Българската седмична преса, 28 юли 2002 г.

Л�о �овно лято. За това ни подготвя "168 часа", при това в синьо. Нищо общо с Гершуин, а с опитите на управляващото мнозинство да разшири коалицията си - разбираме от колажа на първа страница, където към Надежда Михайлова и Иван Костов на пейка в лятна раздумка, прави опит да се присламчи Симеон Саксобургготски. СДС е склонно да мисли за коалиция, но не и Костов, твърди "168 часа" и се впуска в клюки от кухнята на синята централа. От тях става ясно, че Костов бил доста недоволен от това, че оценката, която СДС дава на управлението на НДСВ, е относително мека.

"Капитал" обаче, който също следи развоя на събитията, ги вижда от по-различен ъгъл и прогнозира: "Наесен идва краят на политическата сиеста". Защото, твърди "Капитал", позицията на сините ще е твърда и безкомпромисна - отказ от коалиция, от която би спечелила единствено БСП, доколкото би взела властта на следващите избори, а Симеон все едно би се задържал най-много още малко във властта. Симеон ще трябва да се оправя сам, смята "Капитал". И прогнозира, че в политическата жега вече се усеща зад ъгъла мириса на дълги политически скандали и плитки интриги.

А такива не липсват. "168 часа" в новия си брой обстойно се спира на сделката с "Булгартабак" и прогнозира краят на тютюневия гигант. Според изданието холдингът, купен с участието на "Дойче банк", щял да бъде разпарчетосан и продаден на парче. Към част от фабриките в София, Пловдив и Благоевград вече интерес проявявалr "Филип Морис", към манипулационните - "Сокотаб", останалото се закривало. А какво става с работните места, когато десетките малки предприятия бъдат закрити - пита "168 часа".

За сметка на това "Капитал" е доволен от сделката за банка "Биохим", продадена на "Банк Аустрия" за 82,5 млн. евро. На фона на всички медийни скандали (особено тези около "Булгартабак") това е повече от позитивен сигнал, който дава надежди, че западните инвеститори ще открият България, както го сториха вече в другите страни отличници в Централна и Източна Европа, смята "Капитал".

Сигналите, които долавя "168 часа" обаче са по-скоро тревожни. Някои плаща за протестите срещу унищожаването на ракетите СС-23, твърди изданието, позовавайки се на източници от спецслужбите. Целта била да се спре членството ни в НАТО, скоро щели да се извадят компромати срещу министрите Паси и Свинаром и шефа на комисията по външна политика Станимир Илчев.

Върху "дупката на дупките" пък размишлява "Капитал", тръгвайки от ненадейно зейналата яма на ул. "Драган Цанков" в столицата, с която близо седмица се занимаваха всички медии. Дупката наистина е огромна, макар и не единствена по софийските улици, уточнява изданието. За щастие в нея не пропадна кола, както вече се е случвало у нас, "виновна" за което била съдбата и бдителен катаджия, първи забелязял ямата и отклонил движението. Така се сбъдна препоръката на Бойко Борисов, шегува се "Капитал" - до всяка дупка да има катаджия, който да предупреждава шофьорите. След което дни наред работници умували откъде идва дупката, как и защо, докато се разбрало, че тя е свързана с канал, който излиза зад автогара "Юг".

Ала това не е всичко, твърди "Капитал" и след обстоен репортаж за това как се работи у нас и как Сотето и чичо Гатьо решавали проблема, докато останалите гледали отстрани, се впуска в размишления "за дупките и хората". Защото има сатурнови дупки, обобщава "Капитал", има и миши дупки. в които често ни заплашват да ни наврат. Преди години пък невръстният крал Луи XIV спял в чаршафи на дупки заради скъперничеството на кардинал Мазарини, който пък спял с майка му (или поне така твърди Дюма). Има и дупки на колана, които са символ на беднотия, а има и израз "деветата дупка на кавала", който няма какво да обясняваме, твърди в заключение "Капитал".

Политологът Антон Тодоров от страниците на "Про и Анти" прави равносметка на едногодишното управление и го определя като " управление на несбъднатите обещания, в които се е реанимирал в страната социалистичесикят утопизъм". И пак в "Про и Анти" Явор Дачков коментира изявлението на премиера като сапунена опера. По ирония на съдбата, пише Дачков, у нас дори дойде мексикански медиен магнат, който да направи интервю с царя премиер, което да излезе в 60 всекидневника. Тук нито дума, а на мексиканския народ - в 60 вестника. Не му е лесно на нашия цар. Явно испаноезичната му душа го влече другаде, коментира Явор Дачков в "Анти".

А "168 часа" пък се опитва да напише истинското обръщение на Симеон Саксобурготски, с което той би следвало да се обърне по телевизията към целокупното гражданство. И то, според изданието, би трябвало да започне така: "Драги сънародници. днес и сега, когато повечето от вас са по домовете си, а някои са ги пребили на улицата, искам да се обърна към вас, както и към тези, които сте в чужбина и да ви отнема няколко минути. Понеже данъците вече ги събрахме, леле как бързо лети времето. На парламентарните избори, ние, българите, изразихме желание за повече диалог, затова аз съм така разговорлив. Поискахме още ефективна държава, затова аз ви дадох Бойко Борисов и кмета на с. Галиче. Пожелахте си растеж и аз ви дадох Николай Василев. Посланието на гражданите беше да се върне справедливата държава и аз ви дадох Камен Влахов", перифразира премиерската реч "168 часа". И накрая завършва с думите: "След една година в управлението на България искам да ви уверя, че ако знаех какъв батак ме чака, изобщо нямаше да се захващам; затова и всяка вечер си викам пред огледалото: "Вервай си. Правете го и вие. Помага", твърди в заключение "168 часа".