Българският седмичен печат, 7 март 2004 г.

Б�а �атства на прицел - това съзира "Капитал" зад новия закон за конфискациите и прави колаж, на който вътрешният министър Петканов позира на фона на имот на Косьо Самоковеца. Пътят към ада обаче е постлан с добри намерения, припомня ни изданието известната максима на Оскар Уайлд и се пита дали в случая нямаме отново потвърждение на правилото, че когато нещата не вървят, политиците се прикриват зад популистки каузи.

Какъв е проблемът отнемането на имуществото да става след влязла в сила присъда, пита "Капитал". Иначе рискуваме да пропилеем доста пари по глоби от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

"168 часа" отново разследва раздаването на ведомствени апартаменти. И установява: любовници на министри вземали държавните жилища. Това според изданието направили двама бивши и един действащ министър от кабинета "Саккобургготски". Влиятелна шефка на агенция в МС помогнала на младото си гадже да се вреди за апартамент.

Същевременно, настоява "Капитал", колкото приближаваме към ЕС, толкова по-трудно става синхронизацията между чиновниците от различни ведомства. Чиновници от всички министерства, синхронизирайте се, зове изданието в редакционен коментар.

"168 часа" решава да синхронизира призивите за патриотизъм и пита: къде са ви знамената? Без трибагреник на 3 март са домовете на министри и Ахмед Доган, убеждаваме се от снимките. Няма трикольор и на огромната къща на Слави Трифонов, който иначе непрестанно популяризира идеята. Какво излиза, пита "168 часа" - че има дитирамби, а няма национално чувство?

За да няма измъквания по всяка тема, "Капитал", решава да направи кръгла маса по въпроса да има ли референдум за ЕС. Мненията, естествено, се разделят. Според Стефан Попов ние имаме нищожен опит в пряка демокрация и няма смисъл от референдум. Иван Кръстев е склонен допитване да има, но веднага след приключване на преговорите. А Андрей Райчев задава въпроса каква би била ползата от такова допитване: "Хората да бъдат питани нещо за Европа. А какво ще отговарят? Най-много дали им харесва този преход и този елит."

И накрая, "168 часа" размишлява откъде пък внезапно изникна идеята за Велико народно събрание през 2005 г. И дали зад всичко това не стоят скрити помисли на Симеон Сакскобургготски. Защото Велико народно събрание открива различни пътища - дори за монарх или президент, ако бившият цар успее да прокара идеята и да се възползва от нея.