Европейската преса днес, 2 декември 2003 г.

Е�а �а от водещите теми за европейските издания днес е алтернативният мирен план за Близкия изток, обявен вчера в Женева. Швейцарският "Льо Тан" отбелязва надеждите, които той е пробудил, но същевременно изтъква, че най-важно е "постженевското развитие на процеса". Вестникът посочва, че на церемонията в Женева са присъствали много "мъдри мъже и пенсионирани бивши политици, но много малко фигури с тежест в решаването на съдбата на Близкия изток".

Коментарът на "Льо Тан" е, че Израел и Палестина се нуждаят от нови лидери, тъй като "Ариел Шарон и Ясер Арафат не са способни да направят историческия избор, пред който са изправени". Всекидневникът допълва също, че само международна подкрепа може да гарантира, "страницата написана в Женева да не остане мъртво писмо". Той обаче се съмнява, че американският президент Буш ще поеме необходимия риск преди президентските избори догодина.

Влиятелният френски всекидневник "Монд" смята, че новият план е създаден от "хора, които са по-смели от тези, които управляват в Ерусалим и Рамала". "Женевското споразумение е пълно и решава най-горещите въпроси в конфликта", отбелязва "Монд" и заключава, че ако бъде постигнат мир той ще е в духа на женевската инициатива.

Германският "Франкфуртер Рундшау" смята, че новият мирен план е основан на убеждението, че мирът е възможен само ако двата народа наистина го желаят. Според германското издание най-голямото постижение на инициативата е ясната линия, че мирът е "несъвместим със старите (израелски) претенции за контрол над Ерусалим и (палестинската) мечта за завръщане на всички бежанци".

Под заглавие " Не се тревожи чичо Сам" австрийският "Ди Пресе" пише, че американските опасения, породени от плановете на Европейския съюз за обща отбранителна политика, са безпочвени. "Тези, които копнеят за независима военна структура на ЕС и тези, които се страхуват от нея трябва да знаят, че Европа е далеч от реализиране на подобни планове", пише "Ди Пресе" и напомня, че досега ЕС е ръководил само "минимисии" като тези в Демократична република Конго и Македония. Вестникът обяснява това с липсата на военна мощ и прекалено многото политически разногласия.

Германският "Тагесшпигел" също смята, че САЩ не трябва да се опасяват от новата структура като потенциален конкурент на НАТО. Вестникът се позовава на източници от ЕС, които смятат, че той рядко ще предприема независими от НАТО военни операции. "Тагесшпигел" коментира още, че и най-малкото желание за независимост от страна на Европа, буди недоверие от другата страна на Атлантическия океан.

Повечето испански вестници водят с коментари за убийството на седемте испански разузнавачи, убити в Ирак преди три дни. Всички издания поместват информации, че според военното министерство те са предадени от техен информатор. Въпреки призивите за изтегляне на испанските войски от Ирак редакционна статия на "Ла Расон" предлага вместо това Испания да възстанови разузнавателната си мрежа, която според вестника е основен фактор за безопасността на испанските войници в Ирак.

Също в редакционна статия "Ел Паис" посочва, че противно на казаното от премиера Хосе Мария Аснар, има "алтернатива на погрешната правителствена политика в Ирак". "Ел Паис" не препоръчва незабавно изтегляне на испанските военнослужащи, а възстановяване на авторитета на Съвета за сигурност на ООН.

Шведският "Афтонбладет" смята, че никой не може да застраши позицията на руския президент Путин в парламентарните избори в неделя. Вестникът базира заключението си на факта, че свързаната с Путин партия "Една Русия", е отклонила поканите за участие в публични дебати. Коментарът на "Афтонбладет" е, че 14 години след падането на Берлинската стена Русия продължава да е далеч от напълно развитата демокрация.

Според изданието на хартия всичко работи добре - няма систематични изборни измами и активността на избирателите е между 60 и 70%.

Проблемът, както го вижда "Афтонбладет", е в предизборната кампания и нейното отразяване при липсата на безпристрастни медии, което прави почти невъзможно за избирателите да направят разлика между информация и партийна пропаганда. Шведското издание заключава, че има всичи основания за безпокойство за бъдещето на демокрацията в Русия.