Иван Кръстев: Политическото статукво е взривено

Иван Кръстев е политолог, председател на управителния съвет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. От април 2004 г. той е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато, а от 2005 г. е главен редактор на българското издание на списание "Foreign Policy". Иван Кръстев е директор на проекта "Open Century" на Централноевропейския университет в Будапеща

- Кризата в правителството прерасна в остри партийни кризи. Какво всъщност се случва?

- Европейските избори взривиха, или по-скоро наводниха политическото статукво. Това, което видяхме в рамките на три дни, е как процесът на промени в правителството прерасна в политическа криза и под въпрос е характерът и структурата на партийната система.

Кризата на тройната коалиция се разрази във формата на криза вътре в партиите (на този етап само ДПС е изключение). Вдясно кризата е във формата на разпад. В рамките на последната година се промени и съставът на тройната коалиция.

През 2005 г. тройната коалиция започна като четворна - БСП, НДСВ, ДПС и президентът. Непосредствено след президентските избори президентът Георги Първанов "тихо и полека" се отстрани от коалицията. През последната седмица стана ясно, че НДСВ също има своите съмнения и на практика коалицията в момента е в състав БСП, ДПС и царят.

И големият въпрос е доколко работеща е тази коалиция и доколко БСП печели от участието си в тази коалиция. Това, което трябва да плаши БСП, са засилващите се симптоми на "полската болест" - през 2004 и 2005 полската левица успя да удържи властта и да избегне предсрочни избори, но това доведе до практическото изчезване на левицата на последвалите парламентарни избори.

Аналогиите с Полша се засилват и от неизбежните паралели между ролята, която играе избраният от левицата и популярен президент в тези два случая.

В този смисъл идеята на Първанов и група интелектуалци да организират национален комитет за подкрепа на успешните кметове може да се окаже политическото събитие от последната седмица с най-големи последствия.

- Какво е особеното на тази инициатива на президента?

- Първо, няма нищо лошо, ако група интелектуалци учредят комитет и подкрепят кметовете, които са подкрепили българската култура. Една такава инициатива би била естествена, но тя едва ли би имала политически смисъл.

Това, което прави инициативата значима, е, че е форма за президентска подкрепа на това, което президентът определя като успешни кметове.

В това държавният глава да подкрепи даден кмет също няма нища криминално или скандално, президентът не е просто придатък към химна и знамето, той има своето право на политическа позиция. Това, което конституцията му забранява, е да бъде лидер на политическа партия.

В случая на тази инициатива или сме свидетели на класическа халтура, или на проект, който ще трансформира политическата система и на практика е заговор срещу политическите партии. Условия за такъв проект съществуват.

В България все по-малко хора участват в изборите и всички идеологически партии изживяват тежка криза. Това, което печели или губи изборите, е все повече административният, организационният и финансовият ресурс.

И ако "проектът на Станишев" е проект за модернизация на БСП, мнозина от това, което беше елит на БСП през последните 15 години, не виждат вече необходимост от съществуването на БСП и в същото време се чувстват заплашени от надигането на протестен и популистки вот, който заплашва политическо и икономическо статукво.

И ако Станишев иска да се бори с местните бизнес партии, изглежда, президентът е готов да ги оглави. Или, грубо казано, ако инициативата "интелектуалци за статуквото" не е халтура, а стратегия за налагане на модел на управляема демокрация в България, тогава нейни характерни черти биха били деполитизация на обществото, заличаване на границите между политическите позиции и идеи и превръщането на клиентелния вот в гръбнак на политическата система.

В най-общ план страната ще се управлява от коалицията на административния ресурс. А легитимността на проекта идва от факта, че в него участват пряко избраните кметове и президент, фигурите с най-голямо доверие, и от факта, че думата партия е между най-омразните думи в България.

Коалицията на административния ресурс в очите на своите създатели навярно трябва да спаси страната от появата на радикална алтернатива. Интелектуалците са призвани да допринесат за патриотичната легитимност на идеята.

Но този проект не е лесно да бъде реализиран. Първо, по конституция силната фигура у нас е премиерът, второ, хората не са очаровани от статуквото и, трето, успехът на идеята преминава през мъртвото тяло на БСП и обрича ГЕРБ да се бори за "Оскар" за второстепенна роля.

- А какви са последствията, ако идеята се осъществи?

- Идеята е още в маркетингова фаза. Най-вероятно президентът се опитва да убеди БСП, че ако той не подкрепи силните кметове, много от тях биха отишли при ГЕРБ.

А така или Бойко Борисов ще трябва да търси други кандидати, или да бъде дясната алтернатива, която подкрепя лоялните на президента кметове.

В същото време президентът трябва да убеди Борисов, че този ход е стъпка към предсрочни избори и че едно такова движение на кметове може да бъде партньор на ГЕРБ след парламентарни избори.

И накрая президентът трябва да убеди Доган, че едно такова движение за защита на статуквото ще спре надигането на националистическа мобилизация и ще осигури участието на ДПС и в следващото правителство.

Но дали БСП, Борисов и Доган ще се оставят да бъдат убедени ми се вижда трудно за предсказване. А и трябва да си призная, че не съм от привържениците на идеята за управляема демокрация и не съм убеден, че живеем в най-доб­рия от световете. Може би България има нужда много повече от разумна промяна, отколкото от сакрализация на статуквото.

- Как си обяснявате кризата в НДСВ?

- НДСВ вече наистина не е Национално движение "Симеон Втори". НДСВ е политическа партия, която в своето мнозинство е за излизане от правителството, но която за своя създател има смисъл само като част от правителството.

НДСВ е партия, в която формата е важна - естетическата и юридическата, а последният конгрес видимо се подигра на формата. Конгресът може най-добре да бъде описан на борсов език с това, което икономистите наричат hostile takeover.

Симеон Сакоскобургготски прехвърли мажоритарния пакет от акциите си в НДСВ на Милен Велчев. Милен Велчев навярно е предложил оздравителна прог­рама и няма да се учудя, ако тя включва явяване на следващите парламентарни избори като част от либерална коалиция заедно с ДПС.

НДСВ има нужда от гласове, ДПС има нужда от параван. Това предполагаше отстраняване на анти-Доган крилото в НДСВ. Това беше направено по начин, познат и на други партии.

Всеки политолог знае, че най-важното в едни избори е кой брои гласовете. Това, което Милен Велчев пропусна да отчете, е, че НДСВ е регистрирано по закона за политическите партии, а не по търговския закон. И че професионалните елити, които са гръбнакът на парламентарната група, не са готови с тях да се отнасят като към активи.

Това е в основата на сегашната криза. Кризата е много тежка от гледна точка на правителствената стабилност, защото това, което прави НДСВ реален фактор, е неговото парламентарно присъствие, а именно парламентарната група не приема превръщането на НДСВ в НДМВ (национално движение "Милен Велчев").

Фактът е, че Милен Велчев е делегитимиран от това, което се случи, и вече не може да бъде лидер на НДСВ. Отстраняването му ще е трудно решение за Симеон Сакскобургготски, но другото е безотговорно, а сериозен политик като царя винаги е твърдял, че не приема безотговорността.

Да си спомним решението му да влезе в коалиция с БСП. А и публиката нито има нерви, нито желание да следи конфликтите в НДСВ. И това, което има значение, е кои са по-симпатичните и остроумните, а тук групата на Милен Велчев има проблем.