Френската седмична преса, 8 септември 2002 г.: Темата е 11.09

Две запетайки в небето на Ню Йорк. Така сп. "Енкорюптибл" представя двата боинга в сблъсък със Световния търговски център преди една година. Две запетайки пред финалната точка, въпросителна. Или преди появата на "един нов свят", поне според "Нувел Обсерватьор". Почти всички френски седмичници посвещават новите си броеве на годишнината от 11 септември. Десетки страници, десетки снимки. Спомнят си, че на този ден небето над Ню Йорк е било синьо. Синева и след това нищо. Само прах. Следват снимки, на които виждаме само развалини, пепел и кръв. Оказва се, че и година по-късно ужасът си остава същият: същият потрес, същата ненамаляваща сила.

Снимки и свидетелства. Това е новият броя на "Пари Мач". Изданието отделя на трагедията цели 60 страници. Всички снимки са от изложбата "Ню Йорк, демокрацията на фотографите". "В тези няколко думи - отбелязва директорът на "Мач" Ален Женестар - се крие всичко. Те означават, че никой, че нито един терористичен акт не може да разруши един град, една култура, доколкото свободата да пишеш и свидетелстваш в образи е винаги тотална". "Ню Йорк остава изправен докрай, въпреки ужасите и облаците дим".

А животът продължава. Въпреки страха. Свидетелството е Дебора, оцеляла от квартала. Понастоящем в нейния апартамент телевизорът е по цял ден включен на Си Ен Ен. "Когато се будя нощем, увеличавам звука и ако чуя реклами, знам, че всичко е наред", казва тя.

А ето и го и нюйоркският ренесанс. "Фигаро магазин" разказва за "бейби-бум след 11 септември". 25% са се увеличили ражданията в клиниките в Бруклин. Любовта е вече абсолютен приоритет, пише кореспондентът на "Фигаро".

Изданията не забравят и Афганистан. Манхатън, Кабул - два свята към един нов свят. В наистина впечатляващ репортаж фотографката Изабел Езраи от "Фигаро магазин" представя "първото лято на афганистанските жени". Воалите падат, усмивките се връщат, виждаме снимка на майка, която кърми детето си. Кабул, септември 2002 г.

Но ето че след съчувствието идва и ред на обвиненията. "Светът е американски, и то все повече от 11 септември насам", настоява "Нувел Обсерватьор". Недоволството на Жан Даниел от действията на Буш е очевидно. "Вървим към еднозначен американски арбитраж", пише той в коментарната си рубрика. Жан-Клод Гийбо в "Ла ви" също настоява да си изясним нещата: "Ако до вчера всички бяхме американци, да не би днес да сме станали анти-американци". Директорът на "Поен" Клод Имбер също говори за "антиамериканска обсесия" и призовава за умереност във възгледите.

А къде ще бъдете на 11 септември 2002? На кино и защо не, ако живеете в Европа, питат френските седмичници. В сряда, на 11 септември, подчертават те, из Европа тръгва необичайна документарна серия от 11 късометражни филми, озаглавена "11 минути, 9 секунди и един образ". Съобщават ни и за нов филм с Шон Пен. В "Журнал дьо диманш" Жан-Клод Морис обаче не крие съжалението си, че нито един филм не говори за жертвите от атентатите.

А един филм видимо ще постави проблеми. Става дума за документален филм на египтянина Юсеф Шанин, който си поставя за цел да покаже насилието в палестинските територии, причинено от Израел. "Фигаро" обаче определя филма като много спорен и пише, че той е "всичко, но не и Шанин", имайки предвид сполучливите филми на режисьора. Самият Шанин разпалено се защитава и пита в свое интервю: "Не може ли да обичаш САЩ, но да си гневен?". А Жером Гарсен от "Нувел Обс" му връща репликата в рецензията си "А не можеш ли също да обичаш филмите на Шанин, но да си гневен?".