Отговор на тези въпроси пред сп. "Нувел Обсерватьор" дават двама интелектуалци - Адел Рифаат и Бахгат Елнадия, автори на книга "Ал-Сира", излязла под псевдонима Махмуд Хюсеин.
Огромната заслуга на тази книга е в описанието на пророка Мохамед такъв, какъвто е бил в действителност: освободен от суеверията, възникнали впоследствие около неговата личност.
Това, което прави впечатление, е, че Мохамед настойчиво повтаря, че е човек като всички останали; човек, който може де се заблуди; човек, чието мнение може да бъде оспорено.
Освен в случаите, когато Бог го използва пряко, за да изрази волята си.
През цялото време Мохамед повтаря: "Аз не съм Бог, аз съм само един човек, един пратеник."
Много са заблудите, възникнали около личността на пророка, пише "Нувел Обсерватьор".
Една от тях, която все още се поддържа от невежи имами, е, че той е творял чудеса. Това не само не е вярно, но е в пълно противоречие с Корана и е осъждано като форма на ерес.
Неправилно е също така да се смята, че всичко, казано от Мохамед, има задължаваща сила. Понякога неговите думи са израз на вкоренени традиции и обичаи, какъвто е случаят и с отношението му към жените.
В досие по темата "Мохамед и жените", изданието пише:
"Мохамед е едновременно като държавник, воин и мъж, който обича жените. Той забранява детеубийството и свежда полигамията до право на 4 жени, като поставя изискването да бъдат обичани в еднаква степен. Той заявява, че Бог му е наредил да обича жените и изисква одобрение за брака и от ответната страна.
В цялата книга "Ал-Сира" се набляга на приемствеността между исляма, юдаизма и християнството. Според авторите кървавото противопоставяне на представителите на трите най-големи монотеистични религии не се корени в различията между доктрините, а идва в историческия контекст.
Доказателство за това е, че макар и да отрича да е Син Божи, Мохамед признава Иисус за пророк. Посланието на книгата си авторите синтезират в една част от разказите за живота на Мохамед, в която се казва: "Когато Господ завърши творението си, той заключи: милостта побеждава гнева ми."
Главният редактор на "Нувел Обсерватьор" Жан Даниел пише в редакционния си коментар: най-важното във френския ислям е разделителната линия, която минава през него.
От едната страна са онези, които искат да го модернизират, а от другата са тези, които искат да ислямизират модерността.
В репортаж от Холандия репортер на "Шарли Ебдо" разказва какво се случва там след убийството на режисьора Тео ван Гог.
"Брадите искат да забулят лалето", пише изданието. Холандска депутатка, родом от Сомалия, която е сценарист на филма, е дори съдена от ислямисти, към нея има отправени и смъртни заплахи.
Заключението на "Шарли Ебдо": Днешна Холандия, страната на вятърните мелници и сиренето "Гуда?, е силно разделена в отношението си към исляма.
От своята корица сп. "Поен": пита: как християнството и юдаизмът да съжителстват с исляма?
В какво упрекват исляма, пита изданието и дава поредица отговори - в нетолерантност, в малкото място, което остава на свободния избор, в закостенялост, консерватизъм, в насилие. В насилието на тероризма, в насилие над жените, над децата, над книги.
"Европа е подчинена", твърди пред "Поен" Бат Йеор, британски историк от египетски произход, чиято книга "Еврабия" предизвиква полемика.
"Темоаняж кретиен" се пита: дали светският модел е решение на тези проблеми? Изданието смята, че по-скоро не. Светското начало не е някакво лекарство, нито може да излекува големите страхове на нашето време.
Какво място имат атеистите във всичко това? На този въпрос се опитва да отговори "Телерама" с помощта на френския философ Мишел Онифре, автор на книгата "Трактат по атеология".
Той смята, че проблема е не толкова във вярването или невярването, колкото в смесването на реално и въображаемо, на реално и виртуално.
"Ла Ви" дава друг пример - случващото се в Ливан. Там мюсюлмани и християни рамо до рамо се борят за своята свобода, разказва репортер на изданието.
"Пари мач" пише, че лидерът на опозицията Уалид Джумблат обещава да покани християни и мюсюлмани в бъдещо правителство след изтегляне на сирийските войски.
Сирийските спецслужби обаче продължават да контролират живота на всеки ливански гражданин - всичко се следи, записва и донася.
Политологът Уалид Шарара пише в "Юманите Ебдо", че този път американците са категорични относно изтеглянето на сирийските войски, както и ЕС, и че това се вписва в плановете на неоконсерваторите.
"Монд 2" се връща към 15-годишната гражданска война в Ливан и разказва какво се случваше в "ливанската барутница".
"Фигаро магазин" обаче критикува американската позиция към редица арабски диктатори под заглавието "Един ястреб пролет не прави".
Както и в останалите страни от Близкия изток, така и в Израел се наблюдава раздвижване на духовете, пише "Курие Ентернасионал".
Мнозинството от израелците приемат плана за освобождаване на ивицата Газа, изготвен от Ариел Шарон.
Остава да бъдат убедени и останалите около 350 000 заселници. Между тях са и ционистите. По-голямата част от тях са вярващи, но има и такива, които не са религиозни, и именно те са решени на всяка цена да "изгонят арабите" от Палестина.
Колко от тях са непоклатими относно тези свои възгледи? Дали това са 5%, както твърди един израелски наблюдател? Или 37% според последните изборни резултати, регистрирани от крайната десница.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!