Френският неделен печат днес, 28 декември 2003 г.

П�т традиция френския седмичен печат прави равносметка за изминалата година. "Ве Ес Де" поставя на челно място събития, свързани конкретно с Франция, например аферата "Канта". Певецът на групата "Ноар Дезир" очаква процес в затвор във Вилнюс след смъртта на актрисата Мари Трентинян. Изданието припомня и "мистерията от Тулуза" или аферата "Алегр". Става дума за поредица от истини, лъжи, потвърждения и опровержения.

И тази година, като другите, бе белязана от катастрофи. Огромният пожар в Калифорния, земетресението в Алжир... Тук правим уточнението, че ретроспекцията е правена без земетресението в Иран в петък. "Паризиен" обаче следи развоя на събитията в Иран. Изданието съобщава, че спасителните екипи пристигат в района на град Бам, където между 60 и 70% от общо 100 000 жители бяха убити или ранени. "Журнал дю Диманш" уточнява, че броят на жертвите може да се увеличи, тъй като повечето от селата около Бам все още са недостъпни за спасителните операции. Спасителите се опасяват, че може да открият там значителен брой загинали.

Друго природно бедствие сполетя Франция тази година- жегите. За две седмици починаха 14 802 души. "Експрес" публикува разтърсващ репортаж за забравените. Става дума за тези, които си отидоха в самота. Само в Париж те са 86. Най-младият бе на 36, а най-възрастният - на 97. Списанието припомня злощастната съдба на 50-годишната Мишел Делатр, починала на 14 август. Никой не потърси тленните й останки. Оказа се, че тя живеела от години в малък апартамент в хотел. Излизала рядко само за покупки. Издържала се от рента и малки икономии. Подобен е случаят на Мари-Франс. Тя била изоставена още при раждането си на 25 август 1914 г. Не се омъжила и нямала деца. Така си и отишла от този свят - сама в дома си, на 88-годишна възраст, на 12 август 2003г.

"Ве Ес Де" продължава с класацията на най-важните събития. В глава "Войни" попада преди всичко конфликта в Ирак. Сред снимките, които ще останат в съзнанието на хората е заловеният Саддам Хюсеин.

"Пари Мач" публикува среща с американския президент Джордж Буш и неговата съпруга. Въпросът е как държавният глава научил новината. Буш разказва как приел в Кемп Дейвид министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд. На другата сутрин Конди, както Буш нарича съветника си по националната сигурност Кондолиза Райс, му позвънила, за да потвърди новината. Обадил се и баща му - Буш-старши. Той поздравил сина си и казал, че това е голям ден за Америка.

Приключвайки с темата Ирак, Джорд Буш споделя как се отказал от цигарите. "Започнах да правя упражнения", казва той, "20 минути тичане на ден представляват чудесно превантивно лечение".

Затваряйки страницата на съкровеното интервю с американския президент, "Пари Мач" предлага репортаж за "истинското лице на войната". В болница в Тексас се лекуват най-тежко ранените американски войници. Много от тях са преживели ампутации. Само че войниците не са критични спрямо правителството си. Много от тях са загубили илюзиите си. Като 23-годишния Алън, който смята започването на войната за глупаво, но е на мнение, че причините са основателни, най-вече заради Саддам.

Освен Джордж Буш, други двама ръководители привличат вниманието на седмичната френска преса - руският президент Владимир Путин и италианския премиер Силвио Берлускони. "Нувел Обсерватьор" посочва капаните, заложени пред Путин - бедността и престъпността.

"Експрес" прави опит за равносметка на италианското председателство на ЕС и на италианския премиер. Изводът е "фиаско". Според изданието Берлускони не успя да се издигне на висотата нито на Европа, нито на страната си. Следват изброени някои от най-големите гафове на Силвио Берлускони.