Експерт на Би Би Си: Икономически и финансово изглеждате готова за членство в ЕС

Г олямата коалиция е необичайна формация според стандартите на българската демократична система и е естествено пред трите партии да има големи трудности да работят заедно, коментира наблюдателят на Би Би Си по въпросите на Югоизточна Европа Гейбриъл Партош.

Според него различия ще се проявяват и вътре в БСП, НДСВ и ДПС, но все пак коалицията има голямото предимство, че отделните членове са обединени по основната цел - членството на България в ЕС.

В интервю пред Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) той очерта и основните предизвикателства пред новото правителство:

"Мисля, че ЕС определено е приоритет №1, главно защото от членството много зависи достъпът до допълнителни фондове. Колкото по-рано тези пари дойдат в България, толкова по-добре.

Второ, от подобряването на съдебната система имат интерес всички и най-вече самите българи. Това е голямо предизвикателство.

Проблем ще бъде унифицирането на различните платформи, интереси и обещания. Социалистите например казват, че искат да увеличат заплащането в обществения сектор, а новият министър на финансите Орешарски заяви, че ще преследва още по-консервативна политика от предишното правителство за постигането на балансиран бюджет."

На въпрос доколко е реалистично обещаното от Сергей Станишев България да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г., Партош е категоричен:

"Със сигурност това е възможно. Има голям шанс. Ще зависи обаче от способността на Станишев да ръководи и държи обединена тази трудна и сложна коалиция. От това как тази коалиция и парламентът ще приемат и ще приложат законодателните промени.

Всички обаче са в една лодка - от най-висшето ръководство до органите на местната власт. Членството на България според графика е съвсем реалистично. Шансовете се подобриха след сформирането на правителство. Икономическите новини от страната са много добри."

Трябва все пак да се действа твърдо и решително, препоръчва британският експерт, а за сравненията с други нови членки на ЕС, влезли в общността с леви правителства, отговаря:

"Много ми е трудно да намеря аналог на сегашния български кабинет, той е много широка и сложна коалиция, но сред страните, които се присъединиха към ЕС миналата година Унгария имаше социалистическо правителство и продължава да го има.

Основната партия в полското правителство възникна от бившата комунистическа партия. В Словакия пък дясноцентристкото правителство има доста радикална икономическа политика.

Не смятам, че е толкова важно дали правителството клони наляво или надясно. Обединяващ момент обаче за всички страни и правителства е прокарването на необходимите реформи.

Икономически и финансово България изглежда готова за членство. Проблемът е съдебната система.

За Румъния важи същото, макар че там имат и други проблеми. Така че членството на България в определения срок остава съвсем реалистично", заключава Партош.

Шансовете на новото българско правителство коментират и двама германски политически наблюдатели, интервюирани от Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/bulgarian).

Позитивният и еднозначен вот в парламента е добър сигнал, смята д-р Йохана Даймел, историчка от Дружеството за Югоизточна Европа.

"Изглежда като че ли важните мерки, които трябва да се вземат, ще
бъдат проведени. Правителството е уравновесено, ако мога да се
изразя така. Министерските постове са добре разпределени, така
че според мен е възможно сега да се навлезе в стабилна фаза", убедена е тя.

По нейните наблюдения "тази безкрайна процедура... се дължи не само на преговорите за образуване на правителство, а тече всъщност още от януари, най-късно от януари т.г."

"България бе политически до голяма степен недееспособна, това бе регистрирано в Брюксел и оказа въздействие и върху държавите членки на ЕС на фона на общата европейска криза, на процеса за утвърждаване на
европейската идентичност. Престижът на България бе уронен и сега
страната трябва да наваксва", предупреждава тя и пояснява:

"През идните седмици правителството трябва да издържи успешно изпитанията, да демонстрира, че е в състояние последователно и бързо да проведе необходимите реформи и да гласува необходимите закони.

Знаем, че през есента Европейската комисия ще представи доклад за напредъка в България. Всичко ще зависи от този доклад.

Трябва също да е ясно, че не са достатъчни устни уверения. Законите, които ще бъдат гласувани, трябва и да навлязат в практиката, така че българското правителство е изправено пред големи задачи.

Ако законодателните мерки, които предстоят, не бъдат проведени последователно, и ако не проличи, че ще бъдат приложени на практика, например в административната структура, тогава, сигурна съм, предпазната клауза ще влезе в сила, защото ще се следи внимателно как действа правителството."

Според д-р Даймел новият български премиер Сергей Станишев, историк като нея, е "много млад... което може да означава и че с нови идеи и свеж вятър ще подеме нов политически курс.

"Смятам обаче, че поради трудния процес за номинирането му неговият престиж е подронен. Всъщност Станишев е слаба фигура поне в началната фаза. Той ще трябва да засили позициите си и да балансира не само в рамките на БСП, а и в коалицията", съветва тя.

В преценката на политолога д-р Хайнц Брам също проличава известна доза скептицизъм.

"Смятам, че това правителство се сформира под натиск България да влезе своевременно в ЕС и да не се пропусне датата 1 януари 2007 г. И в Брюксел сигурно виждат, че това правителство бе съставено под натиск.

По-интелигентните в Брюксел и в отделните 25 страни членки сигурно знаят, че правителството представлява пъстра смесица от бивши комунисти, бивши привърженици на един цар и бивши окупатори - турци.

Мисля, че за това правителство ще възникнат трудности, когато България бъде приета в ЕС. Тогава ще избухнат конфликтите между трите неравностойни формации."

Той недоумява и защо известни политици, които са свършили добра работа в правителството на Симеон Сакскобургготски, не са представени сега в кабинета, а вместо това са включени неизвестни личности.

Според него е трудно да се прогнозира дали българското еврочленство ще бъде отложено с една година, защото това зависи от мнението на 25-те правителства на държавите в ЕС:

"В момента цари известен скептицизъм. Поне някои от правителствата са за отлагане на приемането на България и Румъния... Учудващо е как позицията на европейските правителства се мени."