Природната индустрия

П рез 1998 г. в Китай, по поречието на река Янгдзъ, огромни наводнения отнемат живота на 3700 души, оставят без дом 223 млн. и унищожават 60 млн. хектара обработваема земя. Впоследствие китайските власти установяват, че причината за ужасното бедствие е в масовото изсичане на горите в този район.

Когато експертите пресмятат, че щетите от наводненията са на стойност 42 млрд. долара, правителството налага тотална забрана на изсичането на дървета. Сметката е проста: дървесината от отсечените дървета е много по-евтина от мерките срещу наводненията.

Това е класически пример за остойностяване на екосистемните услуги. През 1997 г. американското научно списание "Нейчър" публикува един опит за оценка, според който продуктите и услугите, които природата ни осигурява, са на стойност 33 трилиона долара годишно. За сравнение, брутният продукт на света за същата година е 18 трилиона.

Кои са тези услуги? Най-често те се представят в няколко групи.

Материалните услуги са продуктите, които получаваме от природата - от нефт до храна. Регулиращите услуги са ползите от процеси в екосистемите - чисти въздух и вода, добър климат. Културните услуги не са материални, но имат стойност - например гледката, която вдига цените на имотите, или пък природните забележителности, които привличат туристи. На последно място поддържащите услуги са тези, които са необходими, за да функционират екосистемите и за да можем да се възползваме от всичко изброено дотук.

За повечето от тези продукти и услуги няма цена, на която те да могат да бъдат заменени с нещо друго, а човечеството не може да оцелее без тях.

Идеята за остойностяването на екосистемните услуги се приема насериозно сравнително отскоро и тепърва ще бъдем свидетели на последствията от това. Един от основните проблеми в момента ? опазването на околната среда, идва от използването на остарели икономически модели от времето, когато е имало изобилие от ресурси и недостиг на работна ръка.

Днес ситуацията е коренно променена. Оказва се, че природните ресурси не са без край, а населението на планетата се увеличава с невероятни темпове. Но теорията, въз основа на която функционира икономиката ни, едва сега започва да включва в сметките си тези 33 трилиона природни продукти и услуги.

Съобразяването с цената на природните услуги ще доведе до сериозни промени в оценяването на продуктите на бизнеса. В момента, в който може да бъде пресметната икономически вредата от един продукт върху околната среда, върху здравето или върху качеството на живота ни, ще бъде поставен въпросът за чия сметка да е тя.

Ето един пример: в момента разходите за здравно обслужване, които се повишават в следствие на масовото навлизане на нездравословни храни, са за сметка на болните, на застрахователите и на данъкоплатците. Когато тези разходи бъдат оценени и прехвърлени върху производителите, цената им ще обезсмисли производството, тъй като здравословните и качествени продукти ще са на много по-ниска цена.

Още примери: градските джипове ще изчезнат, защото ще струват ужасно скъпо, когато се пресметнат замърсения въздух и емисиите. Интензивното земеделие ще струва много скъпо заради цената на унищожената почва и биоразнообразие.

По естествен начин бизнесът ще достигне до моделите на устойчивото развитие, което слага равен знак между финансовите, екологичните и социалните последици от икономическата активност.

Печеливши ще са бизнесите и администрациите, изградени около четири основни идеи: запазването на ресурси чрез по-ефективни производствени процеси, повторното използване на материали по примера на природните системи, промяна на ценностите от количество към качество и инвестиции в природен капитал или възстановяване и поддържане на природните ресурси.

Що се отнася до биогоривата, производството им от интензивно отглеждани култури ще ги прави твърде скъпи от гледна точка на скритите разходи. Затова "аграрна революция", основана на продукти за биогорива, няма да е рентабилна от гледна точка на пазара на природни услуги. По друг начин стои въпросът, когато биогоривата се правят на локално ниво от отпадъци - устойчивото, локално и екологично производство би било много по-евтино и би обезсмислило безотговорното.

Биогоривата няма да доведат до край на използването на изкопаеми горива. Това ще стане в съчетание с други фактори - по-висока енергийна ефективност, икономическа рамка, държаща сметка за природния капитал, нов модел на организация на общностите, производство на енергия от чисти, възобновими източници. Това са промени, които изискват много време. Дотогава ще използваме преходни технологии като биогоривата и хибридните автомобили. Те ще ни позволят да преживеем този преход без резки промени в начина ни на живот.

Зеленото движение днес се изправя пред много дилеми, илюстрирани най-добре от популярни спорове като този за биогоривата, за атомната енергия или за генно-модифицираните храни. И в трите примера решаващо ще е това кои "скрити" разходи ще са за сметка на производителите. Ако производителите на атомна енергия се задължат да поемат разходите за възстановяване на природата след авария, то стойността на застраховката, която ще трябва да платят, би отказала всеки разумен инвеститор.

Докато преди винаги един от традиционните индустриални фактори - капитал и труд, е можел да бъде заменен от другия, то това не важи за природните ресурси. Когато няма хора, нови машини могат да са решението. Нищо обаче не може да компенсира промяната в климата или стабилната биосфера.