Според коментатор на "Фигаро" смъкването на Жан-Бертран Аристид от президентския пост обаче няма да реши проблемите на Хаити. Повечето от въстаниците са бивши хора на режима, сега сменили лагера, хора, замесени в трафика на дрога, които днес искат силово да поемат управлението на страната, предупреждава вестникът.
"Който казва "смяна на режима", предполага положителна промяна, докато и американците проумяха, че такава промяна в Хаити трудно може да бъде осъществена - констатира "Фигаро". - Затова този път са готови да послушат съюзниците си и да прибягнат до намесата на ООН. От интерес на всички е планът да успее, ако искаме и САЩ да свикнат да решават кризите по многостранен начин", пише изданието.
Свалянето на оръжията не означава тяхното предаване, допълва специалният пратеник на "Либерасион" от Порт-о-Пренс. Според "Юманите" хората в Хаити наистина не разбират защо първите международни войници осигуряват единствено охраната на дипломатическите мисии и министерствата.
Френската преса широко се спира и на "аферата "АЗФ", както я определя "Ест репюбликен". Става дума за тайнствена терористична група, носеща инициалите на взривен преди време химически завод в Тулуза. "Дерниер нувел д'Алзас" подчертава, че заплахите за нови взривове, дошли от името на тази група, не могат да не тревожат, особено седмици преди изборите, тъй като няма нулев риск пред лицето на решена на всичко банда. "Нувел репюблик дю Сантр Уест" съзира при употребата на терора копие от методите на "Ал Кайда".
"Монд" описва цял регистър от нови антитерористични мерки, които САЩ започват да прилагат спрямо африкански държави. Африка се описва като "сива зона" и база на тероризма. Освен известните четири страни - Мали, Мавритания, Чад и Нигер, - в списъка попадат Алжир, Тунис и Мароко, понеже хора на Осама бин Ладен се опитват да се установят в Северна Африка, търсейки места за тренировъчни лагери, каквито имаха в Афганистан. Според специалист по тероризма Вашингтон обаче рискува да попадне под влиянието на местните правителствата, които преувеличават заплахата, за да се сдобият с по-голяма финансова помощ.
И накрая, пресата отдава почит на Клод Нугаро. Според "Юнион" поетите осиротяха със загубата на човека, който бе на "ти" с джаза и джавата. За "Ла Кроа" Нугаро приспособи ушите ни към бразилската музика. Той беше нашият най-голям джазизпълнител - смята "Репюблик де пирине". "Ендепандан дьо миди" го определя като "синьо-бял блус" и пише, че колкото и заедно с Гензбур, той да смяташе "песента за малко изкуство", всъщност я превърна в нещо фундаментално.
"Прогре" не може да сдържи емоцията си при вестта, че го няма човекът, сближил толкова млади хора с джаза и фламенкото. А "Алзас" го нарежда редом до Фере, Брасанс и Брел, сред най-големите във френската музика.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!