Зам.-външният министър Феим/Петър Чаушев подаде оставка

З ам.-министърът на външните работи Феим Чаушев обяви, че подава оставка.

В изявление до медиите той подчертава, че е взел решението предвид "масивната клеветническа кампания, с цел да запази авторитета на Министерството на външните работи, имиджа на правителството на България, за да сложи край на психологическия тормоз върху него и близките, за да се прекратят спекулациите с личността му".

"Решението е лично мое. Никой не ме е притискал да предприема такава стъпка", пише Чаушев.

Скандалът със зам.-външния министър избухна след като стана известно, че той под името Петър Чаушев, както се казва по официални документи, има участие в "Дюни" заедно със скандалния бизнесмен Людмил Стойков, обвинеяем по афера с пари от САПАРД, и в още две търговски дружества и не е декларирал това пред Сметната палата.

От 2002 г. не се занимавам с никакъв бизнес и нямам бизнес отношения с никого, пише в днешното писмо Чаушев.

Премиерът Сергей Станишев каза по-рано днес пред журналисти, че ще приеме оставката.

Правилното действие е той да подаде оставка, въпреки че професионално е свършил немалко работа, каза премиерът.

Той отбеляза, в отговор на въпрос, че не е разговарял с Чаушев, но е назначил проверка.

Според премиера не трябва да се зачерква направеното от Чаушев като зам.-министър на външните работи.

Професионално той свърши не малко и добра работа, особено по отношение на българските медици в Либия, затова трябва да му се отдаде дължимото, подчерта Станишев. Ние имаме една тенденция, че като възникне някакъв проблем и някой човек свърши нещо мърляво или не както трябва, всичко друго, което е направил, се зачерква, а не бива така, допълни Станишев.

В писмото си до медиите Феим Чаушев подробно обяснява, че е роден с името Феим Юсеинов Чаушев.

Следват откъси от писмото на Феим Чаушев:

"По време на Възродителния процес то (името) беше принудително променено на Петър Юриев Чаушев. Тогава баща ми не издържа на унижението и политическата дискриминация и сложи край на живота си. Сега аз преживявам тази трагедия отново. Само че аз сега съм актуалният.

Тъй като чл. 19 а) от Закона за гражданската регистрация дава право на българските граждани на които принудително са променени имената по свое желание да възстановят предишните си имена. Този член от закона е нов от 2001 г. и аз се възползвах веднага, като упълномощих адвокатите си да заведат съответната процедура, предоставих им всички документи, включително акта за раждане, където фигурирам като Феим Юсеинов Чаушев, както и данни за родителите ми.

Вследствие на тази молба е било образувано гражданско дело номер 140/2001 г. по описа на Районен съд-Пещера. По въпросното дело е постановено Решение номер 152/05.04.2001 г., с което е уважен искът и е допусната промяна на собственото име от Петър на Феим и на бащиното ми име от Юриев на Юсеинов.

Не можах да се възползвам от това решение по семейни причини, тъй като бях в Германия и пропуснах 30-дневния срок, за да бъдат отразени промените в личната ми карта.

Изхождайки от факта, че притежавам Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община "Младост", ясно е, че Петър Юриев Чаушев и Феим Юсеинов Чаушев са имена на едно и също лице с еднакъв ЕГН.

През 2006 г. в Районен съд-Пещера е образувано гражданско дело номер 204 по описа на съда от 2006 г. Делото е образувано по искова молба на Районна прокуратура Пещера, по което вече има постановено решение, с което се отменя решението номер 152/05.04.2001 г., тъй като същото е постановено в нарушение на процесуалния закон.

Нарушението се изразява в следното - не са призовани по делото, което съм образувал аз, и не са спазени съответните срокове за призоваване ответните страни а именно Община "Крумовград" и Районна прокуратура Пещера.

Искам да подчертая, че за тези процедурни нарушения извършени от Районния съд аз не нося и не мога да нося вина, тъй като съгласно принципа на разделение на властите изпълнителната власт няма и не може да има власт над съдебната.

След извършена в тази връзка проверка от моите юристи бе установено, че аз не съм единичен случай и че пещерският Районен съд е извършил стотици такива нарушения, поради което през 2005 г. виновните лица са понесли съответната отговорност.

Вследствие на всички тези факти се оказа, че решението, което е постановено, е незаконно и аз трябва да водя ново дело. Беше ми казано от юристи, че мога да си върна името по административен ред.

За целта подадох нотариално заверено заявление в Община "Лозенец", където живея. След известно време длъжностното лице по гражданското състояние в Община "Лозенец" ми отговори, че исканото от мен не може да се извърши по административен път, а само по съдебен ред.

