломо Занд от университета в Тел Авив твърди, че такава нация като евреите изобщо не съществува, а прогонването на евреите от историческата им родина не е нищо повече от мит с цел да се оправдае създаването на държавата Израел.

В книгата си "Кога и как сте станали евреи" историкът пише, че еврейски народ не е съществувал. Имало е групи хора, изповядващи юдаизма, съобщава сайтът MigNews.com.

Занд пояснява, че римляните по принцип не са прибягвали към прогонване на завоюваните народи, а с идването на арабите по-голямата част от юдеите са приели исляма и са се асимилирали в обществото. Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на същите тези асимилирани юдеи.

Ученият не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но твърди, че в повечето случаи тя е била доброволна. Историкът прави също така противоречивия извод, че юдеите са насаждали своята религия сред съседите си, като привежда цитат от книгата Естер.

Занд се позовава и на проведени по-рано в Израел изследвания, които не са били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в Северна Африка.

Според него еврейската общност в Испания (сефарадите) се е появила от арабите, приели исляма, завоювали Испания от християните-европейци. Ашкеназите пък са потомци на Хазарския хаганат, тръгнали на север.

Занд подчертава, че езикът идиш е смес от хазарското наречие и немски език. Съществуването на общини, изповядващи юдаизма, сред всички раси и на всички континенти, навело историка на мисълта, че по-голямата част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ са измислица на основоположниците на ционизма.

Израел трябва да се откаже от формулировката "Еврейска демократична държава" и да стане държава на всички, заключава той.