Българската седмична преса, 6 април 2003 г.

С д дна и съща снимка излизат на първа страница "Капитал" и "168 часа". Тя е на вицепремиера Василев, а поводът - провалът с "Булгартабак". Според "Капитал" откъдето и да се погледне, това си е Kinge size провал. И вторият опит за приватизация на "Булгартабак" приключи неуспешно заради политическо късогледство. Нямаше как сделката да не се провали, отбелязва "Капитал", понеже политиците искаха да вкарат бъдещия купувач в готов облик: социално ангажиран като държавата; експортно-ориентиран като "Филип Морис"; да не жали финансови ресурси като скандалния бизнесмен Майкъл Чорни; да има първокласна репутация и нисък риск за некоректно отношение към държавата като "Дойче банк". А какво да кажем за самия Николай Василев, който забърква нещата около "Булгартабак", пита "Капитал" и му посвещава портрет като пример за "побългаряване на юпитата".

"168 часа" излиза с колаж на първа страница, над което се мъдри огромното заглавие: "Паразит". Съществото е представено като гъсеница, прояждаща тютюнев лист, а физиономията е на Николай Василев. След което изданието разгръща своята версия: НССС е написала доклад по случая. Всички купувачи, освен "партньорите", били определени като опасни за "националната сигурност". Сега вицепремиерът Василев щял да продава "Булгартабак" на парче.

Това за провала на седмицата. Следват очакванията около 6 април. "Капитал" дава думата на социолозите. Сондажи сочат, че за 72 % от населението премиерът не следва обещаната линия. В отговор да обясни, защо е така, агенция "Маркет линкс" пита: А защо обещанията бяха неизпълнени? Отговорите: 27 % смятат, че обещанията не са били реалистични; 22 % я отдават на неуменията на министрите: 21 % на наследеното, 20 % на непознаването на българската ситуация.

"168 часа" твърди друго: ще има нова реч за 6 април, но тя се пише в чужбина. И то от дежурния царски писач на речи - Константин Иванов, който работи в Брюксел. Точно това е проблемът, отбелязва "168 часа". Запознати прогнозират, че речта ще е слаба, в нея ще има само няколко ефектни фраза, заимствани от франкофонски премиери, доколкото авторът й в Брюксел не е запознат с обстановката в България.

А може в последния момент Симеон да се откаже да говори, той е непредвидим, споделя царски депутат. Освен това бившият цар просто няма какво да каже, нито с какво да се похвали - като премиер или лидер. Партията НДСВ е куха, без структури, не е участвала на избори. Освен в Неделино, където ги изгуби.

И това не е всичко, настоява "168 часа". Симеон има личен проблем - той наистина недовижда. 65 годишният премиер чете документите с огромна лупа, споделят сътрудници от МС. На "Дондуков 1" вече е издадена заповед всички документи да се печатат на шрифт "Таймс ню роман - 16 пункта". Но и това не било достатъчно. Симеон не може свястно да прочете нито една реч. Пореден пример било посещението на Симеон на 7 март в парламента. С пристигането си, той видял, че 30 души го чакат с плакати. Усмихнал им се, тръгнал към тях, после се сконфузил и извинил. Оказало се, че това не са приветстващи го граждани, а протестиращи журналисти от БТА. . Ето версията на човек, който го познава: "За Симеон е нормално да го чакат приветстващи го граждани. Той не вижда и от десетина крачки не може да прочете плакатите. После разбира, че нещо не е така и се извинява, без да се ориентира в ситуацията".

"168 часа" дори търси мнението на лекар очни болести. Това е д-р Жанет Панова, която твърди: "'слабото зрение изолира човек от света, води до депресии и желание за самоубийство".

Помислете само - "колко пошло беше всичко, а успя", констатира Явор Дачков във в. "Анти". И разказва как при първите журналистически въпроси към царя, а и негови критики, хора го спирали по улицата с думите "Не ви е срам да говорите така за този свят човек". И още, припомня Дачков, Коста Цонев дори искаше да удря шамар на журналистката Ива Петрони заради интервю със Симеон. И тогава Симеон не можеше да отговори на нито един въпрос, но като че ли ставаше с това още по-симпатичен на населението. Днес, пише Явор Дачков във "Анти", най-мрачните прогнози се сбъднаха: "държавата спира да работи, болниците остават без пари, никакви чужди инвестиции, неконтролируема престъпност, хаос".

"Детонация" в рубриката "Весел книгопис" препечатва обръщението от 6 април (поради изчерпването на томовете на Тодор Живков). С едно уточнение - самоозаглавявайки царското обръщение "Бог да ви е на помощ". А в опит да определи ситуацията, Рени Нешкова в "Детонация" говори за "регенерация на опашката".

"Капитал" се спира на други недоумения - етническите изказвания на вече бившия зам. областен управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед и подчертава, че не бива да мислим, че атаката срещу Конституцията е случайна. "Етнизирането" просто тлее и в България.

"168 часа" също се спира на "мечтанието Реджепово". И го призовава: като иска толкова добре да научи турски, да се запише на курсове. Никой не може изцяло да изпълни изискването за майчин език, коментира "168 часа'. Дори дава пример с премиера Сакскобургготски - майчин език - италиански, бащин - немски, гражданство - българско, вероизповедание - православие. Лошо ли му е, пита "168 часа", полиглот отвсякъде.

След което "168 часа" обръща поглед към войната в Ирак и публикува репортаж за иракски бежанци у нас в лагера в с. Баня. От снимките виждаме как "политическите емигранти" учат български, пишат на черната дъска Багдад и мама, гледат телевизия, пият и ругаят Саддам. Засега в лагера в с. Баня има 20 иракчани. А в статия в "Капитал" посветена на "войната и бъдещия световен ред" културологът Александър Кьосев стига до по-скоро песимистично заключение. "Нищо чудно, настоява той, пред натиска на суперсилата "стара Европа" да преразгледа някои от проектите си за максимално широко еврочленство. А що се отнася до новата война, пише Александър Кьосев, тя ще е нетериториална и нересурсна - с бавни полицейски акции и пълзящи терористични актове. Така светът може би ще бъде споходен не от нов световен ред, а от нова вълна на унищожителна омраза по целия свят - вълна с непредвидими последици".