Р азгадано е името на Боянския майстор, който през XIII век е изографисал едноименната църква в полите на Витоша.
Почти сигурно е, че зографът на Боянската църква е бил българин и се е казвал Вълкан или Вълчан.
Той е български мъж на около 50-55 години, с оголяло чело и присвити очи. Под образа, който е намерен при реставрация на външната фасада на Боянската църква, има и надпис "Аз Вълкан (Вълчан) рисувах", съобщи за БГНЕС директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.
На рисунката младеж гледа майстора като се предполага, че това е неговият чирак.
Реставрацията и консервацията на църквата се извършва от екипа на проф. Григорий Григоров и доц. Владимир Цветков.
Всички средновековни творци са били анонимни и не бивало да си оставят имената, защото се смятало, че Бог рисувал с ръката си. Затова до 17-18 век художниците оставали анонимни, като само някои от тях са се осмелили да оставят името си и изображението си.
Както и в този случай изображението и името са нарисувани на първия слой от мазилката, а върху тях са поставени стенописите, като по този начин, след време след като паднели те, щяло да стане ясно кой е художникът.
Подобни случаи на разкритие на тези, които са изографисали църквите има и в църква в Несебър, и в храма "Света София", както и на някои места в Гърция и Сърбия.
Обикновено тези стенописи се родеят с тези от Константинопол и Солун или с палеологовия ренесанс, за това до сега се е смятало, че севастократор Калоян си е наел майстор от някоя от тези две школи, сега обаче става ясно, че изографисвалия църквата е българин, коментира Божидар Димитров.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!