Френският седмичен печат, 15 декември 2002 г.

Н�ъ �ъзможно е да го избегнем - Саддам Хюсеин е навсякъде по страниците на седмичниците. Но дали е той? "Фигаро магазин" от първа страница повдига въпроса за двойниците на иракския президент. Интервюиран немски лекар твърди, че са поне трима, след като сравнява снимки и видеоматериали, на които е Саддам. Освен това известно е, че Сталин и Мао също са имали двойници. Историята започва да става смешна, когато се сетим, че посетителите в Багдад вече не знаят със сигурност дали са срещнали своя идол. Доктор Бухман потвърждава: поне на два пъти лидерът на австрийската крайна десница Йорг Хайдер е бил приеман от фалшивия Саддам.

В момента обаче в Багдад кипи невероятна активност, пише специалният пратеник на "Пари мач". Журналистите от цял свят не искат да пропуснат първия инцидент с оръжейните инспектори. Инспекторите на ООН са буквално преследвани от колите на телевизиите. "Всяка сутрин - два конвоя. Едните са инспекторите, а другите - медиите, които не спазват никакви знаци, за да са сигурни, че няма да изпуснат случая." Американците също дебнат погрешните стъпки. "Джордж Буш е с пръст на спусъка. Засега пушките още говорят в пустинята", пише изданието.

От страниците на "Нувел Обс" Жан Даниел заклеймява подготовката за една нова война. След което, по повод на решенията за Турция, главният редактор на "Нувел Обсерватьор" настоява историята и географията да си дадат среща. "Поен" също се спира подробно на случая "Турция" с анализ на времената на Отоманската империя, включвала някога голяма част от Балканите.

И накрая - 2002 г. е към края си. Време за равносметки. "Фигаро магазин" припомня руините на дискотеката в Бали, московския театър на улица "Дубровка". А също и снимки на Елизабет Втора, която плаче на погребенията на своята майка и на сестра си.

"Експрес" в тази връзка говори за "annus lacrimalis" - сиреч сме в годината на плача. Плачът е хипертенденция, настоява изданието и се обръща към философа Мишел Лакроа, който говори за "голяма реабилитация на емоционалния живот". Жените пък плачели пет пъти повече от мъжете.

А над какво плаче Франция? "Фигаро мадам" се бои, че "Мис Франция" се разсъблича. "А "Мариан" се спира на положението на жените в Африка - тежък труд и много СПИН. "Пари Мач" пък - на загубите на Майкъл Джексън: 30 млн. долара загуби от неосъществени концерти и една съсипана кариера.