В настоящия момент адвокатите ми са предприели всички мерки съгласно българското законодателство по повторното стартиране на процедурата за възстановяване на предишните ми имена. Уверен съм, че в най-кратък допустим от закона срок процедурата ще приключи имената ми ще бъдат възстановени.

Името - Феим, дадено ми от майка ми, което съм носил до насилствената промяна, ще ми бъде върнато по закон".

"През периода 1997 - 2002 г., когато не заемам никакви държавни постове и единствено в качеството си на физическо лице - български гражданин, участвах в създаването на две фирми. Това са : "Вилфрид Ойлер" ООД, гр. София с 5% от размера на дружествените дялове и с 33% от размера на дружествените дялове в "АСПО" ООД, гр. София.

Фирмата "Вилфрид Ойлер" ООД имаше намерение да изгради складова база около летище София. За целта дружеството закупи недвижим имот от "Софийски имоти" АД. Но впоследствие мажоритарният собственик на дружеството се отказа от проекта и продаде имота на по-ниска от закупената цена.

От тогава до настоящия момент то не е извършило никаква търговска дейност. В началото на 2000 г. бе назначен ликвидатор на дружеството, а именно Павел Парушев. С Решение номер 4 от 24.02.2000 г. на СГС, Фирмено отделение, фирмата "Вилфрид Ойлер" ООД е заличена. Решението е вписано в Регистъра за търговските дружества под номер 45021, том 494, стр. 126.

Във връзка с участието си като съдружник в дружество с ограничена отговорност "АСПО СТАР" ООД София, вписано в Търговския регистър на Софийски градски съд, по Фирмено дело номер 5378/ 1998 г., заявявам, че към момента на учредяване на дружеството, съм бил свободен български гражданин и не съм заемал какъвто и да е държавен пост, който да е в противоречие с участието му в това дружество. Още повече, че участието ми е минимално, а именно - 33% от дяловете на дружеството.

Дружеството от самото учредяване до настоящия момент не е извършвало под каквато и да е форма, каквато и да било търговска дейност. Дори управителят на дружеството не е предприел необходимите действия за деноминация на капитала на дружеството, което от правна гледна точка, показва, че дружеството е извън търговския оборот. Дори прокуратурата е била длъжна да поиска прекратяване на дружеството от Търговския регистър по реда на чл. 70 от Търговския закон.

Изводът е, че дружеството съществува проформа, в разрез със законните разпоредби на ТЗ и ред други подзаконови нормативни актове, а именно Закона за деноминацията на лева.

От 2002 г. не се занимавам с никакъв бизнес и нямам бизнес отношения с никого.

Към момента на избирането ми за член на Света на директорите на "Дюни" АД не съм заемал длъжност в изпълнителната власт. Моето членство е било с цел да се популяризира България като туристическа дестинация.

От назначаването ми до настоящия момент не съм получавал никога и под никаква форма каквото и да е било възнаграждение за участието си в Съвета на директорите на "Дюни" АД, за което имам издаден документ от председателя на СД на "Дюни" АД.

Считам, че не съм нарушил българските закони с участието си в Съвета на директорите на това дружество. Участието ми в Съвета на директорите на "Дюни" АД по никакъв начин не нарушава разпоредбите, тъй като предметът на дейност на "Дюни" АД не може по какъвто и да е начин да бъде свързан с моите правомощия в качеството ми на заместник-министър на външните работи. Може би ако бях заместник-министър на туризма, икономиката или търговията това би се окачествило като противоречие, но не и в настоящия казус.

Подал съм молба от 2007 г. за напускане на Съвета на директорите на "Дюни" АД и чакам решението на Общото събрание на дружеството.

Няма нито един факт, който да показва, че съм използвал служебното си положение за лично облагодетелстване. Тъй като от участието ми в тези дружества не съм реализирал под каквато и да е форма каквито и да е приходи, не съм счел за необходимо да ги декларирам пред Сметната палата, още повече, че съм подал съответните молби и съм предприел съответните мерки за напускане на тези дружества.

С оглед на всичко гореизложено, считам, че не съм нарушил българското законодателство във връзка със заеманата от мен длъжност, както и морално-етичните норми, тъй като нито едно от тези дружества не е с предмет на дейност в области, свързани с моите правомощия. Още повече, че аз съм взел участие в тези дружества към момент, когато не съм заемал никакви държавни постове и съм предприел всички мерки за напускане на тези длъжности след заемането ми на тези постове.

По никакъв начин не би могло да става въпрос за конфликт на интереси, във връзка със заеманите от мен държавни постове и участието ми в тях".