В процес на преосмисляне на своето бъдеще, ЕС отбелязва днес Деня на Европа. По инициатива на австрийското председателство гвоздеят на честванията са публични дебати в прочути кафенета на 25-те европейски столици.
Близо година след като французите и холандците казаха "не" на европейската конституция и с това хвърлиха Европа в криза на идентичността, Франция смята да се реваншира, коментира АФП.
За 20-годишнината от началото на честванията на 9 май като Ден на Европа, в Париж за днес са предвидени най-различни прояви: европейският флаг се развява по сградите, за 24 часа Айфеловата кула е осветена в синьо, отпечатан е син билет за метрото, на който пише "Празник на Европа".
"Празник на Европа, за да се маскира парализата", e заглавието на коментара във в. "Монд" (LeMonde.fr). Правителството и привържениците на европейската конституция се опитват да използват Деня на Европа, за да си върнат самочувствието, пише изданието.
Въпреки почти пълното изчезване на Европа от националните политически дебати, съсредоточени главно върху трудностите пред кабинета и борбата за власт в социалистическата партия, въпреки затъването на дискусията за изход от кризата в ЕС, тази година във Франция празникът на Европа ще бъде отбелязан с невиждан лукс из цялата страна, разкрива "Монд".
В Страсбург, където заседава Европейският парламент, се прожектират 25 филма - за всяка една от страните членки.
По идея на Австрия, която е ротационен председател на ЕС до края на юни (EU2006.at), в 27 известни кафенета в столиците на държавите членки и двете присъединяващи се страни - България и Румъния, се провеждат дискусии за обединена Европа.
Целта е дебатите да станат публични, обясни австрийският държавен секретар по европейските въпроси Ханс Винклер.
Във виенското "Кафе централ" австрийският писател Карл-Маркус Гаус чете свои текстове, посветени на Европа. В същото време в Париж, кафе "Les Deux Magots" в Сен Жермен де Пре на левия бряг на река Сена приютява европейски салон.
В Берлин кафене "Айнщайн" също става европейско - там се четат произведения на писателката и журналистката Ева Демски.
В останалите големи германски градове също са организирани различни инициативи. В Дюселдорф тема на дискусиите ще бъде "Аз съм Европа - ЕС през погледа на младите хора".
Във Варшава днес се учредява "Дом на Европа", провеждат се народен събор и "литературни дебати" върху обединена Европа.
В Лисабон португалците могат да участват в конкурс, в който широката публика е поканена да пише върху историята на Европа, а в Атина гръцкото министерство на образованието и културата е подготвило дискусия с ученици.
В Рим заместник-председателят на Европейската комисия, Франко Фратини дава началото на фотоконкурс, участниците в който трябва да направят снимка, отразяваща привързаността към Европа. Италианците могат да си поиграят и на "европапараци", като преследват политици.
В Мадрид се присъждат няколко европейски награди, безплатно се прожектират европейски филми.
В Барселона стотина души още в неделя започнаха да редят гигантски пъзел, представляващ карта на Европа, с което ще бъде отбелязана 20-годишнината от испанското присъединяване към ЕС.
Брюксел също се присъедини към призива и в събота хиляди участваха в "ден на отворените врати". На 9 май европейските институции се сдобиват и с нова идентичност в световната мрежа, приемайки домейна ".eu".
На 9 май 1950 г. - точно пет години след края на Втората световна война, е направена първата стъпка към обединяване на европейски усилия в инициатива, която в днешни дни прераства в Европейски съюз.
На този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман прочита пред международните медии декларация (т.нар. "Декларация Шуман"), с която призовава Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към Европейска федерация".
По-малко от година след това е подписан договорът за учредяване на първата Европейска общност - Европейската общност за въглища и стомана.
През 1985 г. на срещата на върха в Милано 9 май е обявен за Ден на Европа и става един от символите на ЕС.
"Пишат стратегия за развитие в ЕС", информира "24 часа". До няколко седмици ще е готов проект за нова икономическа стратегия на България след влизането й в ЕС, съобщи президентът Георги Първанов вчера.
Той е поръчал разработката на проф. Митко Димитров и екипа му от Икономическия институт на БАН.
Стратегията трябва да улесни догонването на Европа и да гарантира нов, по-ускорен цикъл от икономически реформи за смекчаване на удара от членството.
Като основно предизвикателство Първанов посочи "повишаване ефективността на икономиката, което ще доведе до повишаване на доходите и стандарта на живот" при запазване на сегашната макроикономическа стабилност.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!