Природата в нас

С всяка изминала епоха хората се отдалечават все повече и повече от енергията и силата съградила ги като вид. Правим всичко толкова машинално и рутинно. О да, само колко сме добри в това. Не виждаме хоризонта по-далеч от носа си и си мислим, че светът продължава вечно. Иронията е че -- да, продължава. Само, че без нас. Съществувал е 4,5 милиарда години и ще го има поне още толкова, докато последния дъх на нашата звезда не разпилее останките от този свят наречен „Земя" в пространството.

А какво ще остане от нас, какъв ще бъде споменът? Едни жалки същества, интелект (или поне те така си мислилим). Всъщност интелектът предполага точно и прецизно координирана сила, която насочва иначе хаотично въникващи импулси в нервните ни клетки, за точно определени действия. А действията ни в последните поне 1 000 години май говорят друго, че градим именно хаос, а не нещо прецизно, вълнуващо и запомнящо се на тази планета. Превъзнесли сме се до небесата и си мислим, че сме господари на света. Някой ни е завещал ли, какво ли. Казал е" Ей, човеци, създадох планета, давам ви я"?! Още повече се лъжем, че тя е безкрайна и можем да продължим неограничено във времето да вземаме от нея, без това да ни се отразява на като вид. И най-малкото да се разможаваме като скакалци. Защото точно това е човекът на 21 век -- един каламитет от скакалци. Някой замисля ли се въобще, че планетата Земя е с ограничени размери, и в рамките на това всичко си има лимит на средата. Добре си се въдим, стоим си във изкуствено създадените ни системи наречени „държави", но рано или късно и неизбежно ресурсите някъде или почти навсякъде, довели ни до този „разцвет" и бум на раждаемостта ще свършат и никога повече няма да могат да се възвърнат. Пита се само в задачката, какво ще стане с хората разчитали за своето съществуване на този ресурс? Отговорът е ясен на всички и няма да се хареса на никой. Обаче кво ти пука. Живей си живота и пей сърце.

Нали не е твой проблем, понеже видиш ли няма да те има вече когато това стане... А замисляш ли се, че освен човешкия вид, тази планета принадлежи на още стотици хиляди и милиони видове и същества които я обитават, точно толкова колкото и на нас. И ако трябва да сме честни истинските господари на живота на този свят са растенията. Без тях ние сме загубени, както и всички други животни -- в небето, морето и на земята. Те ни дават въздуха и храната, а за хората и не само това.

Големия проблем на съвременния човек, е че е изгубил Приодата в себе си. Всеки се чувства уютно и добре защитено в своя град, къща и въобще на никой не му минава през акъла, че излизайки от нашите жилища -- да, точно така, местата където спим, храним се...стените между които минава животът ни.... Ние пак сме си у дома. На път, в планината, на море, в пустинята, на полюсите -- ние пак сме си в нас, нашия дом. Това е тази малка синя точка в Космоса. Какво правим с домът ни? Така ли обичаме в жилищата си -- да палим камини и всичкия дим да остава вътре. Да хвърляме отпадъци в жилищата си където и както ни падне. Да къртим саксиите с растенията, да унищожаваме домашните си любимци....Да пускаме канализациите с отпадъчни води в стаята...Да срутим стените -- това ли искаме?

Нека бъдем честни със себе си. Ние сме част от Природата и всеки я носи вътре в себе си. Но от всичкия материализъм към който така злощастно се стремим, сме я захвъвлили на бунището в душата си. А точно тя трябва да ни води във всичките ни действия и всичкия наш съзидателен и съзнанетелен живот трябва да произтича от нея. Хей, човеко трябва да знаеш какво вършиш и правиш, защото нищо няма да остане без последствия. Природата не ни е противник. Трябва да се научим да чувстваме и виждаме с Природата. Нужно ли е да сме такива егоисти и така нескопосано и лицемерно да се будим сутрин, да взимаме от водата, храната и ресурсът й за машините ни с които се движим до работа, за нас самите и въобще и грам да не се замисляме че всичко това идва от някъде. Човек просто хвърля някакви семенца, докарва вода, копае със сонди, но не може да възпроизведе храна или петрол с магическа пръчка.

Научното име на вида ни на латински е Homo sapiens и идва от латинските думи Homo - човек и sapiens - разум ((раз)умен), но нужно ли да сме толкова примитивни, с такъв грешен мироглед и таква ценностна система? Единствения вид с чувство за хумор и който може да размишлява съзнателно, склонни сме на дисциплина ама повечето си го карат на инстинкти. Няма начин лудия да знае, че е толкова луд. Да се чуди човек един сън достатъчен ли е да се психираш и едновременно с това да търсиш начин, да се оттървеш от него. Пред какво си затваряме очите и на какво се дължи това? Не ни интересува, не ни пука, или животът ни е прекалено скапан за да обръщаме внимание на "подробностите" в него.

Но дали искаме да бъдем така, че някой ден, както във филма на Стивън Спилбърг „Изкуствен интелект" свръхинтелигентни разумни същества от друг свят, посетят нашия -- унищожен и потопен от собствената ни немърливост се срещнат с посления оцелял човек. Сега поставете се на неговото място. И не искам да съм в тази ситуация: Само веднъж да не да намеря какво да отговоря. Когато ме попитат кой съм...