Френският съботен печат, 18 декември 2004 г.

"Мн нд", който днес има кръгла годишнина (създаден е на 18 декември 1944 г.), отбелязва следното: "Едно от основните качества на ЕС е да окуражава стремящите се към реформи, за да се модернизират, да зачитат правата на малцинствата, да скъсат с хегемонистичните изкушения... Няма причини, поради които това педагогическо правило да не проработи с турците. При тях изборът е ясен: ако изпълнят условията, поставени от ЕС, ще бъдат приети за пълноправно членство след 10-15 години."

"Събитието е историческо - изтъква "Хералд трибюн". - Дори да сме имали и най-малките съмнения относно способността на Турция да се приспособи към ЕС, поведението на властите в Анкара на срещата на върха в Брюксел, ги заличи изцяло... Принудена в замяна на своето бъдещо членство да признае Република Кипър, Турция проведе усилен пазарлък, заплашвайки да напусне масата за преговори.

Така, както някога Италия защитаваше своя зехтин, Фарьорските острови (които са част от Дания) - своята зона за риболов, а Франция - статута на антилския банан, Турция постигна компромиса, приемлив за общественото мнение, който спасява националната чест."

А дали някой ден Турция ще стане част от ЕС? Въпросът не стои точно така според "Паризиен".

"Преди да надянат венчалната халка на пръста, 25-те и Анкара дълго спориха по зестрата", подчертава "Либерте дьо л'Ест".

"Европейските страни имат не повече от десетилетие, за да подготвят своето обществено мнение за идването на гиганта от Босфора. При липса на любов европейските ръководители ще трябва да намерят разумни основания, за да оправдаят бъдещата сватба. Няма какво да се лъжем: турският обожател може да се окаже прекрасна партия за ЕС като цяло и Франция в частност. Кой, с изключение на Париж и Анкара, защитава светската държава? Което е добра основа за граждански брак", заключава вестникът.

"Репюбликен Лорен" също изтъква, че пристигането на Турция в Европа "няма да е здравословна разходка".

В европейския клуб ще влезе една из основи променена страна, а "кипърското досие" най-добре показва каква машина за промяна може да е ЕС, изтъква изданието.

"Дерниер Нувел д'Алзас" припомня, че: "15 години преди своето членство Испания (при Франко) и Португалия (на Салазар) не бяха също модели на демокрация. А какво да кажем за Румъния, която ще стане член през 2007 г.(16 години след като се освободи от Чаушеску)? Турция пък открива нови хоризонти пред ЕС. В деня, когато тази страна се присъедини към ЕС, Европа ще е нещо повече от съвкупност от регионални сили - тя ще е обширна структура с тежест в свят на остра конкуренция и глобализация".

"Уест Франс" подканва Европа да прояви повече реализъм и яснота.

"Защо сте срещу членството на Турция в Европа?" - с това заглавие излиза "Франс соар" и изброява основанията за френската враждебност: арменския геноцид, исляма, имиграцията, демографията, човешките права, положението на жената и т.н.

Енергична реплика на "Юманите": "Когато Турция беше острие на НАТО на южния фланг на СССР, днешните добродетелни души не се вълнуваха от състоянието на свободата в тази страна."

И поглед към Близкия изток. Шимон Перес заявява пред "Фигаро":

"Решението за две държави - израелска и палестинска - е единствено възможното. Трябва да се даде земя, за да се гарантират правата на мнозинството евреи. Дори Шарон признава, че може да възпри терора, но не и демографията, така че трябва да се направи подялба."

"За първи път в Израел има мнозинство, благосклонно към създаването на палестинска държава. Бен Гурион също гледаше благосклонно на това", добавя Перес.

А "Либерасион" дава думата на кубинския дисидент Раул Риверо, писател и независим журналист.

Според него диктаторът Кастро тези дни е направил известни отстъпки, защото ЕС е осъдил арестите на опозицията и е взел съответните санкции.

Още едно основание да поискаме свобода за кубинските политически затворници, пише "Либерасион".