Българската седмична преса, 16 февруари 2003 г.

О�с �сякъде войни. Изпърво вътрешни, настоява "168 часа". И показва в колажа на броя си как премиерът Сакскобургготски, играейки си на "люш-люш" с дървеното конче на царската парламентарна група (увенчано с главата на Пламен Панайотов), брои: "ние, вие, те". За да спаси кабинета в иракската криза, Симеон иска помощ от Първанов, твърди изданието. Целта на тайната договорка била: БСП да спре атаките срещу правителството, докато трае международната криза.

И така, допълва "168 часа", премиерът изчезна за три дни "по лични причини", но вместо от Цюрих (закъдето уж замина), се върна от Мюнхен. Заговори се и за поредица от негови срещи с отцепниците от НИЕ.

"НДСВ се опита да се разцепи и не успя", коментира Явор Дачков от страниците на "Анти", доколкото в последния момент един от отцепниците се отказа. Нищо чудно, коментира Дачков: "царската група се разпада бутафорно, защото беше създадена бутафорно. Краят на една илюзия винаги идва по недодялан и нелеп начин". Според "Капитал" (не)учредяването на НИЕ е само буря в чаша война. 62 % от анкетираните от агенция "Алфа рисърч" обаче смятат, че това ще разпадне мнозинството на НДСВ.

А иначе, подчертава "Капитал", мнозинството затъна и в "медийни войни". Целта на НДСВ е ясна - да смени ръководството на БНТ и да установи политическо влияние върху медиата. Всяка нова власт го прави с БНТ и БНР, подчертава изданието, ала рядко на някой се е налагало да прави втора рокада на "Сан Стефано" 29. След което "Капитал" прави по-дълбинен анализ на ситуацията.

Понеже властта иска да наложи контрол, подчертава "Капитал", ала в същото време не може да не се отбележи, че БНТ е в катастрофално финансово състояние и с напълно обезличена програма. С три пъти повече бюджет и десет пъти повече персонал от btv, БНТ прави два пъти по-малко гледана програма, а мениджърът Гоцев пренасочва ресурси към частни кръгове и интереси.

Неправителствените организации пък традиционна атакуват медийния закон, пише "Капитал", без да си дават сметка, че в случая укрепват позициите на двойката Гоцев-Кеворкян. Изходът, настоява "Капитал", е: БНТ и БНР да се приватизират (като държавата запази примерно финансирането на радио "Христо Ботев" и радио "България").

И накрая - войната в Ирак е на хоризонта. Тя вече е и "наша война", твърди "168 часа", доколкото пращаме доброволци. Следва репортаж от Мусачево. Там рейнджърите тренират за последно, готвят се да ги командват американци.

След което "168 часа" публикува и обратен репортаж - за 'българския фундаментализъм". Село Устина, Пловдивско. Сред селските къщи лъсва модерно училище. Мирише на боя, лак, дърво и пари - четем в "168 часа". Училището е дело на фондация "Давудоглу". "Те нямат разрешение да извършват религиозно-просветна дейност" - категорични са от Дирекция по Вероизповеданията. Училището действа, а негови ръководители в статия във в. 'Мюсюлмани' прославят ударът на чеченците в театъра в Москва.

Ашим Асан, бивш председател на религиозна ислямска фондация, свидетелства пред "168 часа", че е бил вербуван лично от хора на Бин Ладен. В репортажа откриваме и историята на софиянката Данина Пеева, която слага фередже и заминава като жив щит за Багдад. А чия е всъщност българската позиция за Ирак? - пита от страниците на "Анти" социологът д-р Антоний Гълъбов. И определя нещата така: при разделението между Европа и САЩ по кризата, днес има официална българска позиция, която не се подкрепя от общественото мнение.
Има и обществено мнение, което не е формирано на базата на гражданска позиция. А някъде встрани останаха мненията, които твърдяха, че страната ни има и национални интереси, коментира социологът Антоний Гълъбов.

"Капитал" превръща в "тема на броя" разследване на италианския в. "Република", посветено на "братята Чорни, Тайванчик и сенчестият руски капитал в Европа". Причината, настоява "Капитал": "активното присъствие на Майкъл Чорни в бизнеса, приватизацията, медийния и в спортния живот в България". В публикацията на "Република" братята Чорни се обвиняват в изпирането на стотици милиони долари и в поръчкови убийства около контролирането на производството на руския алуминий.

Според "168 часа" българската демокрация е изобщо в сянка, особено от гледна точка на стила на управление. Изданието номинира дори цял "министър в сянка". И това е Неджет Моллов, който не само е без портфейл, но, според изданието, никой не може да каже какво е свършил за една година. Какво чудно тогава, пише "168 часа", че насред цялата галиматия и навръх разпада на мнозинството "Симеон изчезна".

"Къде е той?", питали се разтревожени служители на МС. И гадаели тих преврат ли е станал, че царят се е изнесъл толкова скоропостижно и дали народният съд ще им прости, че са се забъркали с монархията. Оказа се, че "Той" е в чужбина - разказва "168 часа". Проблемът щеше да е смешен, настоява изданието, ако не беше сериозен. В България не е имало случай, в който първият човек да изчезва, като уведоми само личната си секретарка. Дори хан Крум, допуска "168 часа", преди да нападне Никифор е уведомил болярите си. За две години, констатира "168 часа", Симеон така и не разбра, че макар и да е обучаван за цар, всъщност е министър-председател.

А в суматохата от войни и дандании, изминаха две години, откакто певецът Гошо Минчев отлетя в друг свят, припомня "Анти". Васко Кръпката, събрат на легендарния бард на рокендрола (добре познат на слушателите на РФИ-София) прави равносметката: "Музиката на Гошо Минчев остана да се мъчи тук сред глутницата на агресивността и агресията на сладникавата, постестрадна, посткомунистическа част от същата. Бунтът на неговите песни е черен гологан в слави-шамаро-азиатското музикално блато на България".