Българският печат днес, 22 ноември 2002 г.

"НТ ТО ни взе", оповестява "Стандарт". "НАТО покани България да се присъедини през 2004 г. ("Дневник"). "Поканиха ни" ("Труд"). "Хайде: Костов плаче, Паси - също" ("24 часа"). А "Пари" обобщава: "България горда с поканата за НАТО, София посрещна с камбанен звън и шампанско дългоочакваната новина от Прага". Страната ни първа бе спомената от генералния секретар Джордж Робъртсън сред поканените седем държави. 15 минути биха камбаните на "Св. Александър Невски". Депутати, министри и атлантици гръмнаха шампанско. Министър Соломон Паси обяви от чешката столица: "България вече не е същата".

Или както обявява "Дневник": "Добре дошли в света на правилата!" Защото, убеден е вестникът, поканата е началото на края на българския национален политически и икономически риболов в мътна вода. 21 ноември 2002 г. е датата, на която страната ни окончателно прекрачи отвъд чертата, която ни разделяше от Европа 58 години. Втората световна война приключи вчера. Поканата в Прага сложи край на Ялтенското споразумение, идентично звучи и "Стандарт".

"Вътре сме, ами сега?", стряска се обаче "Дума". Не е време за фанфари, допълва "Труд". Защото според вестника, поканата е исторически реверанс, а до истинското ни приемане в алианса трудното тепърва предстои. България обаче не трябва да плаща цена. По-скоро става въпрос за взаимен интерес, убеден е бившият президент Петър Стоянов в обширно интервю за "24 часа". Колкото до взаимния интерес - това е разширяването на територията на демокрацията. А във войната срещу тероризма всеки съюзник е добре дошъл. От своя страна България - малка страна, в тежка посткомунистическа реформа - не би могла да разчита на по-ефективна организация от пакта, допълва Петър Стоянов.

Когато преди повече от десетилетие Ралф Дарендорф си е мислел за точна метафора на прехода към демократично устройство, някои от нас са се изкушавали да си представят неговия край. И са го свързвали с моменти като този. Поканата към България за членство в пакта ни дава обаче безпрецедентно геополитическо спокойствие на завършено движение, с което се преминават важни граници. Границите на кухия абстрактен дебат за мястото на страната в преструктурирания посткомунистически свят и за контурите на политическата подредба на българското общество, категоричен е политологът Владимир Шопов в анализ за "Дневник". Затова и поканата за НАТО е важен предел. Стоейки в края на долината на сълзите, може би в този момент идва истинското усилие на страната по създаването на собствена реалност.

Тази новина обаче не бе чута от депутатите. Народните представители от НДСВ и ДПС пропуснаха вчера мига, в който България бе поканена в НАТО. Те обсъждаха бюджет 2003. В този момент сините изпаднаха в еуфория, червените приеха новината сдържано, разказва "Труд". И предава напрегнатия разговор между пресдиректорката на кабинета Цветелина Узунова и шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов за това, че групата и присъстващите министри не гледат събитието: "Пламене, Прага започва! Министрите трябва да гледат! Ще станем за смях!". И отговорът: "Няма да гледат! Това е бюджетът! Ще станем за смях, ако изпуснем кабинета", опънал й се той според вестника.

Колкото до бюджета... Бюджетът прескочи първо четене, само НДСВ и ДПС подкрепиха държавните сметки в парламента, обявява "Пари". Бюджетът мина на първо четене с вяла дискусия, НДСВ и ДПС приеха сами бюджет 2003, допълват "Дневник" и "Монитор". У нас не можеш да питаш, но и хората, които си избрал да защитават интересите ти, показват пълна незаинтересованост, коментира "Труд" характера на бюджета и поведението на НДСВ. И в крайна сметка дали проблемът е в липсата на идеология или на общи икономически цели, както писа вестник "Таймс", във всеки случай короната избра, но не успя да сплоти тези останали в момента 115 човека, допълва вестникът, чиито интереси се разсейват през призмата на страха им да не ги изпъдят от властта.