Премиерът избра да говори на френски пред ООН

Виж репортаж на bTV

В момент, когато ролята и значението на ООН нарастват, съм особено горд да отбележа, че България е натоварена с отговорната задача да стане непостоянен член на Съвета за сигурност, каза премиерът в речта си на френски пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. (Виж пълния текст на изказването му и негови снимки в ООН от "Ройтерс" и "Асошиейтед прес".)

Осмелявам се да напомня, че борбата с тероризма ще бъде само частична без един морален и дори духовен ангажимент, заяви Симеон Сакскобургготски и добави: "Да не забравяме, че само преследването на материално благополучие не е панацея, съществуват и други ценности, които подобряват съдбините на народите. Нужни са истински ценности по отношение на "виртуалното общество", нужна е приемлива рамка, както за бедните, така и за богатите."

Премиерът подчерта ролята на България в Югоизточна Европа и по-специално като генератор на стабилност при регулирането на кризите в Западните Балкани. Ние смятаме предстоящите на 17 ноември избори ще бъдат решаващи за процеса на стабилизация и демократизация в Косово, каза още той. Министър-председателят изрично изтъкна българската позиция за мирното и трайно решаване и на други регионални конфликти - в Близкия Изток, в Африка и другаде. Сам изгнаник в продължение на 50 години, аз съм особено чувствителен към човешката драма на бежанците, чийто брой и страдания непрекъснато се увеличават, както е например в Афганистан, призна той.

В Ню Йорк Симеон Сакскобургготски присъства и на среща с Лигата за приятелство между Америка и Израел. Там премиерът ни подчерта, че България е единствената страна в Европа, където в края на Втората световна война еврейската общност е по-многобройна, отколкото преди това. (Виж пълния текст на изказването му там.) Министър-председателят започна словото си с припомняне на моменти от историята на израелската държава и мястото на своите баща и дядо в нея:

Преди сто години, през май 1901 г., Теодор Херцел посещава София на път за Цариград, където възнамерява да води преговори за правото да се основе еврейска държава. Посещението му е знаменателно за еврейската общност в България. Много от принадлежащите към нея, вдъхновени ционисти, по-късно стават членове на Втората алиа, за да участват в създаването на Ерец Израел. Тези български евреи никога не са били преследвани от спомените за погроми, защото в България никога не е имало такива ужасяващи престъпления.

През 1905 г. Вайцман, който е имал чести срещи с Балфур в Лондон, разказва какво става в Палестина. Вайцман му споделя трудностите иврит да стане официалния език на еврейската общност, мечтата си да основе университет и рисувалното училище ?Безалел? на Борис Шац.

По-късно Вайцман пише, че Балфур бил трогнат до сълзи. Десет години по-рано, през 1895 г., моят дядо княз Фердинанд Български, е също дълбоко развълнуван на церемонията по откриването на Художествената академия в София, основана от самия Борис Шац.

Българските евреи отнасят в Палестина не само своето изкуство и занаяти, но и топли чувства за страната, където са се родили. Нобелистът Елиас Канети пише за щастливото си детство в Русе, където еврейското и нееврейско население живее заедно в съгласие и приятелство.

През април 1932 г. баща ми, цар Борис III, подписва указ, с който назначава Моше Шелуш за първия български почетен консул в Тел Авив. Основава се Българо-палестински институт за търговия с участието на водещи членове на ционистката организация в България и за няколко години стокообменът се удвоява. Това се приписва отчасти на разрешението, дадено от българското правителство, заминаващите за Израел свободно да изнасят своите капитали и имущество.

През декември 1940 г. Моше Шелуш пише: ?Нищо не може да ми попречи да служа на България, която обичам, и на нейния държавен глава, който мъдро и с достойнство води страната си по пътя на прогреса...?

По-нататък в изказването си премиерът запозна съвсем накратко членовете на комитета "с последните събития в нашата страна". Той изтъкна, че резултатите от парламентарните избори не са били очаквани от политическите анализатори, и обясни станалото с "ширещото се недоволство от политическата класа, ниският жизнен стандарт и корупцията, която отблъсква така необходимите за България чуждестранни инвестиции".

В отзивите за тази среща (Повече...) бе изтъкнато, че на срещата в сряда вечер в Нюйоркския университет Симеон Сакскобургготски е изнесъл "неформална лекция", след която е половин час е отговарял на въпроси от аудиторията в Центъра по външни работи на името на Лилиан Върнън. Там българският премиер е бил представен от сина на Върнън - Фред Хокбърг, и президента на университета Еб Джей Олива, след което се е отправил към подиума без предварително подготвени записки и заявил: "Всеки може да ме пита за всичко."

Макар че може би въпросът се преекспонира, корупцията все още е враг на обществото, казал министър-председателят и изтъкнал на водещо място намеренията си за "борба с бедността" и "модернизация на енергийния сектор". Той нарекъл страната ни "остров на мира" в сравнение с други региони и подчертал, че добросъседските отношения са най-важни в конфликтните ситуации. Ние сме малка страна и не е в наш интерес да се месим в политиката на други държави или да даваме съвети", казал той.