П риемането на България и Румъния може да принуди Европа да се изправи срещу вродената омраза към ромите, пише в днешния си брой американският вестник "Лос Анджелис таймс".
В навечерието на Новата година ЕС набъбна с още 28 млн. души. Приемането на България и Румъния в европейската прегръдка е повод за празнуване по улиците на Букурещ и София.
За двете страни, които са едни от най-бедните в Европа, включването в ЕС носи безбройни ползи - пътища, признание, помощи, възможности за пътуване и раздяла със съветското минало.
За много европейци обаче - в Париж, Дъблин, Брюксел и може би дори в Букурещ и София, събитието означава
приемането в ЕС на 3 млн. потенциални проблема, т.е. цигани
В седмицата, в която 2007 г. бе обявена за "Европейската година на равните възможности за всички", думата "циганин" все още носи негативен оттенък, дори за тези, които тя визира - ромите.
С етнически и културни корени, които водят началото си от древна Индия, ромите са диаспора, която може да съперничи на ирландците и евреите.
Без определена територия, те наброяват от 12 до 14 млн. в световен мащаб. От тях около 10 млн. живеят в Европа. Въпреки това редакторите на европейските вестници са все още объркани как да се отнасят към най-голямото малцинство на континента.
Кметовете на градове из цяла Източна Европа често избягват самия термин и говорят за "избелване" на ромските гета. Ако обществото, достойно за уважение, се разпознава по това как се самокритикува за отношението си към най-изпадналите си граждани, то
отношението към ромите ще бъда лакмусов тест за ЕС
Ромите живеят в специални квартали в Париж, край ямите за токсични отпадъци в Косово, в разрушените покрайнини на селата в източна Словакия, в задните дворове на полските градове и в сивите, запустели райони на Дъблин.
Всяко място си има своя, понякога миниатюрна общност, но когато ромите бъдат разгледани като цяло, тези групи формират огромна културна мозайка, която тъне в бедност.
Естествено, че има роми лекари, психолози, поети и учени, които призовават за нова ера на разбиране и възприемане. Те сочат ромския принос към света на изкуството, политиката и музиката от фигури с циганско потекло като Пабло Пикасо, Джанго Рейнхард, Боб Хоскинс, Чарли Чаплин, фламенко легендата Кармен Амайа и дори президентът Клинтън.
Старите клишета обаче, че циганите лъжат, мамят и крадат са упорити
Постоянното, безпощадно определяне на ромите като хора без корени, неспазващи закона, без морал, крадци на деца и т.н. ще гарантира, че предразсъдъците към циганите ще останат твърдо част от европейско-американското отношение към ромите, смята Иън Ханкок, който изследва ромската култура в университета в Тексас.
Един следобед в Братислава, докато изучавах положението на ромите в Словакия, млад интелектуалец поведе дебат за състоянието на гражданските права в САЩ.
Той знаеше за Мартин Лутър Кинг, за Стоукли Кармикаел, дори поезията на Даниел Бериган. Беше яростен защитник на отхвърлените от обществото, но когато го попитах за съвременните проблеми със стерилизирането на роми, училищната дискриминация и палежите на ромски къщи в собствената му страна, той каза: "Естествено, че това се случва, но те са цигани".
Злобата понякога е друго име за мълчанието. Момичето, което шляпа през замърсения с токсини поток в Косово, едва ли е чуло за "Европейската година на равни възможности за всички". Момчето, което диша лепило в асансьора на гето в парижкия квартал Сен-Дени, вероятно не знае, че десетилетието между 2005 и 2015 г. трябва да бъде "Десетилетието на ромското включване".
Разбира се, че е важно да не превърнем която и да е култура в списък от жалби и благословии.
Самите роми изпитват смесени чувства към своята идентичност
Въпреки че са много различни в своите общности, като всяка друга етническа група, безчинстващите банди, измамите, неграмотността, насилието и мълчанието са историите, които грабват заглавията на вестниците.
Ако бях чеченец или палестинец, щях да бъда на улицата и да хвърлям камъни, сподели ромски активист в Унгария. "Когато нямаш глас трябва да пееш в бутилката".
Учени като Иън Ханкок призовават правителства, поети, журналисти, активисти и обществото като цяло да не забравят, че ромите, подобно на афро-американците, са били роби в Централна Европа само допреди 150 години. Холокостът изпрати праха на много цигани през комините на концлагерите.
"Борбата на човек срещу властта е борбата на паметта срещу забравата", пише чешкият писател Милан Кундера.
Европейският призив за приобщаване на ромите е почтен и правилен
Политиците и бюрократите имат добри намерения. Защо да не си създадем навик да се надяваме на по-добър свят?
Все още толкова много от ромската история е загърната в съзнателно забвение. Не става въпрос, че Европа и Америка не се интересуват от съдбата на ромите - десетки конференции и неправителствени организации дискутират "ромският проблем" в различни столици всяка година и 2007 г. обещава да бъде с бонус.
Преобладаващото отношение обаче все още напомня словашкия виц: "Какво е това, което e малко, тъмно, мръсно и чука на вратата?" Отговорът е не само бъдещето, но също така и миналото.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!