А иначе какви ли живи цели ще порази снарядът? Защото синият шрапнел пак избухна, прави паралел "Труд" и така обявява решението на Едвин Сугарев да подаде оставка от НИС на СДС. Едвин изостави Надежда, експосланикът избрал свободата пред партийната дисциплина, допълва "24 часа". Трябваше да държим по-твърда опозиционна линия, споделя самият той една от причините за решението си в интервю за "Дневник". Надежда Михайлова се опитвала да му наложи хомот, допълва хипотезите "Труд". Ако лидерът на СДС обаче се е опитвала да налага някакъв хомот, то това е хомотът на съобразяване с решенията на мнозинството. А пък и трябва да се признае, че тя твърде дълго се прави на дипломат в партията. В името на същата тази партия, тепърва Надежда ще има да й налага хомоти, убеден е вестникът. Защото тя трябва да прави правилната политика, която да събуди интереса на обществото. А освен това не трябва да се забравя, че идват и местни избори. И ако там тя се провали, това вече няма да й го простят.
Има действително неща, които не могат да бъдат простени и забравени. Които трябва да бъдат помнени, както обявява "Стандарт". Помнени като 11 септември 2001 година - денят, в който адът влетя в Манхатън. Защото изтече една година от ерата Осама, отбелязва "Дума". Какво е положението днес, една година по-късно - бази и мисии са в повишена готовност, световна тревога за 11 септември, разкрива "Монитор". Крият вицепрезидента, опасност от атентати, допълва "24 часа". Действително светът вече не е същият. Не е и такъв какъвто беше преди 6 месеца. А политическият пъзел на планетата непрекъснато се пренарежда, допълва вестникът. Когато човек се върне една година назад обаче неминуемо си задава въпроса дали всички тези хора загинаха напразно. И дали нещо друго освен смърт, прах и огъната стомана може да бъде открито под останките на Световния търговски център. Защото животът на всяко човешко същество поне малко е докоснат от трагедията. И затова първото, което трябва да направи е да приеме несигурността и страданието. И да запълни празнината, която се е отворила в него с нещо ново, разсъждава писателят Паулу Коелю в "Дневник". И всъщност това събитие предизвика огромна промяна в света и хората и тези, които загинаха не умряха напразно. Те накараха всеки един от нас да преосмисли собствения си живот и ценности и ни подтикват към съдбата, за която винаги сме мечтали да имаме, но никога не сме намирали смелост да уловим. Защото тази човешка трагедия всъщност ни позволи да отворим собствения си мироглед и да се вгледаме в смисъла на живота си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!