Българските вестници днес, 1 септември 2004 г.

З�о �очва новият политически сезон и вестниците се надпреварват кой да обобщи по-подробно и по-оригинално политическия климат в момента. "Болките на хората - в дневния ред на политиците!", призовава "Труд", който на първа страница публикува снимка на просяк и няколко пачки с едри банкноти.

Изданието обобщава "болките" така - безработица, бедност, корупция. "Труд" подчертава дълбокото разминаване между тревогите на хората и законодателните приоритети на властта за новия сезон.

И наистина, депутатите се занимават с други неща, както показва водещото заглавие на "Монитор": "Изборите - през юни 2005-а, НДСВ твърди, че смените в кабинета не са актуални."

Депутатски листи, избори, пари от еврофондовете - това се мержелее пред погледите на политиците, пише в редакционен коментар "Труд", но все пак пожелава успех на народните избраници.

Парламентът гласува спешно 70 нови закона, допълва със заглавие "Новинар", за който обаче по-важно е изказването на бившия премиер Иван Костов.

"Костов тръгва на поход срещу 9 септември", пише изданието и продължава, че Демократи за силна България (ДСБ) ще реагира политически на опитите за реабилитация на датата 9 септември 1944 г. от страна на БСП.

"Циментирането на клиентелисткия модел" - така пък е озаглавен анализът на Георги Коритаров в "Новинар". Авторът се опитва да обясни защо новосъздадената партия на Костов толкова силно се стреми да наложи като тема за дебат въпросът за етническия модел, чрез атаките си срещу ДПС.

Нито една трагедия не бива да бъде превръщана в източник за правене на какъвто и да е политически капитал, подчертава Коритаров. Според него дебатът е юридически и трябва да се води съгласно европейската Рамкова конвенция за правата на националните малцинства, приета от България.

Партийната бюрокрация на ДПС се подчинява на същите правила, на които е изградена всяка друга бюрокрация. Но така се правеше и в СДС, когато лидер бе Костов. Така се прави и при Михайлова. Така се очертава и в ДСБ. Същото е в БСП...

Това не е етнически, а клиентелистки модел. Нека и турците, и ромите, и македонците в България сами да кажат спазват ли се техните права. Останалото е само циментиране на клиентелисткия модел, завършва статията в "Новинар". "24 часа" превръща сам себе си в новина, след като през нощта срещу вторник избухна бомба близо до редакцията на ежедневника, която беше последвана от телефонна заплаха.

Заплахата е цитирана с големи букви на цялата първа страница и гласи: "Не пишете кой кого елиминира, ще ви взривим". Инцидентът е описан подробно, като материалът е придружен със множество снимки.

На страница 11 отново четем за случая. Този път това са реакциите на колегите от останалите големи медии в страната. В редакционното каре "24 часа" заявява: "Не им се плашим!". Няма да спрем да пишем за това, което се случва в страната. Ще го правим със същата почтеност, задълбоченост и бързина, подчертават журналистите.

Ники Василев проваля строежа на летището, пише на първа страница "Стандарт". Изданието твърди, че вицепремиерът отказал да отпусне на строителите сумата от около 3 млн. евро, която е необходима за довършване на новия пътнически терминал.

Заради липсата на парите днес окончателно спира работата по проекта за реконструкция на аеропорта. От тази сутрин и последната българска строителна фирма "Монолит 3", изтегля техниката и хората си.

Вчера работа спря "Балканстрой", а в понеделник пръв се изтегли холдингът "Трейс груп". Николай Василев дори не посмя да се появи пред журналисти вчера, за да обясни защо проваля проекта, отбелязва "Стандарт".

С характерния си саркастичен и изразителен стил, Йордан Евтимов разсъждава в "Дневник" върху проблематиката на градската среда, където, като че ли всичко се ръководи от частните интереси за сметка на правата на жителите.

Паркове, улици и сгради изобилстват от билбордове и всякакви други кичозни реклами и точно те са на прицела на Евтимов. В интерес на истината всички дразнещи обществения морал реклами са замислени като провокации, а не като открити демонстрации на аморалност.

Причината е двусмисленият обществен морал изобщо. Така се закрепва неяснотата къде са границите на обществено приемливите образи. Ясно е, че присъствието на грозни и шумни визуални послания е зависимо преди всичко от целевата група. Но допускането им в официалните обществени пространства все пак трябва да бъде контролирано, подчертава Йордан Евтимов.