Христо Мутафчиев мечтае да е министър в 'Големанов'

П�м �миерата на "Големанов" от Ст.Л.Костов, постановка на Мариус Куркински, е тази седмица в "Малък градски театър (зад Канала)" (TheatreOffTheChannel.org). За талантливия актьор и режисьор, който миналата година спечели "Аскеер" с Шекспировата "Зимна приказка", това е нов опит с български класик, след като миналата есен постави в Пловдив "Свекърва" от Антон Страшимиров. Главната роля е поверена на Христо Мутафчиев, а официалната премиера е днес.

Мутафчиев ще мери сили със славата на театрални колоси като Кръстьо Сарафов и Георги Калоянчев, които са изпълнявали Големанов в миналото.
Илка Зафирова е любящата и романтична баба Гицка - роля, емблематична за комедийната прима Стоянка Мутафова.
Владимир Пенев пък ще раздава европейски съвети за управлението и ще се задява с г-ца Големанова (Ива Динчева), облечен в шотландска поличка и цветни чорапки.
Светлана Бонин ще играе госпожата; в екипа са още Иван Петрушинов, Петър Калчев, Светлана Янчева и Стефан Илиев, пише вестник "Новинар".

Мариус е запазил за себе си и музикалното оформление, но работата по сценографията и костюмите е отстъпил на Петя Стойкова. Колкото до режисьорската му версия, тя не набляга на окарикатуряването на Големанов. Куркински го вижда като съвременен и умен български мъж, който мечтае да извърши нещо сериозно и голямо в живота си, обяснява "Новинар".

Проблемът на нашенеца е, че се поддава на изкушения, предава и себе си, и децата си, не се съобразява почтени или не са средствата, с които иска да постигне успеха си. Този сблъсък превръща ситуацията повече в трагедия, отколкото в комедия. Това е и едно предупреждение, че средата, в която живеем, с нищо не се е променила и продължава да подлага хората на изпитание. Спасението на Големанов, който от комичен се превръща в трагичен герой, е в лудостта, заключава режисьорът.

Осем десетилетия ни делят от времето, в което е писана пиесата - премиерата е била на 3 януари 1928 г. в Народния театър с режисьор Николай Масалитинов. Тя е била съпроводена със скандал, защото сценичната "мания за власт" публиката съотнасяла към министър-председателя и министрите. Масалитинов дори заплашил с оставка, ако се спре пиесата, припомня "Новинар".

Мястото на "Големанов" в ценностната йерархия на новата българска литература е измежду най-острите и мащабни произведения на критическия реализъм, при това в една област на комедията и сатирата, в която не само нашата, но и редица други литератури нямат много постижения. Големанов е страшен, една зловеща и смехотворна фигура, родствена с Алековия Бай Ганьо. (Из "Театралните постижения на Големанов", "Литературен фронт", 1978 г.)