Проф. Евгений Дайнов: Обединението в София е пилотен проект за десницата

"Има няколкостотин хиляди души в България между 25- и 40-годишна възраст, които са изцяло европейци. Това е най-важната група от негласуващите. Те не намират своя партиен носител", казва политологът в интервю за вестник "Новинар".

- Г-н Дайнов, какъв е вашият коментар за подписаното споразумение между десните политически сили в София?
- Дойде време, когато двуполюсният модел, който се възстановява, няма да бъде само между две партии. А от съзвездие от партии. В София най-видимо се пробват начини как това съзвездие да постигне единодействие, за да може да прави управленски неща.

- Това ли е посланието?
- Да, но има две въпросителни. Първо, дали това обединение ще може да се удържи и да се запази, като действа на основата на принципи. Или ще тръгне в посока на междуличностни отношения, както в България често се случва. И второто, дали ще върши отчетливо десни неща.

- Модел за национално дясно обединение ли е София?
- Това е само пилотен проект. То още не е модел. Затова казвам, че е много важно да разберем дали този софийски пилотен проект е стъпил на принципна основа. Защото дори и да се сменят личностите, коалицията продължава. И затова се надявам то да продължи и в национален мащаб.

- Може ли да се каже, че Русе и коалицията около Елеонора Николова беше предисторията на започналото обединение?
- В Русе все пак гражданските организации тръгнаха първи и привлякоха политиците след това. Което е много добър вариант за такъв хаотичен период в политиката. В София пък се обединяват партиите.

- Какъв е вашият анализ на резултатите от местните избори?
- След местния вот цялото политическо пространство се преструктурира, защото НДСВ осъзна себе си като средно малка партия, търсеща мястото си вдясно. Заявката на царската партия беше "Ние сме над всички останали!". Сега вече е ясно, че не е така. Това също енергизира процесите вдясно. Местният вот определено е и постилюзорен. Царят - последната голяма илюзия, едва събра десетина процента от подадените гласове. Това са тези избори - постмечтателни и постчудотворни.

- Има ли принос за това и антикомунистическата риторика?
- Има малък принос. Сигурен съм, че за втория тур синият глас не се мобилизира на основата само на антикомунизма. Тогава всъщност беше изчерпан скандалът около фондация "Демокрация". Който впрочем съвсем не беше случаен. Защото в момента, в който гръмна скандалът, Надежда Михайлова се беше откъснала с 3- 4% от Стоян Александров. Листата на СДС беше с двойно по-голяма подкрепа, отколкото на БСП. Стара Загора очевидно отиваше на балотаж. И във Варна като че ли се вървеше към балотаж. Гръмна скандалът. Два-три дни гледах данните, които следиха ефекта. След три дни се срина желанието да се гласува за СДС. И така сините отидоха на първия тур на изборите. На втория вече бе изчерпан ефектът от скандала. И тогава се появи нормалният седесарски глас, колкото го има по страната. Това беше все антикомунистическа територия.

- Разпокъсаността на десницата на изборите не допринесе ли също за това слабо представяне?
- И вляво го има това разпокъсване. Политическата система търси себе си. Гласоподавателите също търсят себе си.

- Но вляво се яви обединена левица?
- Всякакви политици търсят себе си в дясното. Защото какво беше доскоро дясното - антикомунизъм, НАТО и Европейският съюз. И какво се случи? Всички приеха членството в НАТО и ЕС и дясното увисна.

- Значи дясното няма актуален дневен ред?
- Дясното се опитва да изведе чрез Надежда Михайлова и преди това чрез Пламен Орешарски идеята за чистата държава. Значи оттук нататък дясното е онова, което изработва правила на играта, подобни на европейските. За да не оставаме с правила и хаос, които са характерни за Третия свят.
От тази гледна точка левите сили са още по-зле. С тази носталгия по Тодор Живков аз не знам накъде вървят.

- Това връщане с 14 години назад ли е?
- Някои неща се необратими. Освен това има един вот, който никой не го вижда. И той тепърва ще заяви себе си. Има няколкостотин хиляди души в България между 25- и 40-годишна възраст, които са изцяло европейци. Ние ги виждаме по големите градове как си гледат работата или как се забавляват вечер. Ние не ги виждаме как гласуват. Това е най-важната група от негласуващите. Тя не съществуваше преди три-четири години, сега вече ги има. Те са онази група, която дава европейски облик на няколко големи града. Част от тях са работили на Запад или в западни компании тук. И знаят как се работи. Те не са заявили себе си в политиката. Много е интересно те накъде ще отидат.

- Тази нова група избиратели засега нямат представителство, така ли?
- В политиката няма партия, която да ги представлява. И те не гласуват, защото не виждат себе си в никоя партия. Партиите говорят за Европа, за правила, за европейски начин на правене на нещата. Тези хора вече го правят от няколко години. Но не намират партиен носител.

- Това ли ще е очакваното интересно обществено и политическо явление?
- Или ще се появи такава партия, или някои от десните ще се пренагласят в тази посока. Защото левите натам не могат да отидат.