Aмериканците твърдят, че държат и Кербала, отбелязва "Фигаро". Същевременно днес ще се състои срещата Буш-Блеър, която въпреки че е с изключително напрегната програма (тръгва от мирния процес в Северна Ирландия и стига до Палестина) със сигурност ще бъде фокусирана върху Ирак, прогнозира вестникът.
Именно фокусирана върху Ирак е антивоенната кампания, започнала миналата седмица в България, обявява "Монд". Българската социалистическа партия връчи на правителството списък с близо 900 000 подписа срещу войната. Социалистите решиха да открият един вид обществена консултация без юридическа стойност, докато същевременно страната е член на коалицията, ръководена от САЩ и Великобритания, допълва вестникът. И отбелязва, като се позовава на скорошно проучване на общественото мнение - близо 71% от българите смятат, че страната им не трябва да подкрепя военна операция в Ирак.
И отново поглед към Багдад и по-конкретно към военната тактика на съюзниците - някои американци мечтаеха да превземат Багдад така, както съюзниците превзеха Париж през 1944 г. Има обаче три съществени разлики от този идеален сценарий, отбелязва военният анализатор Жан-Луи Дюфор в анализ за "Фигаро". Първо, в Багдад няма да възстанат срещу собствените си управници. Второ, те не се хвърлят в прегръдките на своите освободители. И трето, тъкмо влезли, блиндираните американци излязоха от града. Представяте ли си, ако това се беше случило през 1944 г., колко разочаровани щяха да бъдат парижани, заключава авторът.
И още за тактиката на съюзниците - на един от командващите иракската армия е била предложена амнистия и убежище във Великобритания в замяна на това да разкрие важни тайни за режима на Саддам, разкрива "Таймс".
A още преди войната да е приключила САЩ вече подготвят петролното бъдеще, пише "Фигаро". Te вече чертаят бъдещата енергийна политика на страната, която държи 11% от световното петролно богатство. И смятат да го разпределят между британски и американски компании за сметка на френската "TotalFinaElf", допълва вестникът. И всичко това - още преди Багдад дори да е паднал.
Какво ще бъде бъдещето на Близкия изток след Ирак, пита "Монд". Защото реконструкцията на тази страна, съсипана от 35 години диктатура, три войни и 12 години ембарго, ще бъде приоритет на САЩ. Kрайно настроените политици във Вашингтон се надяват след войната антиамерикански настроените режими да паднат, а Саудитска Арабия да развие позициите си. Реалистите обаче смятат, че на първо място трябва да бъде уреден израело-палестинският конфликт.
Защо обаче Саддам Хюсеин продължава да упорства, пита "Либерасион". Защо той продължава да води тази битка, която в очите на всички вече е загубил? Защото тук не става дума той да се надява да спечели. Трябва да се изключат и всякакви съпоставки с последните дни с нацисткия режим. Може би той просто избягва абсолютната и лесна капитулация, като по този начин ще представи нещата като победа.
Oсвен военна цел Багдад обаче е и град символ, отбелязва "Ла Кроа" в специалното си досие, посветено на иракската столица. На американските сили им бяха необходими 18 дни, за да влязат в столицата. След първоначалния пробив те излязоха също толкова бързо. Причината - стратезите не бяха начертали начина за окончателното превземане на град. Сега остава въпросът ще съумеят ли американците да бъдат достатъчно мъдри, за да свалят режима, като пощадят същевременно цивилното население. A иначе да завземеш Багдад е равнозначно на това да се добереш до същински символ, да влезеш в един емблематичен за знанията на света, на Ориента град. В древността са казвали, че в Кайро са се пишели книгите, в Бейрут са ги печатали, в Багдад са ги четяли. Багдад, който е имал 100 библиотеки и Дом на мъдростта. Сега остава надеждата Багдад, чието древно име е Medinat-al-Salam, или Града на мира, да съумее отново да се превърне в символ на арабското обединение и на гордостта на Ориента, заключава вестникът.
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
