Това е едно от най-големите кланета в историята, което предполага осъждане на палачите и трибунал като в Нюрнберг (какъвто скоро ще има под международен контрол), пише "Поен".
Изданието се връща десетилетия назад и припомня появата на кхмерите с червено-бели кърпи и превземането на Пном Пен. Дни след това започва тригодишен ад, довел до убийството на 1 700 000 души, т.е. 1/4 от населението на Камбоджа.
Страната се превърна в огромна лаборатория, в която маоистките идеи бяха доведени до крайност от желание хората да бъдат променени с всички средства.
"Юманите ебдо" също се спира на начина, по който "нощта се спусна над Кампучия". В името на една аграрна утопия, кхмерите довеждат населението до пълен глад, и то след насилствен труд по производство на ориз и непосилно напояване.
Всички знаци на "упадъчното общество" са забранени - цветното облекло, пишещите машини, радиото, телевизията, автомобилите, училищата, пощите, течащата вода, затворени са дори болниците и пазарите.
Пол Пот отхвърля също институцията на семейството и религията, отрича парите и се заема с езика...
30 г. след геноцида в Камбоджа какво става с бившите войници на Пол Поти как се изплъзват от закъснялото правосъдие, пита "Нувел обсерватьор".
Местен пастор споделя, че въпреки свободата и парите, много палачи са разкъсвани от виновност заради смъртта на близо 2 млн. души.
Клер Ли, християнка, оцеляла от геноцида, споделя опита си пред "Темоаняж кретиен". За да оцелее навремето, тази млада жена не имала друг избор, освен да мълчи. Да се прави, че не знае да чете и пише, защото образоваността по време на тирания не е предимство, а болест.
Мнозина интелектуалци правеха така, споделя тя. На всеки шест месеца червените кхмери търсели помощта на лекари и учители, за да оправят държавата. Отзовалите се никога не се завръщали...
Всичко приключва през декември 1978 г. след намесата на виетнамската армия, която слага край на господството на червените кхмери.
"Фигаро магазин" се връща към друго събитие от епохата - на 30 април 1975 г. виетнамската народна армия влиза в Сайгон. Тогава приключва войната във Виетнам и се слага край на близо 30 г. колониална епопея на битки с французи и американци.
Къде обаче е днешен Виетнам след десетилетия на комунизъм, пита "Фигаро".
Някакъв отговор дава репортаж на "Поен": "Случващото се в днешен Сайгон сигурно би накарало чичо Хо (Ши Мин) да се обърне в гроба. Сбогом на велосипедите и на младите момичета в традиционно облекло...".
Местен експерт казва: "Виетнамците се стремят да печелят пари. Индивидуализмът е на мода. Мнозина все още живеят в дървени къщички по реките. Други са наблъскани по съборетини в градовете. Но трябва да се чака, за да се резервира маса в скъп ресторант".
"Нувел обсерватьор" ни пренася още по на изток, в Шангхай, другата столица на света. Преди век са наричали този град "Париж на Далечния изток", днес той по-скоро минава за азиатски Ню Йорк.
Столица на една нова свръхсила. Мнозина анализатори търсят причините за този невероятен възход. Кое привлича мултинационалните компании от цял свят в Китай? Днес гигантски Шанхай, градът с хилядата кули, завършва най-дългия мост в света (31 км).
На корицата на "Курие ентернасионал" е най-могъщият човек в света след Буш - президентът Ху Зинтао.
"Монд 2" успява да се срещне със загадъчната госпожа Вонг - китайска милиардерка оглавява фондация, носеща нейното име, важен меценат в света на изкуството. Художник и галерист, тя развива съвременното изкуство в Китай, организира изложби, финансира творци, някои от които се установяват във Франция.
"Затворените творци правят политика. Но истинските артисти не се занимават с това, те правят изкуство", споделя пред "Монд" Ани Вонг за преследванията в своята страна.
"Пари Мач" пък публикува репортаж от Базел, Швейцария, където руснаци и китайци харчат цели състояния за часовници.
Един пример: часовник с хронометър, който струва само 10 000 евро, но върви заедно със спортна кола за 470 000 евро!
Само за година 300 души са се възползвали от офертата.
Други пък са луди по часовника бижу "Старисим", който струва 260 000 евро и е гарниран със звезди от диаманти...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!